Решение № 6980 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Пловдив, чрез адв. Йотова, против Решение 8239 от 01.10.2024 г., постановено по адм. д. 3098/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са обявени за нищожни разпоредбите в Приложение 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни 4 лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани 6 лв. от Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив /Наредбата/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а алтернативно неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че жалбоподателите не са обосновали в достатъчна степен правен интерес от оспорване. Намира, че решаващият състав се е произнесъл свръхпетитум, в частта с която е обявена нищожността на Приложение 8.2. в частта Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни 8 лв. от Наредбата, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане. Излага доводи, че в случая компетентността на Общински съвет Пловдив произтича от чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗЗРК. Подчертава, че нормата на чл. 187 от ЗКН не е приложима по отношение на регионалните музей. Искането е за обезсилване на решението като постановено по недопустима жалба или за неговата отмяна като неправилно, включително в частта за разноските, които се твърди, че са прекомерни. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците Т. И. Д. и П. Т. З., и двамата чрез адвокат Бойчев, вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. С решение 152 по протокол 9/15.05.2025 г. от Общински съвет Пловдив са приети изменения на Наредбата и нормите на Приложение 8.2 от нея са отменени, с което касаторът обосновава отпадане на правния интерес на З. и Д. да претендират отмяната им. С позоваване на решението на СЕС по дело С-289/21 ответниците З. и Д. оспорват и това възражение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и за основателност на същата по отношение на присъдените разноски. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред тричленния състав на Административен съд - Пловдив е била Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с решение 80 по протокол 6 от 04.03.2003 г., изм. и доп. в оспорваната част с решение 84/2016 г., взето с протокол 4/17.03.2016 г., решение 205/2017 г., взето с протокол 11/21.06.2017 г., решение 90/2022 г., взето с протокол 6/24.03.2022 г., решение 226/2022 г., взето с протокол 11/09.06.2022 г., решение 105/П/2023 г., взето с протокол 8/27.04.2023 г., всички на Общински съвет Пловдив, относно разпоредбите в Приложение 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни 4 лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани 6 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на оспорените разпоредби и е осъдил Общински съвет Пловдив да заплати на жалбоподателите разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че общинският съвет не притежава компетентност да приеме оспорените разпоредби. Изложил е мотиви, че в нито едно от посочените основания за издаване на наредбата не се съдържа този нормативен акт, който урежда обществените отношения, свързани с достъпа до музеи. Според съда специалният закон, уреждащ процесните обществени отношения, а именно Законът за културното наследство, предвижда с разпоредбата на чл. 187, ал. 2, че компетентен да определя цени на входните билети е директорът на музея. Решението е валидно и допустимо, като постановено от законен състав по чл. 191 АПК и по допустима жалба. Не е налице касационно основание за обезсилването му и прекратяване на делото на основание чл. 209, т. 2 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на оспорването на разпоредбите от подзаконовия нормативен акт, поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на постановеното и влязло в сила определение на ВАС с 8216/03.07.2024 г. по адм. д. 6427/2024 г. Противно на тезата на касатора, видно от първоинстанционната жалбата на З., Административен съд Пловдив е бил сезиран и по отношение на Приложение 8.2. в частта Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни 8 лв. от Наредбата. Основателно пълномощникът на ответниците по касация се позовава на тълкуването, дадено от СЕС с решението от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, според което принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на това решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Относима към настоящия спор е т. 46, в която се разглежда възможността с обжалването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. Изложеното обуславя неоснователност на наведеното от касатора основание за недопустимост на решението. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е нарушено. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че нормата на чл. 187 от Закона за културното наследство (ЗКН) не е приложима по отношение на регионалните музей. Съгласно ал. 1 и ал. 2 от посочения член, за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети, като цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Законовата разпоредба изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината, като му дава възможност единствено да съгласува предложените от директора на музея цени. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че компетентността на общинския съвет да приеме оспорените разпоредби от Наредбата произтича от чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 18, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК). Общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, при липса на законова уредба. Разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ визира правомощията на общинския съвет по приемане на разпоредби установяващи начина на определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като местните такси, които събират общините, са определени в чл. 6, ал. 1 от същия закон. В случая специалният закон изключва правомощията на общинския съвет да определя входни такси за музейни обекти. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЗРК предоставя на общинските съвети правото да приемат решения за финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети, но не и да определят входните билети за музеи. Правилно при така установеното административния съд е приел нищожност на оспорените пред него разпоредби и я е обявил с обжалваното решение. По отношение на присъдените разноски по първоинстанционното дело, с Определение 2336 от 12.03.2025 г., съдът в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставил без уважение искането на Общински съвет Пловдив за изменение на Решение 8239 от 01.10.2024 г., постановено по адм. д. 3098/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за разноските. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски имат двамата ответници, всеки от които е направили такива за заплащане на възнаграждение на адв. Бойчев в размер на 1500 лв. Основателно е възражението за неговата прекомерност с оглед обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита и се редуцира до размер на 1000 лв. за всеки ответник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение