Решение № 6095 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2016 г.

Решение № 6095 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 315 от 20.06.2016 г., постановено от Административен съд П., VI състав по адм. д. № 908/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Л. Й. П., представляван в производството от адв. К., е представил писмено отговор и писмено становище по касационната жалба, с които излага доводи за неоснователност на жалбата. Прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски направени за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-130-6500-6788/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. по заявление с УИН 13/310514/75286. Съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за постановяване на нов акт, съобразен с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът приема, че в оспореното уведомително писмо неправилно са отразени площите, недопустими за подпомагане. В тази връзка е обсъдил заключението на приета съдебно-техническа експертиза и писмо, подписано от заместник министър на земеделието и храните, с което се признава, че при дешифрацията на ЦОФК за релевантната година е налице операторски пропуск, в следствие на което неправилно части от заявените от оспорващата страна парцели са извън обхвата на специализирания слой. Към писмото е приложен диск с правилното отразяване на състоянието на два парцела и нова таблица, отразяваща данните при правилна дешифрация на ЦОФК. Съобразно установените в производството факти, съдът приема, че в уведомителното писмо неправилно са отразени наддекларираните площи, поради което е отменил оспорения акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. От данните по преписката се установява, че Л. Й. П. е подал заявление с УРН 602985 за кампания 2014 г. за подпомагане по СЕПП и СПП. По заявлението са направени административни проверки, в резултат на които са установени площи, които попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Следва да се отбележи, че Л. П. не е подал възражение срещу заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г., с която министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние " за кампания 2014 г. в частта, обхващаща заявените от него за подпомагане парцели. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. министърът е утвърдил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". По преписката липсват данни тази заповед да е била обжалвана от Л. П.. Въпреки това с писмо изх. № -11-281 от 13.05.2016 г. на заместник министъра на земеделието и храните е признато, че при извършената дешифрация на ЦОФК за два от заявените за подпомагане парцели е допуснат операторски пропуск в разчитането на картата, довел до неправилно изключване на площи от специализирания слой. Правилно съдът е разгледал представеното от Министерството на земеделието и храните писмо като признаване на факт, който е неблагоприятен и за издателя на оспорения акт, което е преценил като релевантно към спора обстоятелство с оглед на всички установени по делото факти. Признаването на грешки при дешифрирането на ЦОФК, като един от методите за установяване на допустимите за подпомагане площи, е направено именно от органа, натоварен от закона да извърши разчитане на картите и на база на него да одобри специализирания слой. Тук остава без значение фактът, че кандидатът за подпомагане не се е възползвала от предоставената законова възможност за обжалване на обновения, както и специализирания слой. Допуснатите грешки при определянето на допустимите площи не могат да бъдат в полза на органа - издател на акта. Те са обективен факт, който правилно съдът е възприел за относим към случая. От посоченото писмо се установява също, че грешките при дешифрацията, касаещи процесните парцели са от естество да променят изцяло изводите на административния орган, на база на които е издадено и процесното уведомително писмо, с което установен процент наддеклариране обосноваващ извод за пълен отказ на заявеното финансово подпомагане. Видно от представените данни за парцел 00571-140-2-1 със заявена площ от 2,07 ха, за който с уведомителното писмо като недопустима е определена площ от 1,43ха, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ от 0,15ха; за парцел № 55155-133-4-1 със заявена площ от 0,34 ха, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ, но отново в рамките на отказаната на това основание 0,01ха. Всичко това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, води до значителна промяна във фактите по спора, на които се е позовал административния орган при издаването на оспорения акт. Това се отразява върху направената от него преценка за недопустимост за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Същият при новото произнасяне следва да съобрази новоустановените факти по спора, както и новото процентно съотношение, което се получава при съпоставянето на недопустима за подпомагане с установена площ, водещо и до налагане на съответната санкция по правилата на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането, направено от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационния жалбоподател следва да заплати на ответника разноски по делото - платен хонорар за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Видно от представения договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство е уговорен и заплатен изцяло хонорар в размер на 230 лв и в този размер следва да бъде уважено искането. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,