Решение № 6787 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2017 г.

Решение № 6787 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите – Б. против решение № 998 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отменена негова заповед № РД 19 от 17.01.2017 г., с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5, във вр. с чл. 254, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) е спряна дейността на обект (склад за търговия с дървесина), находящ се в град П., УПИ №III, ул. "М." ..№..., собственост на фирма "Алфа Омега Екологични Решения - България" ООД за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на запечатване. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата на "Алфа Омега Екологични Решения" ООД. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - "Алфа Омега Екологични Решения - България" ООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 14.12.2016 г. от служители на Регионална дирекция по горите – Б. в обект - склад за търговия с дървесина, собственост на "Алфа Омега Екологични Решения - България" ООД е установено, че не е осигурено непрекъснато функциониране на системата за видеонаблюдение на обекта през периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г., като при прегледа на записите на системата е установено, че в същите има прекъсвания за определени периоди от време. За това нарушение е съставен констативен протокол № 091490/14.12.2016 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 14.12.2016 г. за констатиране на административно нарушение, в които е прието, че собственикът на обект по чл. 206 от Закон за горите не е осигурил непрекъснат запис на системата за видеонаблюдение в периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 година. Съставянето на констативен протокол и АУАН са послужили за основание да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, което е и основанието за издаване на процесната заповед. От заключението на назначената техническа експертиза, съдът е приел за установено, че системата за видеонаблюдение на склада за дървесина отговаря на изискванията на Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като са инсталирани две камери за видеонаблюдение с нощно виждане - едната на вх...да на склада, а другата в работния двор. Установено е и че записите се правят на устройство, което осигурява непрекъснат видеозапис, като е избран режим на непрекъснат запис от менюто на устройството, а не на запис при движение и са налице всички предпоставки и условия за нормално функциониране на системата за видеонаблюдение. Също така е установено е, че системата може да съхранява запис за около месец, след което се презаписва върху най-старите видеозаписи, като вещото лице е посочило, че не може да се установи имало ли е прекъсвания на видеозаписа в процесния период, тъй като самите записи са припокрити от новите такива. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същата не е мотивирана. Съдът е приел, че не са налице достатъчно доказателства, че жалбоподателят не е осигурил непрекъснато функциониране на системата за видеонаблюдение на обекта през едномесечния период от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г., както изисква нормата на чл. 14 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която е прието, че е нарушена, довели до нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В разпоредбата на чл. 14 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е предвидено обектите по чл. 206 от ЗГ да се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания: 2. да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последния календарен месец. Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ при констатиране на нарушения по закона или на подзаконовите актове по прилагането му в обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, се спира дейността от директорите на регионалните дирекции по горите срок до 6 месеца (чл. 254, ал. 1 от ЗГ). При тази законова регламентация, с оглед установените фактически обстоятелства по делото, неправилно съдът е счел, че за налагане на принудителната административна мярка по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ не е достатъчно служителите по горите да са констатирали извършване на нарушение на някоя от визираните забрани в закона или на подзаконовите актове по прилагането му. В случая е било установено въз основа на проверка от оторизирани длъжностни лица, че жалбоподателят не е осигурил непрекъснато функциониране на системата за видеонаблюдение на обекта през периода, регламентиран от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г., като при прегледа на записите на системата е установено, че има прекъсвания за определени периоди от време, което е нарушение на чл. 14 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки като случаите, в които могат да се прилагат същите, видът им, компетентните органи, начинът за приложението им и редът за обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Нормите на ЗАНН препращат към конкретните уредби за налагане на принудителни административни мерки в специалните закони, който в случая се явява Законът за горите. Целта на принудителната административна мярка по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, която по своя характер е преустановяваща, е да препятства занапред вече започналото и продължаващо нарушение на императивните норми на закона и подзаконовите административни актове. При проверката за законосъобразност на акта, с който се налага ПАМ, съдът обсъжда налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, които в случая се свеждат до съставянето на надлежен констативен протокол и акт за административно нарушение от служителите по горите. В случая, след като са изпълнени законовите условия и предпоставки за налагане на ПАМ, административният орган законосъобразно е наредил спирането на обекта на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ЗГ, принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до 6 месеца. В цитираната разпоредба, в частта относно случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ е регламентирана една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган – да извърши преценка за всеки конкретен случай. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Констатациите във връзка с установените прекъсвания на записите на системата за видеонаблюдение за определени интервали от време в периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. са установени при проверка от оторизирани длъжностни лица и противно на приетото от съда следва да се кредитират като достоверни и обективно установени, поради което не следва да се сподели изводът на съда, че не са налице достатъчно доказателства, че в нарушение на чл. 14 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии в обект - склад за търговия с дървесина, собственост на "Алфа Омега Екологични Решения - България" ООД не е осигурено непрекъснато функциониране на системата за видеонаблюдение на обекта през периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 година. Констатациите са обективирани в официален свидетелстващ документ, притежаващ това качество като издаден от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения, който се ползва с материална доказателствена сила, която обвързва и съда. Доказателствената сила на документа не е оборена и от назначената техническа експертиза, тъй като същата не е имала достъп по процесните записи, поради изтриването им. При разпита им като свидетели, съставителите на акта са установили, че лично са констатирали прекъсвания в записа, като и тези показания не са оборени. Обстоятелството, че не са посочени конкретни дати и часове на прекъсванията не се отразява на установеното, че такива са били налице в рамките на общо изследвания период от 14.11.2016 г. до 14.1.2016 г. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че постановената заповед, с която се налага ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Като е достигнал до извод в противоположен смисъл и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният състав е постановил неправилен съдебен акт. При извършената проверка на довода за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, касационната инстанция не констатира наличието на такива, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. При тези мотиви, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него - постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на "Алфа Омега Екологични Решения - България " ООД против заповедта на директора на Регионална дирекция по горите - Б. бъде отхвърлена, като неоснователна. По водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не е направила разноски, не е представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да му бъдат присъждани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,