Решение № 14091 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2015 г.

Решение № 14091 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на председателя на Комисията за защита на потребителите, срещу решение № 4914 от 10.07.2015 г. по адм. д. № 10991/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № 1137/01.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наредено на "Валерий М Груп" АД да не пуска на пазара, да отправи предупреждения към потребителите за рисковете, които стоките съдържат като стоки, опасни за здравето и да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на преносими домашни метални стълби, търговска марка "GL 200 dogrular" като стоки, опасни за здравето и безопасността на потребителите. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за противоречие в изводите на съда, че не са събрани доказателства за валидността на стандарта към датата на извършване на проверката и същевременно, че стандарт БДС EN 131-2:2010 е публикуван на 16.11.2010 г. и е в сила до 17.12.2012 г. След като заповед № 1137 е издадена на 01.10.2012 г. стандартът е бил валиден към датата на извършване на проверката. Констатацията, че стандартът не е приложим към стълби за специфична професионална употреба като пожарникарски стълби, покривни или подвижни стълби, както и за стълби по или в близост до електрически системи или инсталации е неотносима, тъй като предмет на заповедта са преносими домашни метални стълби. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът направил изводи, че липсват доказателства за компетентността на холандския орган извършил изпитването и че въпреки предоставената възможност не е бил предоставен съответен документ. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената пред съда заповед е издадена от КЗП на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, във връзка с предоставен протокол за изпитване, заведен с вх. № Ц-01-105/31.08.2012 г., издаден от холандски орган за безопасност на храните и потребителските стоки, към Министерство на икономическите въпроси, Земеделието и иновациите, установяващ че преносими домашни метални стълби, търговска марка dogrularо", със страна производител Турция и вносител "Валерий М Груп" АД, не съответства на изискванията на EN 131-2:2010, т. 4.7 "Тестване с натоварване на платформата и стъпалата" - при провеждане на изпитването платформата и стъпалото са се разрушили, което може да доведе до падане на лицето, което стои върху нея, при което да се получат сериозни наранявания, т. 5.11 "Тестване с издърпване на краката /крака изработени от една част/" - по време на тестването, всички крака незабавно са се отделили под въздействието на натоварването", при което потребителят може да падне от стълбата и да получи сериозни наранявания, което застрашава здравето и безопасността на потребителите Съдът е установил, че в изпълнение на европейски проект "Съвместни действия за надзора на пазара на преносими стълби", Комисията за защита на потребители извършила проверка в обект. С протокол за вземане на проби № 1/21.01.2012 г. е иззела мостри от посочената стока и е провела изпитвания за съответствие с установените нормативни изисквания за безопасност. Изпитванията са проведени от холандски орган по безопасност на храните и потребителските стоки към холандското Министерство на икономическите въпроси, земеделието и иновациите. Изпитанията са установили несъответствие на тестваната стълба с европейски стандарт EN 131-2:2010, раздел 4.7 "Тестване с натоварване на платформата" и раздел 5.11 "Тестване с издърпване на краката". Резултатите от изпитванията са предоставени на Комисията за защита на потребителите по електронна поща. Изискванията за безопасност на внесената от жалбоподателя стока - преносима, метална, домашна стълба, са проверени от холандския орган за безопасност на храните и потребителските стоки по отношение на европейски стандарт EN 131-2:2010 Посочил е, че съгласно чл. 46 и чл. 47 от Закона за националната стандартизация с установеният национален стандарт БДС EN 131-2:2010 се въвежда европейският стандарт и че холандският орган е извършил проверка за съответствие на процесната стълба със съответен на българския стандарт БДС EN 131-2:2010 - EN 131-2:2010. Съответствието на процесната стока с изискванията за безопасност е извършено по европейски стандарт EN 131-2:2010 и по национален стандарт БДС EN 131-2:2010. Съдът направил справка, че на официалната страница на Българския институт по стандартизация е общодостъпен български стандарт БДС EN 131-2:2010, публикуван на 16.11.2010 г., в сила до 17.12.2012 г., когато е заменен със стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012 "Стълби. Част 2: Изисквания, изпитвания, маркировка За да отмени оспорената заповед, съдът направил изводи, че административният орган не е установил по безспорен и категоричен начин в хода на производството опасността на процесната стока, основавайки се на изпитването, извършено от холандски орган, тъй като по делото липсват доказателства за неговата компетентност. Съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото. Доказателствата по делото са следните: В писмо изх. № 21-046/ФП от 04.03.2013 г. на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" получено по делото е посочено, че към 04.03.2013 г. ИА "Българска служба по акредитация" не е акредитирала лаборатория извършваща изпитвания съгласно EN 131-2:2010, т. 4.7 и т. 5.11- тестване с натоварване на платформа и стъпала и тестване с издърпване на крака на преносими метални стълби. Представени са доказателства, че последствие е акредитирана лаборатория в България, със сертификат за акредитация на "Център за изпитване и европейска сертификация" ЕООД от 21.06.2013 г. По делото е представен и приет като доказателство в съдебно заседание на 05.06.2013 г. Протокол за изпитване № 12608877/08.05.2013 г. от Център за изпитване и европейска сертификация, гр. Стара Загора, по стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012, / в сила от 17.12.2012 г./, в които са посочени резултатите от изпитването натоварване на платформата и стъпалата - разрушаване при натоварване, Разпитан като свидетел техническият изпълнител изготвил изпитването е заявил, че стълбата не отговаря на зададените стандарти. Приетият като доказателство протокол не е оспорен от страните. Във връзка с искането за представяне на доказателства за акредитация на Холандската агенция за надзор на храните и продуктите, извършила изследването, въз основа на което е издадена заповедта, от страна на КЗП с писмо изх. № Ц-00- 2921/02.10.2014 г., на 06.10.2014 г. по делото са представени и последствие приети като доказателства заверени от страната /КЗП/ копия от официално заверен превод на български език от лицензиран преводач на писмо издадено от Съвета за акредитация в Холандия от 2.02.2012 г. до Холандската агенция за надзор на храните и продуктите, в което е посочено, че е допълнена акредитацията й с посочения предмет на дейност L -104 Т 017 за продукт стълби и стъпала и на писмо от 12 март 2012 на Съвета по акредитация до Холандската агенция за надзор на храните и продуктите относно решение за акредитация, както и заверени от страна копия от писмата на холандски език, които са преведени. Дружеството, в съдебно заседание на 06.11.2014 г. е поискало от съда да задължи КЗП да представи оригиналния документ и е оспорило истинността на документа. В съдебно заседание на 05.03.2015 г. от страна на КЗП е представен в оригинал официалния превод на лицензирания преводач, който не е приет като доказателство по делото. Съдът извършил справка по представения оригинален превод, но приел, че представлява копие, а не оригинал, вероятно е имал предвид, че не е представен оригиналния документ на холандски език. Съдът е поискал оригиналът на документа за акредитация на холандски език, на което КЗП в писмено становище е отговорила, че не може да го представи, тъй като е в държание на Холандската агенция за надзор на храните и продуктите и е необходимо за дейността й. Следователно по делото е представено заверено копие от превода на посочените документи на български език, оригиналът на преводите е представен за справка, но не е приет като доказателство по делото, представено е заверено от страната копие от документите за акредитация на холандски език, не е представен оригинал или оригинално заверено копие от документите на холандски език. Действително оспорването на официален документ е в тежест на оспорващия, но в случая въпреки направеното искане от насрещната страна по чл. 183 ГПК не са представени оригиналните документи за акредитация на холандски език, не е представен и официално заверен препис на тези документи, каквато възможност е предвидена в закона, поради което съгласно чл. 183 ГПК следва да се изключат като доказателства. Валидно доказателство е превода на документите на български език, който е бил представен в оригинал и е следвало да бъде приет от съда като доказателство, но преводът е частен документ, който е оспорен. Официалният