Решение № 5136 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2009 г.

Решение № 5136 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Енчо Костадинов Енчев от гр. Твърдица против решение № 249 от 14.10.2009 г., постановено по адм. дело № 784/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Шемширов, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил предявения иск от Енчо Енчев срещу Министерството на правосъдието. Съдът е приел, че твърдяното от ищеца бездействие на ответника не е незаконно, тъй като за процесния период приложимата Наредба № 2 от 19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, не е съдържала нормативни изисквания към местата, в които се изпълнява мярката за неотклонение "задържане под стража" и относно престоя на арестуваните на открито. По същата причина бездействието на ответника не противоречи и на нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи. Съдът е приел също, че въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди за процесния период да са в пряка и непосредствена причинна връзка от незаконосъобразното бездействие. Обжалваното решение е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. С исковата молба Енчо Костадинов е претендирал присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на ответника - Министерството на правосъдието, изразяващо се в неосигуряване на необходимите минимални условия и стандарти за пребиваване в арестантските килии. Искът е в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, и се отнася за периода 25.06.2004 г. - 27.01.2005 г. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд, че за процесния период изискванията към помещенията за изтърпяване на мерките за неотклонение "задържане под стража", не са били нормативно уредени. Поради това, бездействието на административния орган не е незаконосъобразно. Съдът подробно е изследвал и анализирал действащите към въпросния момент материални закони от вътрешното и международно законодателство, както и случаите, в които се прилага ЕКЗПЧОС. Правилно съдът е приел, че след като събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на ответника, то предявеният иск по чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,