Решение № 199 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2009 г.

Решение № 199 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Искров от гр. София срещу решение № 49 от 09.06.2009 г. по адм. дело № 7183/2008 г. на Административен съд София-град като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От представителя на ответника е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Петър Искров против заповед № ДК-02-СО-105 от 15.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено да бъде премахват от Георги Искров незаконен строеж, представляващ лятна кухня в УПИ ХVIII-252, кв. 96, местност "Горубляне" по плана на гр. София. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички релевантни за настоящото производство факти и правилно е приложил материалния закон. В заповедта са изложени фактически основания, кореспондиращи с изискванията за прилагането на цитираната правна норма - чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Цитираните в заповедта констативни актове установяват факти, които не са опровергани от жалбоподателя. Не се опровергава установеното в административното производство обстоятелство, че се касае за извършен през 2006 г. основен ремонт на лятна кухня построена през 1956 г., изразяващ се в промяна конструкцията на покрива, като е премахнат съществуващият дървен покрив и е изпълнена нова стоманобетонова плоча с дъсчена обшивка и дървени ребра. Наново е изградена стена на мястото на паднала такава към улицата, извършено е укрепване на зидовете с изградени стоманобетонни колони и др. В приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице извършеното строителство е определено като основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, без издадено разрешение за строеж в нарушение разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ. При тези данни установява се, че с основния ремонт изцяло е променена характеристиката и статута на сградата в сравнение в състоянието, в което се е намирала преди ремонта. След като се установява, че след извършения основен ремонт характеристиката на сградата в конструктивно отношение изцяло е променена в нейната цялост, не би могло да се обсъжда възможността за приложението на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, уреждащ възможност да не се премахват строежи, които са незаконни, но търпими съгласно ал. 3 от същата разпоредба, в каквато посока се излагат доводи от касатора. Цитираната разпоредба може да се обсъжда само когато се касае за заварен строеж за който няма строителни книжа, изграден е до 1987 г., но в случая не е налице тази законова хипотеза. Касае се за извършен основен ремонт, в резултат на който голяма част от елементите на сградата са променени в конструктивно отношение, поради което нейната идентичност изцяло е променена. Основният ремонт представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването му е необходимо разрешение за строеж, а липсата на такова квалифицира сградата като незаконен строеж. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на заповедта, тъй като тя е издадена от компетентния орган, обстоятелство обсъдено от съда. В касационната жалба се излагат доводи, които са изложени и пред първоинстанционния съд и са обсъдени от съда, а изложените обосновани мотиви се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Воден от изложеното, Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК