Решение № 13062 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 343/2018 г.

Решение № 13062 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 343/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. София, против Решение № 6698/15.11.2017 г., по адм. дело № 9148/2017 г., по описа на Административен съд София - град. Със съдебното решение е отменено Решение № 13748/11.07.2017 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на М. Силсила и е изпратено личното и дело, на административния орган - председателя на ДАБ към МС на Р. България за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до изводите, че органът не се е произнесъл относно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ – изрично е налице такова произнасяне като е посочено в обжалваното решение че заявените от чужденката лични мотиви за закрила не могат да се оценят като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Сочи се още в касационната жалба, че АССГ неправилно е изключил от доказателствата приложените копия от удостоверение за брак, лична карта на чужденката и лична карта на лицето което се представя за неин съпруг и ДАБ не разполага със способ да удостовери автентичността им, тъй като тези документи са изпратени от дирекция "Миграция" по получено писмо от Р. Надери, твърдящ че е съпруг на чужденката. На последно място се твърди че административният орган е отказал хуманитарен статут на чужденката след обсъждане в съвкупност доказателствата вкл. и бежанската и история, изпълнена с противоречия, като не се установява тя да е била заплашвана и че е налице нарушение на човешките и права. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба. Счита че, решението е правилно, тъй като органът не е обсъдил отношението към жените в Р. Афганистан и не е изпълнил в цялост дадените му указания с предходно решение на ВАС. Моли съда да потвърди решението на АССГ. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така разглежданата касационна жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационна жалба на Държавната агенция за бежанците е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от страна спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 6698/15.11.2017 г., по адм. дело № 9148/2017 г., Административен съд София-град, е отменил Решение № 13748/11.07.2017 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на хуманитарен статут на М. Силсила, гражданка на Афганистан. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма, съдържа предвидените в ал. 2 задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 68 от ЗУБ, но е приел, че е допуснато съществено нарушение на материално-правните разпоредби на закона и целта му. Решаващият съд е посочил в акта си, че по отношение чужденката не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ тъй като липсват доказателства за наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо молителката, като не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ – не са налице критериите за наличие на въоръжен конфликт. Прието е обаче от решаващият съд че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ – наличие на насилие спрямо жените в мюсюлманска държава каквато е Афганистан и непрестанно нарушаване на техните основни човешки права. Посочено е че в оспореното решение на Председателят на ДАБ липсват каквито и да са мотиви относно наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, като доказателства в тази насока не са събирани от органа въпреки дадените му задължителни указания в предходно решение на ВАС. Така постановеното решение е правилно. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан вкл. и сключването на насилствен брак. В разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ са посочени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В ал. 1 от същия законов текст са посочени основните предпоставки – наличие спрямо чужденецът на тежки посегателства: 1. смъртно наказание или екзекуция, или; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно и законосъобразно решаващият съд въз основа на събраните доказателства е достигнал до извода че по отношение на чужденката не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ – чужденката не е твърдяла нито пред административният орган, нито пред съда че е изложена на реална опасност от тежки посегателства, както и липсват доказателства че е налице критерият въоръжен конфликт според международното право. В разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ обаче представлява изключение от общите постановки сочени в ал. 1. По силата на тази разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Именно тези предпоставки, както е посочил и решаващият съд, не са обсъдени и мотивирани от административният орган. Установява се от доказателствата по делото че чужденката е млада жена, получила образование и работила, като за нея съществува риск от отвличания или насилие. Представената справка от касационният жалбоподател пред настоящата инстанция с вх. № 1 МД-691/10.10.2018 г., не разколебава достигнатите от АССГ изводи. В нея не са изложени факти касаещи отношението към младите образовани и работещи жени, каквато е чужденката, а така също и липсват изложени данни относно насилствено сключвани бракове с млади жени. Изрично в Решение № 2216/22.02.2017 г., по адм. дело № 2582/2016 г., ВАС е дал указания на административният орган да събере и обсъди доказателства касаещи общественото положение на жените в Афганистан, които не са спазени. Административният орган се е задоволил само и единствено да обсъди получени от дирекция "Миграция" незаверени копия от документи касаещи евентуален сключен брак на чужденката и е приел че тя не е самотна млада жена, без обаче да извърши анализ чрез събиране на доказателства касаещи наличието на насилствено сключвани бракове в Афганистан и последиците при напускане на семейството. Не са взети в предвид и насоките на ВКБООН за определяне на съответствието с критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Афганистан, като в т. 6 това са жени със специфични характеристики т. е. следвало е органа да извърши анализ и преценка дали чужденката попада в тази група жени, за които с оглед тяхната специфика – жени нарушаващи обществените нрави, се изисква и предоставяне на съответния статут. Правилно решаващият съд е изключил от доказателствата представените такива за сключен брак на чужденката с оглед разпоредбата на чл. 183 от ГПК приложима субсидиарно предвид чл. 144 от АПК. Следвало е органа да извърши актуална преценка относно съществуването на въоръжен вътрешен конфликт в Афганистан, степента на безогледно насилие и преценка дали лицето, и то от уязвима група, както е в случая, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия не се излага на реална опасност. Правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от административния орган без да са налице необходимите доказателства и без да се обсъдят всички уредени в ЗУБ хипотези за предоставяне на субсидиарна защита и липсва излагане на конкретни мотиви касаещи чужденката търсеща хуманитарна закрила. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,