Решение № 9725 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Гълъбово, чрез процесуалния му представител адв. Еленков, срещу решение 50 от 07.02.2022г. по адм. дело 316/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед 161-1/20.04.2021г. на кмета на Община Гълъбово, с която е отказано да се разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива по искане 26-00-95/12.02.2021г., подадено от Новотехпром ООД и преписката е върната за ново произнасяне. В жалбата се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. В проведеното съдебно заседание, касаторът кметът на Община Гълъбово, редовно призован, се представлява от адв. Еленков, който поддържа жалбата. Сочи, че процесната сграда е незаконна, тъй като е изградена при липса на строителни книжа валидно издадено разрешение за строеж, както и в противоречие с действащия към момента на построяването й регулационен план. Ответникът Община Гълъбово, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът - Новотехпром ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед 161-1/20.04.2021 г. на кмета на Община Гълъбово, с която е отказано да се разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива по искане 26-00-95/12.02.2021 г., подадено от Новотехпром ООД и преписката е върната за ново произнасяне. Прието е, че с оспорената заповед е направена преценка за незаконност на строителството, която преценка следва да се извърши в хода на отделно производство, завършващо с административен акт Заповед за премахване на незаконен строеж, какъвто не е издаден и влязъл в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед РД 161-1/20.04.2021 г., подписана За кмет на Община Гълъбово" от Г. Дурмуш - Шакир, е отказано да се разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива по искане 26-00-95/12.02.2021г., подадено от Новотехпром ООД гр.Стара Загора. От фактическа страна отказът е обоснован с наличие на данни за незаконност на постройката, представляваща РУМ Сазлийка , находяща се в УПИ IV - РУМ Сазлийка , представляващ поземлен имот 1964 в кв.155, за който имот е подадено искането допускане на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Това обстоятелство е преценено като пречка съгласно разпоредбата на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ да се допусне изменение на влезлия в сила ПУП, като част от КПИИ. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка с постъпило становище на Главния архитект на Община Гълъбово от 09.03.2021 г. е било възложено на служители от отдел Незаконно строителство , дирекция ТСУ и ИРУ, да извършат проверка на законността на двуетажна масивна сграда - РУМ Сазлийка", находяща се в УПИ IV, представляващ ПИ 1964 в кв.155, предмет на искането за КПИИ. На 12.04.2021г. е бил издаден констативен акт 1, с който служители на община Гълъбово са констатирали обстоятелства, водещи до незаконност на сградата, намираща се в УПИ IV. Безспорно е по делото обстоятелството, че сградата на РУМ Сазлийка е построена по одобрен проект с протокол 19 от 27.12.1983 г. на Съвета по архитектура и благоустройство към Окръжен народен съвет Стара Загора, в парцел 1 Универсален магазин, кв. 9 по плана на гр. Гълъбово, одобрен със Заповед 623/20.07.1970 г. и приета и въведена в действие с протокол образец 16 на приемателна комисия от 1988 г. В кадастралния план, върху който е изработен регулационния план на гр. Гълъбово, одобрен със Заповед 623/20.07.1970 г. сградата на РУМ Сазлийка не е нанесена, а са нанесени имотите и сградите на собствениците преди отчуждаването за универсален магазин имот с пл. 1737 в кв. 9, имот с пл. 1736 в кв. 9 и имот с пл. 2188 в кв. 9. В проведеното съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че сградата РУМ Сазлийка попада изцяло в границите на УПИ I, обособен по този регулационен план, което се установява и от комбинираната скица, приложена към заключението. В кадастралния план на одобрения със Заповед 2101/01.11.1985 г. регулационен план, също не е нанесена сградата на РУМ Сазлийка , а са нанесени имотите и сградите на собствениците преди отчуждаването за универсален магазин с пл. 711 в кв. 155, пл. 712 в кв. 155, пл. 713 в кв. 155 и пл. 714 в кв. 155. Видно от скица 42/28.01.2021 г. е, че сградата на РУМ Сазлийка е нанесена в кадастралния план на гр. Гълъбово, одобрен със Заповед 283/15.08.2001 г. в имот с пл. 1964, който план е действащ, заедно с регулационния план, одобрен със Заповед 2101/01.11.1985 г. Незаконността на строежите се установява в нарочно административно производство по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. Правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи принадлежи на началника на ДНСК или на кметовете на общини в зависимост от категорията на строежа ал. 1 на всяка от двете норми. Компетентност да се произнася по (не)законността на строеж административният съд притежава единствено по повод на проверката за законосъобразност на заповед за премахване по чл. 225, ал. 1 или чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, не и инцидентно в производството по оспорване на акт за одобряване на ПУП. Т. е. за да се приеме строежът за незаконен е необходимо да е налице влязъл в сила административен акт, установяващ статута на строежа и нареждащ премахването му. В настоящият случай подобен акт не е издаден, няма дори образувано административно производство с този предмет, което би имало обуславящо значение в процедурата по плана с оглед съответствието с чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. В тази връзка, са неотносими и не се споделят доводите на касатора, че за процесната сграда липсва валидно разрешение за строеж, както и че тя попада частично в улична регулация, одобрена през 1985 г. Видно от протоколно решение 19 от 27.12.1983 г. на Съвета по архитектура и благоустройство към Окръжен народен съвет Стара Загора за одобряване на инвестиционен проект и протокол за строителна линия и ниво 1 от 28-01.1985 г., издадено въз основа на Разрешение за строеж 1/28.01.1985 г. е, че строителството на РУМ Сазлийка е започнало през месец януари 1985 г. , т.е. при действието на ПРЗ, одобрен със Заповед 623/20.07.1970 г., като съгласно този план, имотът върху който е предвидено изграждането на РУМ Сазлийка не е предназначен за улица. В настоящия случай може да се направи обоснован извод, че при изработването на регулационният план от 1985 г. е допусната явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания и покрива хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, предвид факта, че планът от 1985 г. не е съобразен с този от 1970 г. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, Община Гълъбово следва да бъде осъдена да заплати в полза на Новотехпром ООД разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 200 лева, съставляващи реално заплатено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,