Решение № 4104 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2011 г.

Решение № 4104 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Бейсим Басри Шукри от гр. Исперих обжалва решение № 648/18.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1909/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 900542/26.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД Варна, в частта, потвърдена с решение № 343/20.05.2010 г. на Директора дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Варна при ЦУ на НАП. Прави оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени процесуални нарушение и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необлагаем придобитият от него доход през 2007 г. от продажба на недвижим имот. В допълнителна молба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА, както и да се присъди направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, чрез процесуалния си представител юрск. Кирова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 648/18.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1909/2010 г. по описа на АС Варна е отхвърлена жалбата на Бейсим Басри Шукри срещу РА № 900542/26.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД Варна, в частта, потвърдена с решение № 343/20.05.2010 г. на ДД "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на Бейсим Басри Шукри е определен данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25471,13 лв. и лихва в размер на 6317,34 лв. Съдът е описал подробно в мотивите на решението си фактическата обстановка по спора и е формулирал основния спор между страните - дали продаденият от жалбоподателя и съпругата му Первин Шукри недвижим имот по нот. Акт № 164/24.09.2007 г. съставлява "недвижим жилищен имот" по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ, в ред., действаща през 2007 г. За дължимостта на начисления данък, съобразно частта на касатора от э предвид СИО върху получените доходи от продажбата на имота, е от значение дали доходът е облагаем или необлагаем такъв. Облагаемият доход е определен върху разликата от придобивната и продажна цена на имота, документално доказана в нотариалните актове, не са включени разходите за строителство на същия. Фактическата обстановка е пълно установена и не е спорна между страните. С нот. Акт № 46/11.10.2006 г. Шукри придобива недвижим имот на стойност 1400 лв., представляващ двор с малка постройка в с. Малък Поровец. С нот. Акт № 164/24.09.2007 г. двамата съпрузи продават на "Бейц" ООД, за сумата от 250 000 лв., същия недвижим имот в с. Малък Поровец, Община Исперих, представляващ - поземлен имот с площ от 1364,69 кв. м., ведно с вече построената в него "еднофамилна жилищна сграда със стаи за квартирно настаняване", завършен в груб вид, включително покрив, със застроена площ от 445,80 кв. м. Имотът е построен в УПИ, предназначен за жилищно строителство. Разрешение за строеж е издадено на 02.07.2007 г., на 11.09.2007 г. е издаден акт обр. 14 за завършена конструкция, вкл. покрив. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота е издадено на 03.07.2008 г. Съдът правилно, и за разлика от приходните органи, е приел, че за данъчен период 2007 г. липсва легално определение на понятието "недвижим жилищен имот", тъй като разпоредбата по т. 51 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ е нова, приета с ДВ бр. 113/2007 г. и в сила от 01.01.2008 г. Съдът е приел на основание т. 37 от Указ № 833 за прилагане на ЗНА, че съдържанието на понятието следва да се извлече от общоприетия му смисъл. Приел е, че въведеното изключение от принципа за облагаемост на доходите, получени от продажба на имот, касае само доходи от продажба на недвижим имот, който към момента на продажбата може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Счел е, че щом имотът към момента на продажбата е в груб строеж, то не е годен за задоволи жилищни нужди, не може да бъде използван по предназначение, а и съществува възможност имота да не се въведе в експлоатация или за промяна на предназначението. Допълнително в решението на данъчния директор е посочено, че с оглед вида на сградата "със стаи за квартирно настаняване" целта на ползване на сградата е стопанска, а не жилищна. Този извод не е коментиран от съда. Решението на АС Варна е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания са относно законосъобразността и обосноваността на изводите на съда по двата спорни въпроса по делото. Първият от тях е дали е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ /ред ДВ бр. 95/2006 г./ спрямо дохода, получен от касатора от продажбата на имота по нот. Акт № 164/24.09.2007 г. Съгласно този текст -необлагаем е доходът, получен от продажбата на "един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиването му". Нито в разпоредбите от приложимата редакция на ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2007 г. /ДВ бр. 95/2006 г./, нито в друга нормативна уредба, е налице легално определение на понятието "жилищен имот". Съгласно чл. 46 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, ако се неясни - се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. За неуредените случаи също се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая точният смисъл на израза "жилищен имот" означава имота да има характеристиките на такъв към релевантния момент, който в случая е данъчния период, в който е придобит дохода от продажбата /2007 г./. Най - близката приложима разпоредба, представляваща действащо право към този момент е разпоредбата на т. 30 от § 1 ДР ЗУТ, според която "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Съобразявайки това определение, което отговаря на целите на ЗДДФЛ, според който необлагаемите доходи са изрично изброени като изключение от правилото за облагаемост на доходите, настоящият касационен състав приема, че "жилищен имот" по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ е този имот, който, освен че е строен с жилищно предназначение, представлява жилище или съвкупност от такива, служи за задоволяване на жилищни нужди. Това "служене" на имота следва да е налице към момента на придобиване на дохода, който момент е релевантен за определяне на дохода като облагаем или необлагаем такъв. В процесния случай, към момента на продажбата, изграждането на сградата е в "груб строеж" - като завършена конструкция до покрив вкл., в който вид, по приложимите норми на ТСУ, имотът не е годен да се използва по предназначение, вкл. и като жилищна сграда. Въвеждането в експлоатация на сградата през следващия данъчен период /2008 г./ е ирелевантно при определяне на вида на получения доход от продажбата. Изводът е, че не се налице предпоставките за определяне на дохода като необлагаем. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, АС Варна е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилни са изводите на съда и относно определената данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ - по реда на чл. 33 ЗДДФЛ, като разлика от документално доказаните цени за придобиване и продажба на имота, по нотариални актове. Разходите за строителството на сградата не са част от придобивната цена по смисъла на чл. 33, ал. 1 вр. с ал. 6 ЗДДФЛ. В процесния случай цената на придобиване на имуществото е документално доказаната цена на придобиването му, или това е цената по нот. Акт № 46/11.10.2006 г. - 1400 лв. Няма нормативно основание за увеличение на тази цена с направените разходи за строителство на сградата, още повече че само въз основа на представените касови бележки, не може да се установи по категоричен начин, че разходите са направени от касатора и то във връзка с извършване на СМР по процесната сграда. По тези съображения касационното оплакване се явява неоснователно. Предвид неоснователността на касационните оплаквания и след цялостна проверка на материалната законосъобразност на решението, при която не се констатираха пороци на същото, касационният съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба и обжалвания материален интерес по РА, в тежест на касатора се присъждат разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение -1076 лв. - в поискания размер, който не превишава минималния размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,