Решение № 2269 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2019 г.

Решение № 2269 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Симитли, приподписана от пълномощник - адв. А. Цветков, против решение № 1999 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 35/2018 г. на Административен съд Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Л. Теова, И. Теова и П. Теов, редовно призовани, не се явяват. От процесуалният им представител - адв. Аргирова е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като недопустима и евентуално, като неоснователна. Претендират разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС-Благоевград е уважил жалбата на Л. Теова, като е отменил Отказ изх. № 586/19.12.2017 г. на гл. архитект на община Симитли да издаде удостоверение за търпимост на строеж: "Плевня", находящ се в УПИ I-191, кв. 27 по плана на с. Крупник, община Симитли, като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ е издаден при липса на мотиви - фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, които обосновават наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ на гл. архитект на община Симитли е издаден, поради това, че плевнята попада "и в съседен имот УПИ XVIII-190, кв. 27 по плана на с. Крупник, община Симитли", видно от скица № 552/28.11.2017 г. на ОбА-Симитли, представляваща извадка от действащия регулационен план на гр. Симитли от 1973 г. От заявлението по § 16 ПР ЗУТ / стр. 21 и декларацията на един от заявителите - ответника Л. Теова /стр. 22/, е видно, че процесната сграда е изградена през 1951 г. От материалите към административната преписка е видно, че отказът е постановен на основание доказателствата, приложени от самите заявители - ответници по касация и скица-извадка от действащия ПУП-ПРЗ от 1973 г. По делото са събрани доказателства, вкл. и 2 бр. съдебно-технически експертизи, втората от която на в. л. инж. Пасков заключава, че преди плана от 1973 г. е съществувал друг кадастрален и регулационен план на с. Крупник, който не се съхранява в община-Симитли, но въз основа на който е издадена Скица № 1/05.01.1953 г. /стр. 103 за УПИ I и съседния му УПИ Iа, кв. 7 по плана на с. Крупник /отговарящи на сегашни УПИ I-191 и УПИ XVIII-190, кв. 27/. По този предходен план плевнята е построена в имота на Х. Теов /чиито наследници са заявителите/, на страничната регулационна линия с УПИ Iа, като западната й стена е разположена на регулационната линия между двата имота. Към заключението на това вещо лице е приложена комбинирана скица /стр. 104/, съвместяваща регулационните граници между двата УПИ-та по плана от 1973 г. и по предходния план-отпреди 1953 г., както и разположението на процесната плевня спрямо тях. При тези установявания правилни са изводите на съда, че оспореният отказ не съдържа фактически обстоятелства за стража, относими към периода на построяването му, а именно 1951 г., съгласно декларираните данни, както и доказателства за този период. Органът е бил длъжен да събере такива доказателства за действалия застроителен и регулационен план на с. Крупник към 1951 г., както и за относимите към него правила и нормативи, допускащи или не извършването на такъв строеж - второстепенна селскостопанска постройка на допълващото застрояване. При неустановяване на фактите по този въпрос, отказът не съдържа мотиви досежно наличието на едно от алтернативно посочените в § 16, ал. 1, предл. първо ПР ЗУТ условие за издаване на удостоверение за търпимост, а само такива по предл. второ, касаещи допустимостта на строежа по сега действащия ПУП-ПР от 1973 г., което не е достатъчно. Към 1951 г. е действал ЗПИНМ (отм.); и Правилника за планово изграждане на населените места /обн. ДВ. бр. 51/1950 г./, отм. с ППЗПИНМ /обн. 1960 г./, чийто чл. 196 от ППИНМ (отм.); съдържа правилата и нормативите за застрояване с такива селскостопански постройки. Необсъждането им от страна на органа не може да бъде преодоляно от съда, тъй като съдът дължи проверка законосъобразността на оспорения акт, на основанията на които е издаден. Съдът не може да допълва акта, с мотиви, които органът не е имал предвид. Ето защо, като е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради липса на мотиви и съществено нарушение на чл. 35 и 36 АПК, свързани със събирането и обсъждането на относими за спора доказателства, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява правилно, вкл. и в частта с която преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на решението, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски на ответниците: Пред касационната инстанция не е представен списък на разноските, както и доказателства за направата на такива, поради което искането е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение