Решение № 6118 от 8.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Димов от [населено място], общ. Котел, срещу решение 11 от 27.01.2023г., постановено по адм. дело 363/2022 на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 20/121/06002/3/01/04/02, изх. 01-6500/9023#20 от 05.08.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие"(ДФЗ) за определена финансова корекция в размер на 41 587,00 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспореният съдебен акт. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови такова по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Я. Кънчева е депозирал писмена молба с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски, алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като решение 87 от 14.04.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело 460/2020 г.е отменено с решение 2258 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 7221/2021 г. по описа на ВАС, Първо отделение и е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 20/121/06002/3/01/04/01 с изх. 01-6500/9023#2 от 23.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 41 587 лв., представляващо 100 % от предоставената финансова помощ, и лихва от датата, следваща датата на изтичане на 14 дневния срок за доброволно плащане. С обжалвания понастоящем съдебен акт е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Между ДФ Земеделие" и П. Димов е сключен договор 20/121/06002 от 09.07.2014 г. с предмет Модернизиране на ф. за производство на к. м. и подобряване на земеделския производствен процес във фермата и въвеждане на нови продукти, чрез изграждане и оборудване на модулна мандра за преработка на добитото собствено мляко в млечни продукти". По договора било извършено плащане в размер на 41 587.00 лв. Била извършената проверка на място в периода 08.07.2019 г. - 19.07.2019 г., обективирани в контролен лист, вследствие на която е констатирано, че реализираните приходи от подпомаганата дейност по проект 20/121/06002, изчислени средноаритметично за всички проверявани три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от изпълнението на бизнес плана е в размер на 12,40 % от заложените приходи; поради което е налице нарушение на т. 4.18. и т. 4.33 от договор 20/121/06002 от 09.07.2014 г. Административният орган се позовавал на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8 / 2008 г., както и на т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Съобразно горното, административният орган направил извод, че общият размер на наложената финансова корекция, следва да бъде в размер на 41 587 лева. Съдът установил, че Бизнес план по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства, заложените прогнозни приходи от продажби за процесните години са: за 2016 г. 15 000 лева, за 2017 г. 99 600 лева, за 2018 г. 179 340 лева. С Протокол от 10.08.2016 г. било констатирано възникнала заразна болест при кози, с отчетени 2 броя заразени животни и 2 броя заклани животни, както и с акт за забрана от 10.08.2016 г. била забранена консумацията на 31 кг козе месо и 2 броя кожи от заклани по необходимост 2 броя кози. По делото били събрани гласни доказателствени средства и изготвена съдебно веттеринарно-медицинска експертиза. Съдът приел, че административният акт е издаден поради установено неизпълнение на заложените дейности по финансирания проект по мярка 121, поради което на основание чл.16 и чл.51 от ДР на Наредба 8/2008г. Жалбоподателят не отрича констатираното неизпълнение на заложените приходната част на бизнес плана, но твърди че са налице форсмажорни обстоятелства заболяването атопичен скрейпи по дребните преживни животни. Позоваването на форсмажорни обстоятелства не е споделено от съда. Съдът позовавайки се на събраните гласни и писмени доказателства, в това число и изслушаната съдебна експертиза е приел, че действително за периода от 2016г. до 2018г., само две животни били умъртвени от констатираната болест, което не би могло да се определи като форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 44 от Наредба 8, и не е достатъчно за да се изключи договорната отговорност на бенефициента. Следвало е да се предприемат предвидените в чл. 55, ал. 2 от Наредба 8 действия. Съдът приел, че в случая не са представени доказателства, а и не се твърди такова уведомяване да е било направено през периода 2016-2018 г., поради което лицето не може да се позовава на форсмажорни обстоятелства. Административния съд приел, че по силата на договора П. Димов е поел ангажимента да изпълнява проекта и бизнес плана за срок от 5 години от сключване на договора, поради което правилно е прието нарушение на същия. Прието е, че според договора, в т. 8. 1 (л.75 от делото) е предвидена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите определени в чл. 51 и чл. 52 от Наредба 8. На следващо място административния съд е приел, че размера на наложената финансова корекция е правилно изчислена, тъй като неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а именно за трите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Приел за правилно установено, че неизпълнението е 12,40% и е направил извод, че се касае за изпълнение под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, което е в хипотезата на т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП ангажираща като последица 100% корекция. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС Сливен е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По делото не се доказа наличието на настъпили форсмажорни обстоятелства. Правилно административния съд е приел, че действително от събраните по делото доказателства, в това число гласни такива и приета съдебна експертиза, установяват безспорно, че в периода 2016-2018 г. в стопанството на П. Димов, разпространеното заболяването атопичен скрейпи, не би могло да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство. Със заповед РД 05-552/10.08.2016г. на БАБХ, предписание 51/10.08.2016г. за изгаряне на трупове в екарисаж; протокол за изгорени животни от 10.07.2016г., акт за забрана 1 за консумация на козе месо от 10.08.2016г., акт 2 за търговия с животни и месо и от заключението на вещото лице се установява че през 2016г. са умъртвени само две животни, поради което правилен е извода на съда, че предвид минималния брой на загуби на бенефициента, това не може да повлияе на реализиране на заложените по бизнес плана приходи. Същото не е достатъчно, тъй като следва да са спазени хипотезите на чл. 55, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 55 от Наредбата страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР, като ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По делото не са представени доказателства за уведомяване на ДФЗ съгласно изискването на Наредбата, както и на договора, която гласи, че ползвателят е длъжен да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението му. В тази връзка бенефициерът не може да се ползва от наличието на форсмажорни обстоятелства, поради липса на доказателства за спазване на процедурата, разписана в Наредба 8/2008 г. Предвид описаното, административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че установено нарушение и на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за неизпълнение на одобрени индикатори. Правилно е определен размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В чл. 51, ал. 1 от Наредба 8/2008 г. е разписано, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В чл. 51, ал. 2 е разписано, че разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП.: "Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана).". Според тежестта на нарушението то е разделено на две хипотези като втората обхваща случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период. В този случай нарушението се квалифицира с голяма тежест, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане, като същевременно ползвателят не представя доказателства за отстраняването му в разумен срок и приемлив за РА начин, респ. неизпълнението е продължило дълго. Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от времетраенето на нарушението, то е разграничено на такова в рамките на една финансова година или когато е продължило две или повече пълни финансови години, като в този случай се дължи пълно възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по договора. В настоящият случай, неизпълнение е 12,40%, което е под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план. Административният съд правилно е отчел продължителността на това нарушение, че нарушението е продължило повече от две пълни финансови години и съобразно т. 30 от Правилата за възстановяване на безвъзмездната финаносова помощ е именно 100%. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,