Решение № 4368 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 196/2010 г.

Решение № 4368 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 196/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Таня Николова Тонева от гр. Плевен срещу решение № 13914 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 10088/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност От ответника по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация не е изразено становище. Заинтересуваната страна по делото Грозданка Колева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Таня Николова Тонева от гр. Плевен, срещу решение № 102 от 15.06.2009 г. по преписка № 154/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е установено спрямо Грозданка Йорданова Колева от гр. Плевен, че Таня Тонева, в качеството й на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, е осъществила нарушение по § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, във връзка с чл. 5 от същия закон по признаци "увреждане" и "лично положение", когато с изявленията си пред поверените й ученици директора на училището е внушил, че тяхната учителка Грозданка Колева е "заразно болна от сърце" и "за тях е по- добре да си отиде" и като не се е съобразила с общоприетия ред за връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, е извършила този акт пред учениците и от комисията е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 65, т. 3 от ЗЗДискр. На основание чл. 47, т. 4, във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 65, т. 4 ЗЗДискр. е предписано на Таня Тонева, в качеството й на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, да не допуска занапред неравно третиране на учителите и служителите в повереното й училище и да се съобразява с разпоредбите на ЗЗДискр. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Таня Николова Тонева от гр. Плевен срещу решение № 102 от 15.06.2009 г. по преписка № 154/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Фактическата обстановка изложена в оспорения административен акт е, че със заповед № РД-16-156/9.06.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Грозданка Колева, при упражнено право на подбор от работодателя, съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, въз основа на протокол от 3.04.2008 г. за извършване на подбор при съкращение. Прието е от КЗД, че комисията изготвила протокола за подбор е назначена само за изготвяне на критерии, но не и за извършване на подбора. Предложеният от комисията критерий "изпълнение на трудовите задължения" е различен от критерия по който е извършен подбора "неизпълнение на трудовите задължения". В подбора за съкращаване е взела участие директорката на училището, която в последствие е прекратила трудовото правоотношение като работодател. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Грозданка Колева, същата е била на възраст 57 г. и 10 м., при изискуем по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО минимум за възраст 59 г. и 6 м. Съдът е приел за неотносими за настоящото производство доводите на жалбоподателката, че Грозданка Колева, ангажирайки учениците, е манипулирала родителите им, оказвайки натиск върху директорката да съкрати друг учител, съгласно показанията пред комисията на психолога, като родителите са подали за това молби чрез децата си. В допълнението на жалбата пред комисията Грозданка Колева посочва, че предизвестието й е връчено на 8.04.2008 г., поради което съдът е приел, че са неоснователни възраженията в жалбата, с която е сезиран, че не са обективирани по време и място извършените нарушения. по повод прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът е кредитирал свидетелските показания на майката на една ученичка, установяваща изявлението на директорката пред учениците, че тяхната класна ще бъде освободена от заеманата от нея длъжност, защото е "заразно болна от сърце" и "за тях е по-добре да си отиде". Това обстоятелство не е опровергано както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Правилно комисията е приела, че с тези си действия директорката е осъществила състава на нарушението "тормоз" по признак "лично положение", използвайки властовата си позиция, в резултат на които се създават стереотипи на негативно мислене и поведения спрямо болни хора. Конкретната фактическа ситуация е съпоставена спрямо законовите дефиниции за нарушения по ЗЗДискр. и се установява, че такива са налице. "Тормоз" по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В случая директорката е извършила нежелано поведение, със словесно изявление пред децата, създаващо застрашителна среда за учителката. С оглед съдържанието на изявлението, признакът по чл. 4, ал. 1 е "увреждане" и "лично положение", както правилно е приела комисията и изводът й е възприет от съда. Правилно е прието от комисията и залегнало в мотивите на обжалваното решение, че действието, с което директорката е връчила предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение пред учениците, а не по общоприетия ред за връчване, представлява нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и е "тормоз" по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДискр. Обсъдени са всички относими за настоящата производство факти, поради което материалният закон правилно е приложен от тричленния състав на ВАС. Изложените доводи за незаконосъобразност на решението в касационната жалба са неоснователни. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което,