Решение № 458 от 27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1643/2013 г.

Решение № 458 от 27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1643/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 1419/12 г. на Варненския окръжен съд. Атакува се постановеното по него решение № 63 от 7.02.13 г., с което частично е изменена присъда № 206 от 4.04.12 г., постановена по НОХД № 3304/11 г. по описа на Варненския районен съд. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение. Посочени са конкретни доводи в подкрепа на искането. Предлага се след възобновяването да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Варна. Искането се поддържа в съдебното заседание по посочените в него съображения. От защитата на осъдения И. А. е постъпило писмено становище, с което се изразява мнение, че искането е основателно и делото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените в него основания и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е отнел в полза на държавата предметите на престъплението и се е произнесъл по направените по делото разноски. С решение № 66 от 14.06.12 г. по ВНОХД № 631/12 г. ОС - гр. Варна е отменил първоинстанциония акт и е постановил въззивна присъда, с която изцяло е оправдал осъдения по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК. По касационен протест с решение № 439 от 13.11.12 г., постановено по КНОХД № 1319/12 г., ВКС е отменил изцяло въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Варна. Касационната инстанция е дала задължителни указания за приложението на материалния закон и конкретно е посочила съществените процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на съда. С атакуваното пред настоящия състав решение ОС - гр. Варна е изменил първоинстанционната присъда, като е приложил "закон за същото престъпление в частта й, с която подсъдимият А. е признат за виновен за престъпление по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК в това, да е държал на 14.12.07 г. в [населено място] огнестрелно оръжие - видоизменен газов пистолет "Grizzli Magnum", калибър 9 мм, с фабричен № 61124, освободен от предпазната муфа в предната част на цевта". Потвърдил е присъдата в останалата й част, касаеща незаконно държане на оръжие. При този диспозитив на съдебния акт, разгледан в единство с мотивите, остава неясна волята на съда за взетото решение за наказателната отговорност на осъдения. Видно от съобразителната част на акта, съдът е приел, че по отношение на инкриминираното газово оръжие с отстранена метална преградна муфа, закупено от магазин, обвинението не е доказано и присъдата следва да бъде изменена относно първия пункт на обвинението, поради недоказана субективна страна на състава на чл. 339, ал. 1 НК. Мотивирал се е с крайния извод, че макар и пистолета да попада в обхвата на забраната за държане по смисъла на отменения ЗКВВОБ и престъплението да е осъществено от обективна страна, то не е доказано по категоричен и безспорен начин, че осъденият е знаел, че закупеният от него като "газов" пистолет е годен да произвежда изстрели с боеприпаси с твърд проектил, поради което подлежи на разрешителен режим и е забранен за притежаване без съответно разрешение. При тези съображения присъдата е следвало да бъде изменена, като А. се оправдае по повдигнатото му обвинение за държането на инкриминираното оръжие. Оправдателен диспозитив в този смисъл няма. Допуснато е съществено процесуално нарушение съгласно на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е противоречие между диспозитив и мотиви относно единно повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1 НК за държането на пистолета и боеприпасите, което препятства страните да разберат каква е била действителната воля на съда. С посоченото по-горе касационно решение ВКС е констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, касаещи доказателствената дейност и игнориране на основния принцип по чл. 14 НК за постановяване на съдебния акт на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Дадено е и тълкуване на нормите на ЗКВВОБ, което изцяло се споделя и от настоящия състав. При новото разглеждане на делото дадените указания не са изпълнени. Съдът отново е постановил решението си при нарушаване на посочения по-горе основен принцип. Пренебрегнато е и задължението да се вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. Съдът изцяло се е позовал на свидетелските показания на Г. К. и И. К., разпитани във въззивното производство, които са заявили, че в известен период от време са продавали газови пистолети без преградни муфи. Не са били в състояние да уточнят, дали са от същия модел като инкриминирания. Не са конкретизирали какви модели са били, съответно с какви задължителни за газовото оръжие защитни елементи са - муфа, метална разпръсквателна система или стеснение. Именно посочените елементи разграничават газовото оръжие от бойното, тъй като посочените елементи са препятствие за изстрелване през цевта на твърди тела - проектили. При това изцяло са игнорирани заключенията на експертите - балисти, че инкриминираният пистолет е бил фабрично произведен като газово оръжие, но в последствие е премахната предпазната муфа и е придобил характеристиките на огнестрелно оръжие род разрешителен режим. Заключението на вещите лица, съпоставено с безспорно установените факти, че оръжието е собственост на А., намерено е под седалката на водача в автомобил, управляван единствено от него и най-вече обстоятелството, че е бил зареден с пет незаконно преработени газови патрони в бойни, като допълнително саморъчно са снарядени със сачми - куршуми и залети с бяла пластична смес и годни да причинят телесни повреди и смърт, води до съвършено различен извод за субективното отношение на А. към инкриминираното държане по смисъла на ЗКВВОБ. Комплектоването /единството/ на оръжие и боеприпаси, чрез зареждането на пистолета с патрони с проектил, а не със стандартни газови или стартови - шумови такива, означава, че А. е съзнавал възможността безпрепятствено да се изстрелят сачмите през цевта на оръжието. Възприетите от въззивния съд свидетелски показания на Г. К. и И. К. водят до неустановена по реда и със средствата, предвидени в НПК, презумпция, че вносителят на оръжие и самите свидетелки са продавали бойно оръжие за газово, която дейност също е престъпление по смисъла на чл. 339 НК. Ето защо, твърденията на двете свидетелки е следвало да се проверят или чрез по-обстойния им разпит, или със справки от вносителите и разпространителите на газово оръжие. Настоящият съдебен състав счита, че при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати посочените в искането съществени процесуални нарушения, поради което същото е ОСНОВАТЕЛНО. Решението следва да бъде изцяло отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Варна, поради единно повдигнатото обвинение за пистолета и патроните по чл. 339, ал. 1 НК, а не по отделни пунктове, както е посочено във въззивното решение При същото, въззивният съд следва да се съобрази с посоченото по-горе и с указанията, дадени в предходното отменително решение на ВКС. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,