Решение № 1770 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2019 г.

Решение № 1770 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил, чрез юрисконсулт Бучева, срещу Решение № 45 от 21.02.2019 г. постановено по адм. дело № 514/2018 г. по описа на Административен съд Кюстендил с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения срещу дирекцията иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи. (ОД на МВР) Кюстендил е подала и частна жалба срещу Определение № 227 от 22.03.2019 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е допълнено Решение № 45 от 21.02.2019 г. постановено по адм. дело № 514/2018 г. в частта за разноските и дирекцията е осъдена да заплати на Г. Тимчевски, сумата от 310 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството. Ответникът – Г. Тимчевски, чрез пълномощника си адвокат Икономов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба и счита обжалваните съдебни актове за правилни и законосъобразни. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалба, както и за неправилност на обжалваното решение и определение. Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е уважил предявения от Г. Тимчевски против ОД на МВР Кюстендил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая по делото е установено, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, постановен в резултат на административната дейност, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Споделят се изводите на решаващия съд, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка последица от отменения акт. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Приетото в тълкувателното решение, което е задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на наказателно постановление. Върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в реално заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, видно от представените по делото доказателства не се установява наличието на извършено плащане в производството по пред Районен съд Кюстендил с предмет отмененото наказателно постановление. Представеният в това производство Договор за правна защита и съдействие сер. № 0000019636 е сключен за процесуално представителство пред Районен съд Кюстендил, но в него не е посочен вида на плащане - в брой, по банков път или по друг начин. В него не е отразен номера на делото по което е осъществена правна защита и съдействие, както и няма дата на която е сключен. Този договор не установява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (ТР № 6/2013 г., ОС ГТК на ВКС). Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения в исковото производството договор за правна защита и съдействие сер. К № 0000019648 от 18.06.2017 г. Представеният в производството по чл. 203, ал. 1 АПК договор, по съществото си разписка, като документ с недостоверна дата не може да бъдат съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред Районен съд Кюстендил производство. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Във връзка с изложеното в настоящия случай, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При това положение изводът на съда в обжалваното решение, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован. С оглед на изложеното, исковата претенция следва да си отхвърли като неоснователна. Предвид така приетото, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение се явява неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което предявения иск се отхвърли като неоснователен. При този изход на правния спор определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 АПК също ще следва да бъде отменено, като неправилно. С оглед резултата от делото искането на Г. Тимчевски за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно. Неоснователно е и искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед действалата към датата на образуване на производството по адм. дело № 510/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ касаторът няма право на съдебни разноски. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение