Решение № 63 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2014 г.

Решение № 63 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска С молба за отмяна Г. Б. В. от [населено място] е поискал да се отмени влязло в сила Решение № I-45/97 от 4.07.2013 г. постановено по гр. д. № 24287/2011 г. на Софийския районен съд-I г. о., 45 състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата за отмяна се поддържат доводи, че за постановеното и влязло в сила осъдително решение на СРС- 45 с-в молителят е научил при получаване на поканата за доброволно изпълнение, не е участвал по делото поради нарушаване на процесуалните правилата за надлежно призоваване, връчване на съдебните книжа, осигуряване на възможност за защита, като е нарушено правото на участие - основание за отмяна на решението на РС по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в нарушение на процесуалните правила на ответника е назначена служебна защита - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Поддържат се доводи, че са налице и нововъзникнали писмени доказателства- постановление на СРС за липсата на съставомерност на деянието заплаха за живота, основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. След преценка на наведените доводи на страните и данните по делото, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданскопроцесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. Законът поставя като процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата за отмяна да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна т. е. от лицето чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна в гражданския процес. Отмяната на влязлото в сила решение се иска и може да бъде допусната само на точно, мотивирано посочено основание от кръга на тези, установени в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. В настоящия случай отмяната на влялото в сила Решение № -I-45-197 от 4.07.2013 г. по гр. д. № 24287/2011 г. на СРС се иска от лицето, което е осъдено да заплати сумата от 8000 лв. и се поддържа на три посочени от молителя и защитата му основания - по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6 и/или т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК законодателят визира няколко хипотези на нарушение на правилата за надлежно призоваване на молителя като страната в исковия процес, завършил с решението, чиято отмяна се иска. Първият от тези фактически състави, съставлява хипотеза, когато молителят - като страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото . От тези категория нарушения са тези, довели до невръчване на препис от исковата молба или до нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо или в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т. ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др. "съответни" правила по новия действащ ГПК. По гр. д. № 24287/2011 г. на Софийския районен съд - I г. о., 45 състав, образувано по описа на съда на 7.06.2011 г. молителят Г. Б. В. е конституиран по исковата молба на Х. А. Г. като ответник с посочен адрес за призоваване "[населено място], [жк] бл. 29 вх. Д ет. 3 ап. 93". Данните по делото сочат, че на така посочения адрес са изготвени от канцеларията на съда няколко призовки. Първата е изпратена на ответника Г. В. от дата 12.07.2011 г. и съдържа Разпореждането на районния съдия от 11.07.2011 г. В тази призовка, връчителят Ив. С. е отразил "връчване на Г. В. на 8.09.2011 г." със забележка, че "адресът е посетен четири пъти, но лицето не е намерено, оставена визитка, пощенската кутия все е препълнена " като след положения от него подпис са посочени дати 13.7/8, 19.7/19 ч., 4.08/17.20 ч. 08.09./17.10.ч., написани с различен химикал. Тази призовка се намира в кориците на делото л. 12 - 13. Въз основа данните по тази така оформена призовка, с резолюция на съдията от 14.09.2011 г. е разпоредено призоваването да се извърши "чрез залепяне на уведомление". Втората призовка, отново съдържаща разпореждане на съдията от 11.07.2011 г., е изготвена от канцеларията на съда на 17.09.2011 г. / л. 15 - 16/ с връчване на дата 25.10.2011 г. и забележка, че е залепено уведомление, като в същата призовка, отново под положения от връчителя подпис са посочени нови дати - 31/19.9, 12.10/9.40 ч., 16.10/4 и 25.10/16.30 часа. На л. 17 от делото е приложена и бланка на Уведомление, оформено с дата 25.10.2011 г. и забележка от връчителя Ив. С. с аналогично съдържание като предходната призовка. С резолюция от 23.11.2011 г. районният съдия е разпоредил да се приложи уведомлението по делото, приемайки че призоваването на ответника е редовно, считано от дата 8.11.2011 г. В закрито съдебно заседание от 28.11.2011 г. районният съдия на база на вече приетият факт за редовно призоваване на ответника по чл. 47 ГПК, е предприел назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и правилата на ЗПП. След изпълнение на процедурата по назначаване на особен представител, изискване на депозит от ищеца, кореспонденция със САК, с Определение от 5.01.2012 г. за особен представител поименно е определена адв. В. М. - САК. Разпоредено е на същата да се изправи препис от исковата молба и разпореждането на съда от 11.07.2011 г. По делото, в цялост и приложение на препис от исковата молба, се намира третата призовка до ответника Г. В. / л. 24/, оформена от канцеларията на съда на дата 9.01.2012 г. На гърба на призовката отново за отразени 4 дати: 39/9.1, 18.01/10 . 20 ч., 04.02/ с, 07.02/7.35 часа и 14.02/17.30 часа, като датата на връчване е посочена 15.02.2012 г. и забележка, че "адресът е посетен многократно и не е намерено лице за връчване". На л. 25 се намира "съобщение" с адресат особен представител В. И. М., на гърба на което е посочено, че същото е връчено на "адв. В. И." срещу подпис, като за връчител няма посочено длъжностно лице, а само подпис. С определение от 27.03.2012 г., постановено в закрито заседание, районният съд е изготвил проекто-доклада си, в който е отразено, че "в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор нито от ответника, нито от назначения му особен представител. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на дата 21.05.2012 г. Призовката за отрито съдебно заседание е приета от адв. В. И. /л. 32/, в което заседание особеният представител на Г. В. е оспорил иска и доказателствата на ищеца. Няма спор, че същата е участвала и в останалите две открити съдебни заседания. При тези данни по делото, настоящият състав намира, че правото на защита на молителя Г. В. по делото е нарушено резултат на несъблюдаване на правилата за надлежно призоваване на ответника по делото, както и в нарушение на правилата на надлежно назначаване на особен представител на същата страна по делото. Съгласно процесуалният закон съдебните книжа-призовки, съобщения и др. се връчват на адреса, посочен по делото. В настоящият случай, няма спор, че посоченият в исковата молба адрес на ответника Г. В. е верен и точен. Връчването на съдебните книжа по делата, разглеждани от българския съд на територията на Република България между местни лица се регламентира от Гражданско-процесуалния кодекс и действащия по време чл. 84 и сл. на Правилника за съдебната дейност на районните, окръжните, административните, военните и апелативни съдилища /ДВ, бр. 66/2009 г./. По принцип, както е и в настоящия случай, връчителят е служител на съда. Връчването на съдебните книжа на физическите лица следва да бъде лично или чрез друго лице/ пълномощник, съдебен представител, служебен или съдебен адрес/ в предвидените за това хипотези. По разпореждане на съда връчването може да бъде извършено и по друг начин: чрез прилагане на съответното съобщение по делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК "връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването". По естеството си, с оглед на вменените от закона служебните задължения, връчителят вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр съгласно посочения Правилник за съдебната администрация, съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия чрез подпис, посочване на трите си имена или поставяне на личен печат. Само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформения официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти./ в същия смисъл и определение № 539/1.12.2010 г. гр. д. № 472/2010 г. на ВКС - I г. о. По делото се установява, че по разпореждане на съда връчването е извършено чрез залепване на уведомление, т. е. по реда на чл. 47 ГПК. За да вземе това решение, районният съд е базирал констатациите си на изготвените от връчителя съдебни книжа - призовките до ответника и на удостоверените факти, че на посочения в исковата молба адрес лицето не е намерено, нито е намерен чл. на семейството или друго лице, на което да се връчат книжата. Настоящият състав при изложените по-горе факти и съображения намира, че процесуалните действия на съда не са в съответствие на закона. Съдебните призовки до ответника, послужили като основание да се разпореди призоваване и връчване на съдебни книжа по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, не са били оформени съобразно изискванията на закона . Отразените факти касаещи на кои дати е посетен адреса на ответника, са написани /макар и с различен химикал/ след положения от връчителя подпис, а отговорността за верността на отразените факти и обстоятелства касае само онези факти, за верността на които връчителят се подписва, но не и за онези добавени факти, отразени под подписа му. От правна г. т. това означава, че отразените данни, касаещи датите на които би следвали да се приеме, че адресът е посетен и лицето - адресат не е открит на адреса, не се ползват от доказателствената сила на изготвения документ. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК законодателят е установил, че за да бъде надлежно осъществено "връчване чрез залепване на уведомление" е необходимо не само ответникът да не е намерен на адреса по делото, но и да не е намерено лице, съгласно да получи съобщението. видно от описаните реквизити на призовките до ответника по делото, никъде връчителят не е отразил изпълнението на това вменено му задължение, а именно да намери лице /от кръга на лицата, който живеят на адреса, домоуправител на етажната собственост или съсед/, което е отказало да получи призовката вместо страната - адресат. При констатираните пороци на процедурата по призоваването, настоящият състав приема за основателни релевираните доводи за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, респ. и на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като съдът е пристъпил до назначаването на служебна защита, без да са били налице предпоставките за това при нередовното призоваване на страната - ответник по реда и на основание чл. 47, ал. 1 ГПК. След като по същество се констатира, че е налице дори едно от поддържаните основания за отмяна, то атакуваното, влязло в сила съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато на съда /в случая на първата инстанция/ за ново разглеждане от етапа на надлежно връчване на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия,