Решение № 15601 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2020 г.

Решение № 15601 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2020 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Благоевград, [улица], № 30, депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 637/27.04.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 753 по описа за 2019 година. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02 - 010 - 2600/26972/01.03.2019 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В полза на ДФ "Земеделие - [населено място] са присъдени разноски в размер на 150 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в административния акт са изложени неясни и непълни мотиви, грешни основания за неговото издаване. Оспореният АУПДВ не съдържа фактически основания, обосноваващи приложението на чл. 141, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Административният орган не изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 АПК да осигури възможност на оспорващия да се запознае с документите по административната преписка, да направи искания и възражения. Не осигурил право на участие на заинтересована страна, не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не ставало ясно за кои мерки се отнасят плащанията, не бил посочен ЕИК на дружеството. Оплакванията на касатора са конкретизирани в касационната му жалба и в писмено становище. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е подал писмен отговор срещу нея. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. [фирма] в качеството си на бенефициент е поело 5 - годишен ангажимент през 2010 г. по Заявление УИН 01.03.0710/48070 по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Извършена е административна проверка при която е констатирано, че дружеството не е заявило участие по мярката през кампания 2013 г., която е четвърта по поетия ангажимент. С Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02 - 010 - 2600/26972/29.11.2016 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г., петгодишният ангажимент е бил прекратен. Актът за прекратяване е оспорен, но с решение № 12665/18.10.2018 г. по адм. д. № 9244/2017 г. по описа на ВАС - Четвърто отделение, жалбата на [фирма] срещу прекратяването е отхвърлена, след което в ДФ "Земеделие" е било открито производство по издаване на АУПДВ. С процесният акт спрямо [фирма] е установено публично държавно вземане, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2010, 2011, 2012 г. в размер на 15168,79 лв., ведно със съответната лихва, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. вр. с чл. 166 ДОПК вр. с чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП. При така установените факти и обстоятелства административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което съдържа много подробни и ясни мотиви. Поддържаните пред настоящата инстанция оплаквания са идентични с тези, които оспорващият е предявил пред първоинстанционния съд и на които е отговорено в съдебното решение. В актът са изложени фактически и правни основания за неговото издаване, от които става ясно при какви обстоятелства е било поето задължението по мярка 211, неизпълнението на ангажимента през четвъртата година от 5 - годишния период, сумите които са били изплатени на бенефициента, респективно каква част от тях подлежи на връщане. В акта изрично е посочено какви заявления са подавани за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 година. Отбелязано е, че общата изплатена сума по мярка 211 - 30337,58 лева, съставлява сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента. Бенефициентът следва да възстанови 15168,79 лв., което представлява 50% от получените субсидии по мярката, тъй като е прекратил участието си след третата година от поетия ангажимент. Касационната инстанция преценява като неоснователно оплакването от КЖ за нарушение на чл. 26 АПК, т. к. [фирма] е било уведомено дс писмо изх. № 02 - 010 - 6500/26972 от 09.11.2018 година. Дружеството е могло да защити своите прави и интереси, като направи съответните искания, да подаде всякакви възражения и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. В съдебното производство [фирма] е представлявано от адвокат - пълномощник. Доводите от КЖ за материална незаконосъобразност на акта са необосновани, т. к. в случая се касае за 5 - годишен период, в рамките на който дружеството е подавало заявления по своя воля за три от годините, попадащи в този период. Издаването на АУПДВ е поради неподаване заявление през четвъртата година от периода и в следствие прекратяването на многогодишния ангажимент с акт, потвърден с влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение