Решение № 7211 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 984/2010 г.

Решение № 7211 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 984/2010 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Хасан Абу Аласал, без гражданство, против решение № 614/28.12.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 614/28.12.2009 г. на Председателя на ДАБ при МС, на Хасан Абу Аласал, палестинец роден в Ливан, без гражданство, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците В тази връзка административният орган е направил правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения, или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата, както и за тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с направеното искане за предоставяне на статут, съобразно законоустановените изисквания са проведени интервюта с кандидата, при които той твърди, че е чл. на движението "Фатах" от 1987 г., в което качество и като бодигард на началника на военното крило на организацията, участвал в атаки срещу радикални, нелегални екстремисти, което довело до поставянето на бомба пред дома му през юни 2008 г.; напуснал Ливан със семейството си през м. август 2009 г., когато и влезли нелегално в България през границата с Турция. Със становище от 11.12.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Хасан Абу Аласал да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Предвид данните от приложените в преписката документи и обясненията на лицето, обосновано е прието, че жалбоподателят е роден в бежански лагер "Айн ал-Хилуа" гр. Бейрут, Ливан; от 1987 г. бил чл. на организацията "Фатах", като изпълнявал поставени му от нея задачи, насочени към освобождаването на териториите на палестинските лагери от въоръжени лица, подобряване на условията на живот и сигурността на палестинците и намаляване на разпространението на радикални групи, включително със съдействието на ливанските власти; през 2006 г. бил арестуван за един месец, след което освободен; участието му в работата на организацията, му създало проблеми с ислямистки групировки; през м. юни 2008 г. пред дома му била поставена бомба, впоследствие обезвредена със съдействието на "Фатах". Предвид данните относно актуалната обстановка в Ливан и тези по справка вх. № 2161/24.07.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, обосновано от административния орган е прието, че в Ливан не е налице въоръжен конфликт; правителството издава на регистрираните в UNRWA бежанци, подновяеми петгодишни документи за пътуване; налице са становища, че вътрешно разселване е неподходящо единствено за кандидати, които твърдят, че са подложени на заплахи или лошо отношение от страна на ливанските власти, в кръга на които жалбоподателят не попада. Взети са предвид липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на Хасан Абу Аласал, че по отношение на него са осъществени материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Действително от приложените в преписката данни за влиянието на организацията, в която е членувало лицето в бежанските лагери и отношенията й с държавната власт, не се установява наличието на някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване, нито на тези по чл. 9 от същия закон, лицето да е принудено да остане извън страната си на произход или местоживеене, поради заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както и от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Поради това е направен обоснован извод, че в случая не са условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и законосъобразно е постановен отказ при условията на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Без правно значение са и доводите на жалбоподателя, основани на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., във връзка с разпоредбата на ал. 1 от посочения текст, възпроизведен в текста на чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Последната норма изключва чужденци от кръга на тези, на които може да бъде предоставен бежански статут, но сама по себе си неприложимостта й в процесния случай не лишава органа от необходимостта да извърши преценка, налице ли са предвидените в ЗУБ, положителни материалноправни предпоставки за предоставяне на исканата закрила. С Резолюция № 302/IV/ от 08.12.1949 г. на Генералната асамблея на ООН е учредена Агенция за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток чрез програми за директна помощ. След като палестинец по собствено желание е напуснал Близкия Изток, с което се е лишил от помощта на съответната Агенция на ООН, не е налице изискването по чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., да е преустановена помощта от организации, различни от ВКБООН по смисъла на този текст. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че никоя от посочените предпоставки не е установена по категоричен и несъмнен начин от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон и жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение