Решение № 4034 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2013 г.

Решение № 4034 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Григор Анастасов Марков от гр. София, срещу решение № 5440/9.08.2013 г., постановено по адм. д. № 496/2013 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-ЮЗР-468/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Григор Анастасов Марков, Георги Иванов Илчев и Стефан Иванов Илчев срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-468/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "преустройство на полуподземен и първи етаж в двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ IV-135 /стар Хпредставител/, кв. 61, м. "Лозенец III-та част" по плана на гр. София. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, изпълнен без строителни книжа, а не за текущ ремонт, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Решението е постановено при неизяснени факти имащи релевантно значение за спора, представляващо съществено процесуално нарушение. По делото е установено, че касационният жалбоподател е започнал ремонт на притежаваната част от жилищна сграда, като е твърдял, че извършеното от него не е основен ремонт, а текущ такъв. В тази връзка е представил конструктивно становище на инж. Марков /л. 97/, изготвено преди започване на ремонта. Разпитани са свидетели по делото, Костадинов и Игнатовски, които установяват, че не са премахвани стени и не е прокарвана нова водна инсталация и ел. инсталация, а са извършили разчистване на сградата. С оглед на това и описаното като извършено в констативните актове, е налице противоречие относно какви строително и монтажни работи /СМР/ са извършени в сградата, което сочи на неизясненост на този факт. Съдът е следвало да укаже на страните, че не се сочат доказателства за изясняване на точно извършените от жалбоподател СМР, което има съществено значение за извеждане на правните изводи какво представлява извършеното от жалбоподателя - основен ремонт или текущ, за който не се изискват строителни книжа с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Тези факти могат да се установят със съдебно-техническа експертиза, която съдът е следвало да назначи и служебно съгласно чл. 171, ал. 2, пр. 2 АПК. Като се има предвид изложеното решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, довели до неизясняване на факти имащи съществено значение за правилното решаване на спора, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото, съществуващите проекти на сградата и направи оглед на място и др., да отговори на въпросите: какво е представлявал процесния строеж полуподземен и първи етаж от двуетажната жилищна сграда собственост на жалбоподателя, преди 2011 г., както и какви СМР са извършени след това, съответствуват ли на конструктивното становище, засяга ли се конструкцията на сградата при вътрешното преустройство /ако има такова/ с премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, със засягане на конструкцията на сградата, променено ли е предназначението на помещенията и натоварванията в тях, извършено ли е прокарване на изцяло нова В и К инсталация с ново местоположение или са подменени овехтели части от нея. При необходимост вещото лице да представи и скица, чертеж на извършените СМР. След изясняване на тези факти може да се направи извод налице ли е строеж по смисъла на § 5, т. 42 във връзка с т. 38 ДР на ЗУТ или извършени СМР, за които съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ не се изискват разрешение за строеж и проекти. Като се има предвид изложеното решението е неправилно, налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2 АПК