Решение № 3766 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2011 г.

Решение № 3766 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Михов, пълномощник на Кристина Танева Пенева и Драгомир Танев Пенев, двамата от гр. Петрич, ул. "Гоце Дечев" № 31А и на Малина Ангелова Нечитайлова от Благоевград, ул. " Струмица" № 19, против решение № 1449/11.10.11 г. по адм. д. № 219/11 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Зоя Василева Янкова, Григор Василев Цветков, Анастасия Петрова Бигинова, Антоанета Николова Кожухарова, Стоянка Георгиева Тошева, Магдалена Георгиева Шумарова, Валери Георгиев Китанов, Венета Великова Цветкова, Блага Трайчева Трайкова, Васил Трайчев Цевтков, Любомир Николов Тоцев и Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира касационните жалби допустими и като ги разгледа по същество на посочените в тях отменителни основания, вкл. и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Оспорена в пръвоинстанционното производство е Заповед № РД-18.70/14.12.10 г. на Изп. д-р на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Петрич/ без територията на гара-Петрич, кадастрален район 990/ и за с. Ръждак, общ. Петрич, обл. Благоевград, в частта относно имот с идентификатор 56126.602.2621. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил оспорването на касаторите Кристина Танева Пенева и Драгомир Танев Пенев, собственици на имота, като е приел, че в обжалваната част заповедта е законосъобразна, тъй като границите му са съобразени с действащия кадастрален и регулационен план на града, одобрен през 1987 г. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, са основателни. Извън констатацията на приетите по делото две съдебно технически експертизи, че границите на процесния имот в обжалваната заповед са отразени съобразно действащия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1987 г., двамата експерти при графичното съпоставяне местоположението на жилищните сгради в имот 2621 и имот 3333 и геодезичното заснемане на границите им, са установили различия. Тези различия обаче не са конкретизирани като параметри с оглед преценката дали са в допустимите стойности съгласно чл. 18 и сл. от Наредба № 3 от 28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такова установяване е било от съществено значение за спора, тъй като съгласно чл. 43, ал. 2 ЗКИР при изработването на кадастралната карта административният орган не носи отговорност само за отклоненията, които са по-малки от допустимите съгласно наредбата. При липсата на изясненост по отношение тези правнорелевантни факти, законосъобразността на решаващият правен извод за неоснователност на осповането не може да бъде проверен. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за постановяне на допълнителна задача на геодезична експертиза и установяване точните стойности на отклоненията при изчертаване границите на процесния имот и местоположението на сградите в него. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение