Решение № 15051 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2020 г.

Решение № 15051 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 984 от 6.07.2020 г., постановено по адм. дело № 276/2020 г., Административен съд (АС) – Благоевград е отхвърлил жалбата на ЕТ "ТАНИНА-С. ДЮЛГЕРОВ", ЕИК *********, представлявано от С. Дюлгеров, срещу на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С402-0034487/24.02.2020 г., издадена от на началник отдел "Оперативни дейности" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "ТАНИНА-С. ДЮЛГЕРОВ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к. "Запад", бл. 53, ет. 3, ап. 13, представляван от С. Дюлгеров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Благоевград е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез пълномощника му юрк. БИКОВ, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС – Благоевград е отхвърлил жалбата на ЕТ "ТАНИНА-С. ДЮЛГЕРОВ", представлявано от С. Дюлгеров, срещу на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С402-0034487/24.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – фурна, находяща се в гр. Благоевград, ул. "Св. Иван Рилски" № 4, стопанисван от ЕТ "ТАНИНА-С. ДЮЛГЕРОВ", с ЕИК *********, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС безспорно е установено, като видно от събраните по делото доказателства при извършена контролна покупка на стока - 1 бр. геврек, на стойност 1, 10 лева, заплатена в брой, не е издаден фискален бон /фискална касова бележка/ от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство. 2. При наличие на такова нарушение административният орган налага принудителна административна мярка, като продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл забраната за достъп до търговския обект е с продължителност от 14 дни, като при предвиден в закона максимален срок до 30 дни, съдът е счел, че наложеният срок е дори под средния размер, предвиден от законодателя. 3. Издадената мярка е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е неправилно и незаконосъобразно. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършена на 14.02.2020 г. в 11: 15 ч. контролна покупка в търговски обект – фурна, стопанисван от ЕТ "ТАНИНА-С. ДЮЛГЕРОВ", на стока – 1 бр. геврек на стойност 1, 10 лева, заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения протокол за извършената проверка (ПИП) серия АА № 0034487 от 14.02.2020 г. - л. 32 и л. ЗЗ от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящата инстанция, обаче, не споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката, както и че не е бил нарушен принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта за налагане ПАМ, Административен съд – Благоевград е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде уважена, а издадената заповед за налагане на ПАМ – отменена. При този изход на спора Националната агенция по приходите – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото за двете инстанции в общ размер от 870, 00 лева. От тази сума 550, 00 лева са дължими за първата инстанция (50, 00 лева държавна такса и 500, 00 лева адвокатски хонорар, за който е представен договор за правна защита и съдействие – л. 42 от първоинстанционното дело). Останалите 320, 00 лева съставляват разноски за настоящата инстанция, от които 250, 00 лева адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие и 70, 00 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,