Решение № 15482 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2013 г.

Решение № 15482 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2013 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Делта - С" ЕООД, подадена чрез адв. Николай Генчев, против решение № 2554 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 10534/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 23-1000494 от 12.05.2010 г., издаден от Тотка Динкова Илиева гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис София област, потвърден и изменен с Решение № 1830 от 29.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция /ОДОП"/ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е повторно, тъй като с решение № 13448 от 29.10.2012 г. по адм. дело № 2152/2012 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 5348 от 24.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1591/2011 г. по описа на Административен съд - София, а делото е върнато на административния съд за разглеждане от друг състав, съобразно с указанията дадени от ВАС в мотивите на решението.

С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Делта - С" ЕООД против ревизионен акт (РА) № 23-1000494 от 12.05.2010 г., издаден от Тотка Динкова Илиева гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис София област, потвърден и изменен с Решение № 1830 от 29.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция /ОДОП"/ при ЦУ на НАП.

За да постанови този резултат съдът е установил, че в частта по ЗДДС предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит по следните фактури, издадени от следните доставчици:

• "Ивт комерс" ЕООД - в размер на 12 500 лв. за д. п. м. 04.2006 г. с предмет плащане по договор;

• "Каунас трейд" ЕООД - по 3 фактури в общ размер на 24 498,76 лв. за м. 07.2006 г. с предмет ламарина, тръби, арматурна мрежа;

• "Ан Джи Експорт Импорт" ЕООД - за м. 07.2006 г. в размер на 7500 лв. с предмет арматурно желязо ф14-20 тона и ф12 - 20 тона;

• "Силмекс" ЕООД - в размер на 3864, лв. за д. п. м. 12.2004 г. с предмет предоставяне на общи работници за извършване на товаро - разтоварни работи през м. 11.2004 г. - 23 работници х 14 дни;

• "Росимекс" ЕООД - м. 12.2004 г. - с предмет "предоставяне на общи работници за направа на текущ ремонт на търговски обект в ж. к. Свобода", а за м. 04.2005 г. - с предмет стоки по протокол № 10.... 19/02.04.2005 г., общ размер на 17819 лв.

• "Волтрон" ООД - за м. 05.2005 г. - доставка на стоки по протокол № 1879/19.05.2005 г., за м. 06.2005 г. - с предмет "услуга";

• "Габимекс" ЕООД - - м. 12.2004 г. - с предмет "почистване на 3 бр. офиси - абонамент";

• "Ена Маркет" ООД - за м. 06 и м. 08.2005 г. с предмет "съгласно договор".

Съдът е приел, че по процесните фактури не е доказана реалност. Посочил е, че не е доказано плащането на ДДС по ДДС - сметка на доставчиците. Според съда както ревизираното лице, така и доставчиците не са представили доказателства, от които да е видно, че доставката е реално осъществена, наличието на фактури, включването им в дневника за продажбите и в съответните СД, не е достатъчно основание за признаване на правото на данъчен кредит. Не са представени фактури от предходни доставчици, справки за наличност на стоките за отделните месеци, справки за приход на стоки по номенклатури и справки за изписани стоки за същите месеци, доказателства за наличие на складове за съхраняване на стоките и на транспортни средства за транспортирането им, транспортни документи и други. Съответно не са събрани доказателства, които да докажат правната възможност на доставчиците да прехвърлят собствеността върху движимите вещи. Доказателства, удостоверяващи реалността на доставките на услуги от "Волтрон" ООД, също не са събрани в хода на ревизията. В издадените от посоченото дружество фактури е вписан предмет на доставка - "услуга", но за изясняване на нейния характер документи не са събрани. При административното обжалване е представен Комисионен договор от 16.05.2005 г., сключен между ревизираното лице и "Волтрон" ООД, но за същия липсват данни, че касае именно спорните доставки.

Във връзка с фактурираните от "Силмекс" ЕООД, "Росимекс" ЕООД и "Габимекс" услуги съдът е отбелязал, че също не са налице безспорни доказателства за реалното им извършване. Не са събрани данни за назначени във въпросните дружества лица на трудов или граждански договор, а видно от характера на услугите /предоставяне на работници за товаро-разтоварни работи, почистване на офис/, изпълнението им е поставено в зависимост от наличието на този ресурс.

Във връзка с доставките от "Ена Маркетс" ЕООД не са налице доказателства относно тяхната реалност. В издадените от дружеството фактури е вписан предмет - "съгласно договор", но такъв договор не е представен от ревизираното лице, включително и в хода на административното обжалване.

