Решение № 4866 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2009 г.

Решение № 4866 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Тодоров от гр. Монтана срещу решение от 28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 690 по описа за 2008 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № 2622 от 26.09.2008 г. на кмета на община Монтана. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се доводи за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в писмените бележки на адвокат-пълномощника на касатора се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Приложени са и писмени доказателства. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. От данните по делото съдът е установил, че жалбоподателят е упражнил правото си по отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като имотът му е бил оценен. Той няма право да ползва новираният срок по § 61 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Този срок се отнася само за лицата, които не упражнили правото си при предходното действие на срока. На следващо място счита, че жалбоподателят не е заплатил оценката на имота, според представения оценителен протокол. Несъобщаването му няма значение за спора, защото според отменения § 5, ал. 4 ПЗР на ППЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване до 31.12.1992 г. заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община. По делото липсват данни за заплащането на цената на земята, поради което решението на съда е правилно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Тодор Георгиев Тодоров е обжалвал заповед № 2622 от 26.09.2008 г. на кмета на община Монтана, с която му е отказано придобиване на правото на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м от имот № 3413 по помощния план на зона "Парта", местността "Под баира", землището на гр. Монтана. Причината за отказа е, че към молбата е приложено удостоверение, издадено през 1992 г., когато е действал ЗСПЗЗ и не е следвало да се раздават зами за самозадоволяване, по силата на актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че административното производство е започнало по молба, подадена на 1.07.1992 г. до кмета на общината. На основание § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ (отм.) е извършена оценка на земята и подобренията в имота, за която няма данни да е съобщавана, а не се спори и че не е заплатена. Към молбата е приложено удостоверение № 3243 от 30.06.1992 г., според което в приложение на постановление на МС по самозадоволяването и решение № 73 от 26.05.1981 г. на бившия ИК на ОНС - Михайловград на Тодор Георгиев Тодоров е предоставено право на ползване върху празно място в размер на 1080 кв. м в местността "Под баира" при описаните граници за самозадоволяване. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че след като Тодор Тодоров е упражнил правото си да иска трансформиране на правото на ползване в право на собственост, при действието на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ (отм.), той не е имал отново правото да иска повторно да бъде признат за собственик при новирането на срока с § 61 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Комисията не е следвало да се произнася по искането му, а кметът да го разглежда по същество. От разпитаните по делото двама свидетели за момента на предоставяне на правото на ползване съдът не е могъл да установи кога е станало това, защото показанията им са били противоречиви. От приложеното решение № 73 от 26.05.1981 г. на което се позовава и издаденото удостоверение, се установява, че то определя местностите, които са картотекирани като слабо продуктивни, но в тях не фигурира местността "Под баира" в зона "Парта". Съдът е приел, и че издаденото удостоверение от кмета не представлява годно доказателство за предоставено право на ползване. То не е придружено с решение на ИК на ОНС, няма скица и граници на имота, предоставен за ползване. Като краен извод съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на общината, с която е отказано правото да се придобие собствеността върху него е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че Тодор Тодоров се легитимира като ползвател въз основа на удостоверение № 3243 от 30.06.1992 г., издадено от кмета на общината, с което се удостоверява, че в приложение на постановленията на МС по самозадоволяването и решение № 73 от 26.05.1981 г. на бившия ИК на ОНС - Михайловград, му е предоставено право на ползване върху 1080 кв. м празно място, в местността "Под баира" при описаните граници: път, Игнат Петров, гора и Борислав Цветанов. Представено е и копие от решение № 73 на ИК, взето по протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС - Михайловград. С него ИК е утвърдил протокол № 1 от 7.04.1981 г. на общинската комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабо продуктивни и маломерни земи за раздаване по ПМС № 1 на МС; заверени са приложените скица и опис на същите земи; определени са районите, в които не се разрешава изграждането на леки постройки, на пчелини и малки животновъдни сгради в земите, предоставени по посочените текстове от ПМС № 21/1969 г; ПМС № 12 от 1971 г. и ПМС № 76/1977 г. Сред изброените местности попада и местността "Парта" с уточнението - до 100 м от пътя за Видин. С това решение са задължени съответните длъжностни лица да вземат най-строги мерки срещу лицата, които са заграбили земя, а на правоимащите да се предостави земя по съответния ред. Или това решение, към което препраща удостоверението, няма конкретно такова за Тодор Тодоров, което би следвало да е издадено след издаването на описаното вече. От съдържанието на решението се налага извод, че е имало слабо продуктивни земи, които са били раздавани на граждани, но е имало и такива земи, които са били заграбени. Възможно е и на жалбоподателя да е била дадена земя за ползване, но за доказването на този факт е необходимо решение на УС на АПК или на общото събрание на съответното ТКЗС и решение на ИК на ОНС. Такива доказателства не са представени. При тези факти изводът на съда за законосъобразност на заповедта на кмета, с която е отказано правото да се придобие собственост, поради нередовни документи е правилен. От така описаното удостоверение се установява освен това, че Тодор Тодоров не се легитимира с годно доказателство за предоставено право на ползване върху земеделска земя. Удостоверението е издадено на 30.06.1992 г. или след влизане в сила на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. - ДВ, бр. 17 от 1991 г., според който гражданите, които към 17.VIII. 1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. От анализа на текста следва, че документът, който удостоверява предоставеното право на ползване, трябва да е издаден до 17.08.1990 г., предвидения краен срок в текста на закона, а не и след това, каквото е удостоверението на Тодор Тодоров. Следователно мотивите в заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата, че молителят притежава удостоверение, издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ, когато не е могло да се раздават земи за ползване е верен и в съответствие с действащото материално право. Наведеният довод в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила е неоснователен. Твърдението, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка е невярно. След като жалбоподателят черпи права от негодно доказателствено средство, каквито са и мотивите на кмета на общината при издаването на обжалваната заповед, изследването на останалите съставни елементи от фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е безпредметно. Жалбоподателят трябва да представи документ, доказващ валидно учредено право на ползване въз основа на някой от актовете, изброени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а не административният орган или съдът. Неоснователни са и следващите доводи, за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Първото решение на съда, с което е отменена първоначалната заповед на кмета на общината е влязло в сила. С него спорът относно придобиването на правото на собственост не е решена, поради което твърдението за решен със сила на присъдено нещо спор е неоснователен. Съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон, защото е направил изводите си в съответствие със събраните писмени доказателства, представени от жалбоподателя, съпоставени към хипотезата на правната норма. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на върховният административен съд, четвърто отделение,