Решение № 16612 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2011 г.

Решение № 16612 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1085 от 12.07.2011 г., постановено по административно дело № 385/2011 г., Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Стоян Герасимов Василев от гр. Благоевград против решение № 28/12.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стоян Герасимов Василев от гр. Благоевград. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С оспореното пред Административен съд - Благоевград решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдено разпореждане № 4809100223/21.03.2011 г. на началник отдел, Администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - Благоевград, с което на Стоян Герасимов Василев е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ (Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица), поради това, че за процесния период няма категорични доказателства, че претендираната репресия е политическа. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал с допустимите от закона средства материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Този извод не може да бъде споделен. Решението на Благоевградския административен съд е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решаващият съдебен състав от една страна неправилно е приложил нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, а от друга, изводът му, че не е доказано наличието на осъществена спрямо Стоян Василев репресия по смисъла на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, е необоснован. С присъда № 6/25.01.1975 г. по НОХД № 395/1974 г. на Благоевградския окръжен съд жалбоподателят е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, една година задължително заселване в гара Кръстец и 300 лв. глоба, за това, че на 18.10.1974 г. е напуснал самоволно населеното място, на което е бил установен по надлежния административен ред (престъпление по чл. 272 от НК), и, че на 21.10.1974 г. е направил опит да излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта (престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК). В мотивите към присъдата посочено, че Василев поради лошото му отношение към народната власт е бил установен на принудително местожителство в с. Кръстец, като е решил да напусне нелегално страната и да потърси политическо убежище в Югославия. От изложеното явства, че касаторът попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, като осъден за опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход и политически убеждения. В случая е налице безспорно писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, че Василев е претърпял незаконна репресия по политически причини, което обуславя основателността на искането му за отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ и наличието на материалноправните предпоставки да се отпусне отказаната му добавка. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните актове на администрацията. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане за отказ да се отпусне добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, и преписката се изпрати на компетентния административен орган (длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане на пенсии и добавки към тях) за ново произнасяне по заявлението на Василев от 25.02.2009 г. и решаване на въпроса по същество, предвид установеното по-горе. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,