Решение № 4487 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. К., гражданин на Сирия, против решение 28359/29.12.2024 г. постановено по адм. дело 6561/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 6999/13.06.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е жалбата на А. А. К., гражданин на Сирия против решение 6999/13.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. К. е роден на [дата] в Сирия и е непридружен непълнолетен. При проведеното интервю, в присъствието на адвокат и преводач, чужденецът е обяснил, че напуснал Сирия през 2020 г. нелегално за Турция, със семейстмвото му без баща му. Там е живял до 2023г., като заедно с група от 11 души с помощта на трафикант, през зелена граница, напуснал Турция. Посочва, че в Турция сирийците са депортирани обратно в Сирия и тогава неговите родители решили да го изпратят за България, където да се съберат със семейството му. Чуждият гражданин мотивира молбата си за международна закрила с войната в държавата си по произход. Допълва, че с властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация, не е арестуван, съден или осъждан от официалните власти. Според докладната записка от 22.12.2023г. е напуснал РПЦ София и на от 20.12.2023г. е в неизвестност. Въз основа данните от събраната административна преписка, първостепенният съд обосновано е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията визирани в чл. 9 ЗУБ. Така мотивиран и поради липса на отменителни основания, по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденецът, същият е напуснал Сирия по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство. В съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Цялостният анализ на обясненията доказва ясно и недвусмислено, че лицето е напуснало Сирия със семейството си изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Турция, както и че не следва да се приема, че тя е трета сигурна държава . По делото са представени актуални, към всеки от етапите както на съдебните производства, така и на административното такова, справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република, въз основа на които е направен извод, че самото му присъствие на територията на Сирия е основание по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ да му бъде предоставен хуманитарен статут, но на основание чл. 75, ал.2 ЗУБ е взето предвид, че е живял в Турция близо 3 години в гр. Мерсин и там живеят майка му, четирима братя и една сестра. Връщането му при тях се явява най-добрия интерес за непридружения непълнолетен чужденец. Турция се явява трета сигурна държава въз основа на анализ на установеното законодателство в Турция по отношение на сирийските бежанци, в това число и въз основа на Решение 247/03 април 2024г. на МС на РБ, според което Турция е трета сигурна страна. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в §1,т.9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. При данните по делото законосъобразно, председателят на ДАБ е разгледал въпроса дали Турция би могло да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е дал положителен отговор. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Освен това безспорно е установено, че между кандидата и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването му в нея продължително време и през който период за кандидата не са налични данни, които да го поставят в положение на преследване или заплаха, неочовешко отношение и т.н. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,