Решение № 10902 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Колев от гр.София, подадена чрез адв.Кирилова, срещу решение 726 от 10.02.2022 г., постановено по адм. дело 2037/2021 г. по описа на Административен съд София град С доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата И. Бъчварова,чрез адв. Сотирова, навежда доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставането му в сила.Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът Н. Колев не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Столична община , чрез юрк.Донкова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на обжалваното решение, което счита,че следва да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на И. Бъчварова заповед 18-9246/01.10.20 г. на началника на СГКК-София, с която на основание чл. 54, ал.4, вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на гр.София, одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с нанасяне границите на имот с идентификатор 68134.1939.522 в съответствие с границите на УПИ ІІ-543, кв. 20 по РП на в. з. "Беловодски път", одобрен със заповед РД-50-92/03.05.1997 г. и промяна в границите на съществуващи обекти на КККР за имоти с идентификатори 68134.1939.525, 68134.1938.1063 , 68134.1939.1094 и 68134.1939.526, като преписката е върната за ново произнасяне от административният орган. Прието е, че И. Бъчварова, като собственик на засегнат от изменението на КККР имот с идентификатор 68134.1939.525, попада в кръга на заинтересованите лица по § 1, т.13 от ДР на ЗКИР ,на която заповедта не е съобщена надлежно, поради което съдебното производство е допустимо. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е изведен решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради наличие на спор за материално право по отношение на 54кв.м. в частта на новонанесената граница между собствения на оспорващата имот с идентификатор 68134.1939.525 и новонанесения имот с идентификатор 68134.1939.522, собственост на Т. Колев, правоприемник на заявителката на изменението И. Караилиева. Установено е също,че няма категорични данни за напълно уредени сметки по регулация. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че кадастралната граница между имота на оспорващата и имот с идентификатор 68134.1939.522 е по материализирана на място граница /ограда/, от което следва, че не е налице допусната непълнота и грешка в КК, която да подлежи на поправка по реда на чл.54 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Следователно оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на несъответно правно основание, което е достатъчно за приемане на нейната незаконосъобразност. Отделно от това, следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия ПУП. Това е продиктувано от спецификата на КК, която няма констутитивно действие, а само констативно такова отразява съществуващото фактическо състояние. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Следва да се отмени диспозитива от решението , с който е върната преписката за ново произнасяне от административният орган, тъй като в инициирано от заинтересован собственик производство за изменение на КККР, след отмяна на постановен краен административен акт /заповед/ по съдебен ред, производството приключва, поради което не се следва повторно произнасяне от административния орган. Предвид изхода на делото и надлежно и своевремемно заявените претенции за разноски от ответниците И. Бъчварова и Столична община, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски от Бъчварова в размер на 900лв / адв.възнаграждение/ и 100лв юрк.възнаграждение в полза на Столична община, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение