Решение № 1222 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2010 г.

Решение № 1222 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Хасково против решение № 133 от 18.03.2010 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 825/2009 г. с което се отменя негова Заповед № 666/24.06.2009 г. издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Поддържа, че въпросът дали процесния имот е застроен е преклудиран по предходни искания за установяване на това обстоятелство, които актове на кмета на общината не са били обжалвани. Ето защо производство по възобновяване на административното производство следва да се открие по реда на чл. 99 и сл. от АПК предпоставките за което не са налице. Поддържа се също така, че при представянето на помощния план за приемането му от комисията по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ не са били представени доказателства за собствеността поради което планът не е бил приет. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи непроизнасянето от съда в условията на косвен съдебен контрол по твърдяната нищожност на решение на ОСЗ № 36 - 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ Хасково. При поддържаните доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде призната за законосъобразна и бъде прогласена нищожността на решението на ОСЗ Хасково. Ответните страни, Атанас Петров и Димитрийка Найденова чрез адвокат Ванкова вземат становища за неоснователност на жалбата със съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от ответниците срещу заповед на кмета на общината да бъде уважено искането за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за одобряване на скица и удостоверение за собствения им възстановен земеделски имот в границите на урбанизирината територия на гр. Хасково. Заповедта е издадена по повод тяхно искане вх. № 94 А - 1062 - 3/23.12.2008 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за одобряване на удостоверение и скица от техническата служба при Община Хасково за установяване местоположението на възстановена земеделска земя. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й при разглеждането на която жалба по същество съдът е установил, че с решение № 36 - 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ Хасково на наследниците на Никола Чапкънов - жалбоподателите се признава правото на собственост върху нива от 1.5 дка, сега в строителните граници на гр. Хасково. Установено е също така, че е отказано издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ тъй като имотът не е нанесен в кадастралния план и не може да бъде идентифициран по него за което следва да бъде представен помощен план. Установено е също така, че такъв помощен план е бил представен от жалбоподателите на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ която не го приела и което е основание за постановяване на отказа, предмет на жалбата пред съда. От заключението на съдебно техническата експертиза по делото са установени границите на бившия имот в сега действащия кадастралния план с което са налице предпоставките за установяване на застрояването в него, което е предмета на заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Също така, че административният орган не е съобразил всички факти от значение за издаването на акта в нарушение на чл. 35 АПК. При установените факти от правна страна е изведен правен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава е отменена. Решението е правилно. В производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОЗС постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застрояването в имота се установява служебно от техническата служба при общината чието решение се одобрява от кмета със заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяването им се изработва помощен план със съдържанието по чл. 13а, ал. 1 и 2. Тези планове се изработват от лица с правоспособност, придобита според ЗКИР и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. Според чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ когато се иска възстановяване на собствеността от ОСЗ към заявлението се прилага удостоверението и скицата от техническата служба, като ОСЗ може и служебно да изиска издаването на удостоверение и скица независимо от направените постъпки на собствениците. Анализа на цитираната уредба води до извод, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно на производството по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а в някои случаи производството по чл. 11, ал. 4 включва и преди това производството по чл. 13а за установяване на границите и местоположението на имота с приемането на помощен план. Когато се иска издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ или на удостоверение и скица, по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ административният орган е длъжен да установи всички факти от значение за издаване на акта. Това той ще извърши и при служебно поискване от ОСЗ поради което възраженията на кмета на общината, че въпросите по установяване на застроеността в имота са преклудирани по предходни искания са неоснователни. По делото няма данни процесният имот да е бил идентифициран с площ и граници по действащия кадастрален план и да е било определяно застрояването в него, поради което произнасяне по същество на тези материални предпоставки няма. Ето защо такъв отказ, мотивиран с невъзможност да бъде идентифициран имота според помощния план, представен от жалбоподателите е незаконосъобразен докато не бъдат изчерпани всички възможности за представяне на доказателствата в тази връзка, включително и служебно изготвяне и приемане на помощен план от комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ. По делото се установява наличието на доказателства относно собствеността които не са били взети предвид от органа при издаване на заповедта, което е нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Възражението на кмета на общината за нищожност на решението на ОСЗ от което черпят правата си жалбоподателите не може да бъде разгледано от административния съд при косвен съдебен контрол на необжалван административен акт. Такава проверка във висящо производство служебно или по възражение като средство за защита срещу жалбата означава съдът да се произнесе извън предмета жалбата което е недопустимо. При изложените съображения решението не съдържа пороците сочени в касационната жалба като основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането за разноски на ответниците е основателно и следва да бъде уважено в размер на доказаните 400 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение