Решение № 435 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2011 г.

Решение № 435 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. П. П. от [населено място] молба с вх. № 1027876 от 23.06.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.08.2005 г. по гр. д. № 2222 по описа за 2003 г. на Софийски районен съд. Основанието за отмяна, на което се позовава е открито ново доказателство - разписка от 7.04.2000 г., за което твърди, че е от съществено значение за делото. Сочи, че с това доказателства не е могъл да се снабди своевременно, защото случайно го е открил по повод на извършена кражба в негово мазе, където освен инвентар е държал и стари документи. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от противната страна - Н. Д., с който се оспорва основателността й. Счита, че разписката, на която се позовава молителя може да сочи на непълнота на доказателствения материал по делото, приключило с влязъл в сила акт, но не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 доказателство. То не може да послужи като основание за отмяна, защото несвоевременното му представяне се дължи на небрежност на страната, която не е положила дължимата грижа. Отделно оспорва истинността на представената разписка с твърдението, че тя не е написана и подписана от него. В съдебно заседание страните се явяват лично, а ответната страна и се представлява от процесуален представител. Молителят поддържа направеното искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, а ответника - го оспорва и претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново писмено доказателство, следва то да има съществено значение за решаване на делото, да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е знаела за него към този момент и да не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за водене на делото, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини. В случая -за писменото доказателство /разписка от 7.04.2000 г./, на което се позовава молителя - не може да се счете, че са съществували обективни причини, изключващи възможността то да бъде представено своевременно. Обстоятелството, че се е намирало в собственото избено помещение на страната /сред други документи/ - дава основание да се счете, че тази разписка е била известна на молителя, той е могъл да я намери и да я представи в хода на висящото производство, ако беше положил изискуемата се дължимата грижа за водене на делото. Не веднъж в практиката е посочвано, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не е средство за поправка на допуснати от страната грешки при попълване на делото с факти и доказателства и ако такива са налице - те не могат да бъдат отстранени по реда на отмяната. Извън горното, следва да бъде съобразено и че ответната страна оспори представената от молителя разписка. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване на истинността й беше върху молителя, който въпреки предоставената му възможност не ангажира доказателства в тази насока. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за неоснователна. Пред вид изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 250 лв. за адвокатско възнаграждение въз основа на представените договори от 26.07.2011 г. и 2.12.2011 г. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение