Решение № 1517 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. Златинова - Илчева в качеството ѝ на ЕТ Д. Златанова - Илчева , чрез процесуален представител адв. С. Колев, срещу решение 80/21.04.2023 г., постановено по адм. дело 298/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10/311/00958/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8516-14 от 15.07.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие .

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е изяснил понятието нередност и приложимата дефиниция, спрямо която ще извършва проверката на оспорения административен акт. Счита, че в случая въз основа на извършените проверки, проектът е бил приет за съответстващ на критериите на ПРСР и Приложение 6 към чл.27, ал.3, т.3 от Наредба 30 от 11.08.2008г., където не е бил предвиден показател приход . Сочи, че по делото не е установено негативното финансово отражение на нарушението върху общия бюджет на европейските общности и в частност средствата от ЕСИФ, което е задължителен елемент от фактическия състав на нередността. Намира, че при издаването на РФК органът не е посочил конкретно действие или бездействие на бенефициера, с което са нанесени вреди на бюджета на съюза. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на от Д. Златинова Илчева, действаща в качеството ѝ на ЕТ Д. Златанова - Илчева , против решение 10/311/00958/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8516-14 от 15.07.2022 г., издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и решение по адм. дело 6594/2021 г. на ВАС, издадено от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, с което при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е наложена финансова корекция в размер на 312 749. 16 лв., от която е приспадната погасената сума от 9. 94 лв. по отменения АУПДВ и е определена дължима за възстановяване е сума от 312 739. 22 лв.

От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ Д. Златанова - Илчева е сключен договор 10/311/00958 от 12.11.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 година, предмет на който е "Преустройство и надстройка на съществуваща сграда в къща за настаняване и гости", по който е изплатена субсидия в размер на 312 749. 16 лв. на 07.12.2015 г.. Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект 10/311/00958 от 17.05.2013 г. Първоначално одобрената БПФ въз основа на представените документи е била в размер на 313 584. 44 лв. Съгласно т. 4. 12 от подписания договор, ползвателят бил длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4. 18 ползвателят бил длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

Със заповед 373836/24.06.2019 г. на Технически инспекторат-РА била разпоредена извънредна проверка на място през периода 24.06.2019 г. - 30.06.2019 г. За резултатите от нея бил съставен контролен лист като било установено, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения както следва: Съгласно представените документи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е било установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години в размер на 14. 90% от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката за изпълнение са следните:

1. за финансовата 2016 г. съгласно извършената проверка на място приходите от нощувки /1 и 2 етаж/, фитнес, сауна и механа са в размер на 46 694. 01 лв., което съставлява 15. 36% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; 2. за финансовата 2017 г. съгласно извършената проверка на място приходите от посочените източници са в размер на 47 753 лв., което съставлява 15. 71% изпълнение на одобрения бизнес план и 3. за финансовата 2018 г. съгласно извършената проверка на място приходите от посочените източници са в размер на 41 486 лв., което съставлява 13. 65% изпълнение на одобрения бизнес план. Това е определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 10/311/00958 от 12.11.2014 г. като на основание т. 4.4, б. б и т. 9.1, б. г от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008г. и т. 30 от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, ще следва санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер на задължението 312 749. 16 лв., от което е приспадната погасената сума от 9.94 лв. по отменения АУПДВ и е определена дължима за възстановяване е сума от 312 739.22 лв..

Производството по налагане на финансова корекция е било образувано след като АУПДВ 10/311/00958/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8516-6 от 03.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, съдържащ идентично нарушение на договора между страните, е бил отменен с решение 64/26.02.2021 г. по адм. д. 438/2020 г. по описа на АС Кюстендил, потвърдено с решение 1283/10.02.2022 г. по адм. д. 6594/2021 г. по описа на ВАС.

С уведомително писмо с изх. 01-6500/8516-13 от 21.03.2022 г. бенефициерът е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което ЕТ Д. Златанова - Илчева не е депозирал писмени възражения по направените констатации. При така развилото се административно производство е последвало издаване на оспореното решение 10/311/00958/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8516-14 от 15.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е прието, че при извършена извънредна проверка на място през периода 24.06.2019 г. - 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 14,90% от заложените приходи, като конкретните стойности са потвърдени напълно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. С процесното решение изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 10/311/00958 от 12.11.2014 г. на основание т. 4.4, и т. 8.1 от договора и е поискано възстановяване на цялата изплатената безвъзмездна финансова помощ, съгласно т. 30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, за недоказаност на нарушението. По наведените твърдения в тази насока, съдът посочил, че осъществената с финансовата помощ на ДФЗ инвестиция не е показала икономически растеж в селския район, не генерирала и приходи, т. е. не се ползвала по предназначение. Посочено е също, че реализираните по-ниски приходи от дейността, спрямо заложените такива в бизнес плана засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане.

Съдът приел, че не е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като АУПДВ на органа е бил отменен на основание съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ, досежно реда за възстановяване на БФП. Съдът е дал указания относно дължимостта на подлежащата за възстановяване безвъзмездна помощ, в насока, че същата следва да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, при наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Съдът е обосновал и материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Според мотивите на решението констатирано изпълнение на одобрения бизнес план е за три последователни пълни финансови години от 2016 г. до 2018 г. включително, средно аритметично с размер от 14,90% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от договор 10/311/00958 от 12.11.2014 г.., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Според съда за така констатираното неизпълнение се следва финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правилата в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.

Решаващият извод на съда е законосъобразност на финансовата корекция поради допуснати нарушения на описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от договора. При това правилно и в съответствие с Правилата бил определен размерът на финансовата корекция за сумата от 312 739. 22 лв. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил оспорването на решението за налагане на финансова корекция.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност.

Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в случая липсва вреда и няма нередност, водеща до вреди. Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 12/311/01319/23.10.2014 г., безспорно установено за касационния жалбоподател е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години е в размер на 14,90 %, което идентично с установения от административния орган процент на изпълнение на приходите. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП и т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Застъпените показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда и подкрепени от експертизата, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите под 20 % за проверявания тригодишен период, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.

Неоснователни са и доводите на касатора, че не установено наличието на фактическия състав на нередността. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания.

Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът не съобразил, че Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013г. е обявена за нищожна. В настоящия случай приложението на цитираната от касатора Методика е ирелевантна за настоящия спор. Приложими в казуса са Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Правилата определят единствено размера на санкциите, но не и видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения, които са уредени в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013 г. и в сключения от бенефициера договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Останалите възражения на касатора преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция на основание чл. 221 ал. 2 предл. последно от АПК.

Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна.. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,