В частта по ЗКПО - съдът е обсъдил приложимите правни норми - чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), чл. 13 и 14 от с. з. Приел е за законосъобразни изводите на приходните органи във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), както и в частта на увеличаване на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО (отм.) със сумата в размер на 47 079,72 лева, тъй като жалбоподателят и собственикът на ЕТ "Делта-С - Спас Спасов" са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" от ДОПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на извършения обстоен анализ на събраните писмени доказателства, съдът е изложил от фактическа и правна страна аргументи за законосъобразност на действията на органа по приходите по повод на издадения РА. С оглед на това, обосновани са изводите му за правилност на определения ДДС за внасяне през процесните периоди. За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури основателно съдът е приел, че липсват доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 от ЗДДС (отм.) изискват по същество наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), за да може да възникне задължение за внасяне на ДДС.

При извършената насрещна проверка от органите по приходите не са били събрани доказателства за реално извършени доставки по процесните фактури. Щом липсва доставка, то не може да възникне и право на признаване на данъчен кредит и правилно е отказано право на данъчен кредит. В случаите, когато начисленият и платен от получателя по доставката данък се претендира от него като данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.), то за признаване на това материално право е необходимо при пълно доказване да се установи, че неговите преки и предходни доставчици са изпълнили законовите изисквания - чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.) и ако това наистина се установи, няма пречка за получателя да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай тези предпоставки досежно преките доставчици не са установени, поради което законосъобразен е отказа за признаване на посоченото материално право.

Основателно е възражението на касатора, че неправилно съдът е посочил в мотивите на решението относно плащането на данъка по ДДС - сметка, че експертизата е установила, че плащанията са извършени на каса, нещо повече в нея изрично е посочено по кои фактури ДДС не е платено, като това обстоятелство е установено и хода на процесната ревизия". Видно от заключението на ССЕ, в отговор на въпрос № 4 вещото лице е посочило по кои фактури липсва плащане на данъка по ДДС - сметка или частично плащане, но изрично е посочил, че "по всички останали процесни фактури са извършени плащания по ДДС - сметките на доставчиците".

Независимо от това обаче, тъй като в процесния казус по фактурите, издадени от "Ивт комерс" ЕООД, "Каунас трейд" ЕООД, "Ена Маркет" ООД, "Волтрон" ООД и "Ан Джи Експорт Импорт" ЕООД не е доказана реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), то ирелевантно е обстоятелството, че ДДС по процесните фактури е платен по ДДС - сметка на доставчика, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), както и на чл. 64, ал. 2 от с. з касаят само данъчният кредит, възникнал в резултат на доставка, т.е. наличието на доставка е предпоставка за приложението и на тази разпоредба. Относно сделките с предмет различни стоки - не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали със стоката към датата на издаване на фактурите, данни за предходен доставчик, съхранение на стоката, наличие на кадрова и технологична обезпеченост.

Относно фактурата на "Волтрон" ООД за м. 06.2005 г. - с предмет "услуга" - освен процесната фактура не са представени никакви съпътстващи документи, въз основа на които да бъде установено каква е услугата, кой е извършил, къде е извършена и т.н.

Във връзка с услугите по фактури от "Габимекс" ЕООД, "Силмекс" ЕООД и "Росимекс" ЕООД - те предполагат наличие на кадрова обезпеченост, каквато не доказана. Във връзка с фактурата на "Габимекс" ЕООД също липсват доказателства за реалното предоставяне на услугата - освен фактурата липсват документи, въз основа на които да се установи - кои, къде и кога е извършвал почистването, необходими материали във връзка с представяне на услугата и т.н. По отношение на "Ивт комерс" ЕООД - с предмет плащане по договор, освен договор от 15.01.2006 г. за посредничество при продажба на недвижим имот, не са представени никакви други документи въз основа на които да се приеме, че е извършена каквото и да е посредническа дейност. В тежест на касатора е било да докаже наличието на всички предпоставки за възникване правото на данъчен кредит по процесните доставки.

Обоснован е извода на съда, че не са представени доказателства, от които да се обосновава категоричен извод за извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което законосъобразно е прието, че за РЛ не е налице право на данъчен кредит.

По отношение на приложението на ЗКПО правилно органите по приходите са преобразували финансовия резултат на касатора за 2004 г. с разходите по фактурите на "Габимекс" ЕООД и "Силмекс" ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) предвид неустановяването на факта на извършване на доставките по процесните фактури.

Касационната инстанция намира, че РА е законосъобразен и в частта относно увеличения финансов резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.) с разходите по фактура, издадена от ЕТ "Делта - С - Спас Спасов", които представляват скрито разпределение на печалбата. Няма спор, че дружеството-касатор и ЕТ са свързани лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО. Обоснован е извода на органа по приходите, че в случая липсват доказателства за реалното осъществяване на услугата, тъй като освен договор от 20.03.2005 г., не са представени доказателства за извършено проучване на условията за отпускане на банков заем и действително сключен договор за банков кредит.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС - София град не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,