документ е акредитацията на холандски език, но тя е представена в копие и въпреки направеното искане по чл. 183 ГПК, не е представен официално заверен препис. Съгласно чл. 5а от Закона за националната акредитация документи, издавани от чужди органи за оценяване на съответствието, се приемат за официални документи, ако са в съответствие с приложимите към тях изисквания и са издадени от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са преминали успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 за съответната област или съгласно договорни задължения за признаване между органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, и международни организации по акредитация. Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" дава становище относно признаването на документи по ал. 2 при постъпване на писмено запитване. В случая не е изискано становище относно издадения протокол от холандската агенция за безопасност на храните и потребителските стоки. Съдът е посочил, че Протокол от изпитване № 12608877/08.05.2013 г. от Център за изпитване и европейска сертификация, гр. Стара Загора, е извършен по стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012, който е в сила от 17.12.2012 г., т. е. към датата на реализация на стоката на пазара този стандарт не е бил в сила. Към този момент е бил в сила стандарт БДС EN 131-2:2010. Съдът е приел, че стандартите не са идентични на стандартите поради липса на доказателства в тази насока, но не е направил сравнение на изискванията на стандартите. Необосновани са изводите на съда, че има разминаване между стандартите по които са направени двете изпитвания БДС EN 131-2:2010 и БДС EN 131-2:2010+А1:2012, те не се разминават относно критериите за безопасност на стълбите и методите на изпитването им, идентични са точките от стандарта, съдържанието им и методите за изпитването им. Актуализацията на стандарта не води до тяхната промяна. Протокол от изпитване № 12608877/08.05.2013 г. от Център за изпитване и европейска сертификация, гр. Стара Загора, който е извършил изпитване на процесния модел стълби по стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012 представлява доказателство, че процесният модел стълби е опасен за потребителите, но той е издаден след издаване на оспорената пред съда заповед и не е посочен като фактическо основание за издаването й. Протокол от изпитване № 12608877/08.05.2013 г. от Център за изпитване и европейска сертификация, гр. Стара Загора е основание за издаване на нова заповед от председателя на КЗП. Изводите на съда за неприложимост на европейски стандарт EN 131-2:2010 и национален стандарт БДС EN 131-2:2010 са неправилни, тъй като тези стандарти касаят премета на делото - преносими домашни метални стълби, не както е записано от съда - стълби за специфична професионална употреба като пожарникарски стълби, покривни или подвижни стълби, както и за стълби по или в близост до електрически системи или инсталации. Не отговаря на материалния закон и изводът на съда, че заповедта не съдържа необходимите правни основания за издаването й. Посоченият чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП определят правното основание за издаването на заповедта и действията, които извършва КЗП, когато установи, че стоката е опасна и пусната в употреба. В чл. 70 и чл. 71 от ЗЗП се определя кога стоката е безопасна, което в случая не е относимо правно основание по отношение на процесната заповед. Във връзка с тези разпоредби са могли да се изложат мотиви от комисията, не и правно основание. Изрично в заповедта е посочено, че стоката не съответства на стандарт EN 131-2:2010, което е фактическото основание за налагане на мярката. Независимо, че посочените изводи на административния съд не са правилни, се установява, че не е представен надлежен писмен документ установяващ акредитацията на Холандската агенция за надзор на храните и продуктите, извършила изследването с протокол за изпитване, заведен с вх. № Ц-01-105/31.08.2012 г. въз основа на който е издадена оспорената пред съда заповед, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Протокол от изпитване № 12608877/08.05.2013 г. от Център за изпитване и европейска сертификация, гр. Стара Загора е издаден след издаване на оспорената пред съда заповед, поради което не е посочен като фактическо основание за издаване на оспорената пред съда заповед и е самостоятелно основание за издаване на нова заповед от КЗП за защита на потребителите. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение