Решение № 2993 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2011 г.

Решение № 2993 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "Д. Е. А.", София против решение № 120/04.04.2011 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 4450/06 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 20400109 от 10.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, потвърдена с решение № 1876 от 07.09.2006 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ"-София относно отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Сета комерс 1" ЕООД (за данъчен период м. 11.2002 г., м. 05.2003 г. и м. 08.2003 г.) и "Информ консултинг" ЕООД (за данъчен период м. 08.2003 г.). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон-касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-София не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според изразеното становище, жалбоподателят не е доказал реалността на сделките по въпросните фактури. Посочено е, че липсата на индивидуализиране на договорените работи във фактурите не позволява да се направи сравнение между тези, описани във фактурите и тези по приемателните протоколи, а неоткриването на доставчиците на декларираните от тях адреси не позволява извършването на цялостна проверка по чл. 55, ал. 6 от закона. Наличието на сключени договори за доставки на стоки и и услуги не са гаранция за тяхното реално изпълнение, както и че фактът на счетоводното отчитане на фактурираните продажби не е основание за признаване на правото на данъчен кредит. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе в частта, в която с него са определени задължения за ДДС на ревизирания субект във връзка с отказа да му се признае данъчен кредит по фактурите от "Сета комерс 1" ЕООД и "Информ консултинг" ЕООД. С РА правото на данъчен кредит по фактурите от посочените доставчици е отказано на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Фактическите констатации на органа по приходите по отношение на първия доставчик са, че дружеството или негов представител не е открито на данъчния адрес, поради което искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 50 от ДПК, каквито документи не са представени. Направен е извод, че не може да се установи реалността на доставките по фактурите, осчетоводяването им и начисляването на ДДС по тях при доставчика. По отношение на другия доставчик, констатациите на органа по приходите са, че на изпратено по пощата искане за представяне на документи и писмени обяснения доставчикът не е представил такива, поради което не може да се установи реалността на сделките, начина на плащане, предходен доставчик, осчетоводяването на фактурите и начисляването на ДДС при доставчика. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки, че нито в хода на ревизията, нито в съдебната фаза на производството са събрани доказателства за действителното осъществяване на доставките, отразени в спорните по делото фактури. Съдът е посочил, че данъчната фактура сама по себе си не е данъчно събитие, а частен документ, който не обвързва съда, а доказателствената му сила се преценява с оглед всички доказателства по делото. Съдът е преценил, че в конкретния случай жалбоподателят не е доказал фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Посочил е, че извършените услуги не са конкретизирани, поради което не може да се провери дали това са същите, които са приети по протоколите от 30.08.2003 г. и 17.08.2003 г. Направен е извод, за недоказаност на обстоятелството, че доставките по фактурите са действително извършени. По въпроса за начисляването на ДДС по фактурите в счетоводствата на доставчиците, съдът е приел, че това обстоятелство не е установено, тъй като не е извършена непосредствена проверка в счетоводствата им, а на отделни извадки от него. Според СГС издаването на фискални бонове и заплащането на стойността на доставката не доказва начисляването на ДДС по смисъла на ЗДДС (отм.). Съдът е формирал извод, че ПИНП, с който е констатирано ненамирането на доставчиците на адресите им са изготвени съобразно изискванията на чл. 102 ДПК (отм.), както и че поставянето и свалянето на обявления по чл. 50 ДПК също е отразено в надлежни протоколи. Съдът е посочил, че е извършено щателно издирване по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ДПК, а ненамирането на доставчиците не е опровергано в съдебното производство. Прието е, че това обстоятелство не е опровергано и с представените ДРА на доставчиците, като е посочено, че ДРА са от 2003 и 2004 г., а насрещните проверки са извършвани през 2005 г. Съдът не е възприел като доказателство за реалността на доставките, обстоятелството, че в представените ДРА на доставчиците, не са извършвани корекции в извършваните от тях доставки за периода. Посочил е, че с ДРА на "Сета комерс 1" ЕООД са установени данъчни задължения в големи размери, което според съда говори за неизрядността на доставчика към фиска, а в ДРА на "Информ консултинг" ЕООД липсва обсъждане на това дали същите са реално осъществени. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е приложена правилно, както и че постановеното с решението на Съда по правата на човека по делото "Булвес" е неприложимо в случая, тъй като казусът по посоченото дело касае доставки, чиято реалност не е оспорена. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Изводите на съда са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Основна предпоставка от фактическия състав на правото на данъчен кредит е наличието на осъществена облагаема доставка. В конкретния случай тази предпоставка не е доказана. В съотвествие с установена практика на ВАС е приетото от СГС, че само фактурите не доказват изпълнението на доставките. Изпълнението на доставките не се доказва и със сключените договори за тях. Правилно в конкретния случай съдът не е възприел като доказателства за реалното извършване на доставките представените приемо-предавателни протоколи. Съдържанието на тези протоколи не може да се свърже с конкретна фактура с оглед липсата на индивидуализация на стопански операции в последните. Константна практика на ВАС е, че само счетоводното отразяване на фактурите вкл. и в отчетните регистри по ЗДДС, не е достатъчно, за да се приеме наличие на реално осъществени доставки по тях. Също така, налице е съществуваща практика на ВАС, която конкретният съдебен състав напълно възприема и споделя, че само ДРА на доставчиците, касаещи данъчни периоди, в които са издадени и спорните фактури, в които ДРА не са извършвани корекции в декларираните извършени доставки, не са достатъчни, за да обосноват извода за реланост на фактуририраните доставки. Необходимо е тези ДРА на доставчиците да се подкрепят и от други, макар и косвени доказателства за изпълнението на доставките. В конкретния случай такива други доказателства по делото не са представени. Правилна е преценката на СГС за неприложимост към конкретния случай на възприетото в решението на Съда по правата на човека по делото "Булвест". Както правилно е посочено в мотивите към обжалваното решение, за разлика от настоящия казус, по казуса "Булвест" реалността на доставките не е била спорно обстоятелство. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява изводите на СГС, направени в обжалваното решение като обосновани, логични и верни. Въз основа на тези изводи съдът е приложил правилно материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд