Решение № 15902 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3135/2009 г.

Решение № 15902 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3135/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Стойчо Александров Гигов от гр. София срещу решение № 1352 от 17.12.2008 г., постановено по адм. д. № 3699/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу министерството на вътрешните работи. Ответната страна - Агенция "Митници" чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София. град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 4 000 лева, настъпили в резултат на неправомерно разпоредено от митнически служител обезпечение на дължими държавни вземания - мито и ДДС, при внос на лек автомобил, За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията за 4000 лв. неимуществени вреди произтичащи от визираното виновно поведение на служител на Агенция "Митници", е недоказано по основание и размер. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и постановения от административния орган незаконосъобразен акт. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и е отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Безспорно е установено, че неправилно начисленото на ГКПП Калотина ДДС е внесено на 19.04.2007 год. и, че след направените жалби от Гигов до вишестоящи органи, същото е било върнато на 28.05.2007 год. В тази връзка, правилно съдът е приел, че в случая не се касае за демонстрирано виновно бездействие от митническите органи. В поддръжка на твърдението си, същият не е представил никакви доказателства. Не е установена и причинна връзка между поведението им и сочените неимуществени вреди, в размер на 4000 лева. Последните са при това са неконкретизирани и посочени общо и неясно и това е причина да не може да бъде определен и размерът им. Предвид липсата на изброените предпоставки, наличието на които е абсолютно необходимо за обосноваването на дължимо обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е отхвърлил иска на жалбоподателя, като неоснователен. При разглеждане на делото, същият се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Водим от гореизложеното, атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,