Решение № 2253 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2016 г.

ВАСIV отделение20.02.2018 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 452 от 03.05.2016 г. по адм. дело № 1085/2015 г. на Административен съд С. област и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Л. от гр. Д. баня, Д. Б. Л. от гр. С. и Н. Б. Л. от гр. С. като наследници на Б. Д. Л., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-230-6500/7467 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". ОСЪЖДА А. Н. Л. от гр. Д. баня, Д. Б. Л. от гр. С. и Н. Б. Л. от гр. С., да заплатят на Д. фонд "Земеделие" - С. сумата от 100 /сто/ лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, както и направените разноски за заплатен депозит за вещо лице в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева и сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция или общо разноски в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 2253 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, действаща чрез пълномощника си старши юрисконсулт С. Г., срещу решение № 452 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1085/2015 г. по описа на Административен съд С. област /АССО/. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Претендира се отмяна на решението, като се постанови ново по същество на спора, с което да се остави в сила оспореното уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/7467 от 29.09.2015 г., като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебно - деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева съобразно представени я пред първа инстанция списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и разноските за касационна инстанция в размер на 100 /сто/ лева, определен съгласно Закона за правната помощ. С писмената молба от 14.03.2017 г. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От ответника Б. Д. Л., гр. Д. баня, е постъпил писмен отговор, в който приема, че решението е правилно и законосъобразно, както и че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. Поради което е направил искане да бъде потвърдено обжалваното решение. В хода на касационното производство поради смърт на ответника Б. Д. Л., на основание чл. 227 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК като ответници са конституирани наследниците му: А. Н. Л., Д. Б. Л. и Н. Б. Л.. Същите действащи чрез процесуалния си представител адв. И., в съдебно заседание оспорва жалбата, както и че поддържа отговора на касационната жалба. Прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, надлежно обосновано, постановено при липса на каквито и да било нарушения на съдопроизводствените и административно - процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски по делото. По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, счита, че с оглед сложността на спора за абсолютно неоснователно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима подадена е в срок и по същество е основателна. Приел е че решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. При правилна установеност на фактите по делото, съдът е достигнал до неправилни изводи по приложение на закона. Предвид, което решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което жалбата против уведомително писмо № 02-080-2600/7467 от 29.09.2016 г. да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалбата на Б. Д. Л. от гр. Д. баня, Софийска област срещу уведомително писмо изх. № 02-230-6500/7467 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014. С писмото му е отказано плащане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 9019.73 лв., схема за преразпределително плащане /СПП/ - 3983.01 и по схемата за подпомагане НР1 - 7619.99 лв., като са му наложени санкции за бъдещ период както следва: 1. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. - СЕПП - 3126.96 лв., СПП - 1380.83 лв. и 2. чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 - 2641.7 лв. С обжалваното решение Административен съд С. област е отменил уведомителното писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С втори диспозитив съдът изпраща преписката на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението в срок от 1 /един/ месец от влизане в сила на решението, и с трети диспозитив ДФ "Земеделие" е осъдена да заплати на Б. Д. Л. сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и че при издаването на същия са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалноправни разпоредби на закона. За да достигне до този извод административния съд е приел, че административния акт е постановен при непълнота на мотивите и че е основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Тъй като уведомителното писмо съдържа стандартни пояснения за значението на колоните към таблиците с цифрови данни. В уведомителното писмо липсвало конкретна интерпретация и мотиви към подаденото заявление от жалбоподателя за подпомагане за 2014 г. Видно от таблиците за установяване на площите по СЕПП и НР1, в случая за площите е налице основание за недопускането им за подпомагане поради застъпване с площи, заявени и от други лица. Посочени са цифрови данни в таблиците към уведомителното писмо, относно разликите между заявените за подпомагане и допустимите площи. Цифровите данни не са били обсъдени и интерпретирани в текстовата част на мотивите на уведомителното писмо, нито става ясно разяснени ли са от административния орган на заявителя и по какъв начин. С уведомително писмо жалбоподателят е бил уведомен, че е заявил площи, които са били заявени и от други лица / организации, и е поканен да представи доказателства относно правното основание за ползване на тези площи. Жалбоподателят е представил такива доказателства, като е подал декларация за изясняване принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски стопанин. Първоинстанционния съд е приел, че в обжалвания акт и в административната преписка обаче липсва конкретно обсъждане на декларацията и представените от жалбоподателя за ползване на имотите договори за наем сключени със собствениците им. Не е било посочено от административния орган за всеки конкретен имот/площ, защо приема или не приема представените от жалбоподателя данни и писмени доказателства - договори за наем. Най-общо само в уведомителното писмо е посочено, че оторизация на заявените суми се отказва, когато площите са били заявени от повече от едно лице и споровете относно ползването на площите не са разрешени. Тази непълнота в мотивите на оспорвания акт накърнявало правото на защита на жалбоподателя, възможността му своевременно и адекватно да я реализира и препятства провеждането на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Административния съд е достигнал до извода, че оторизираните суми за 2014 г. са били удържани изцяло, отново без в уведомителното писмо да са изложени конкретните мотиви за това. Уведомителното писмо съдържа бланкетни фрази, стандартни пояснения към таблиците и колоните и препраща към нормативни актове на българското и Европейското законодателство, но няма текст, който да съдържа ясно, точно и конкретно описание на начина, по който са изчислени и формирани недопустимите площи за заявените имоти. Не било ясно от уведомителното писмо, как е формирана крайната разлика между декларираната и установената площ на БЗС/парцел - наддекларираната площ за всеки един от имотите поради това, че площите са обявени за недопустими поради застъпване. Липсата на конкретизация накърнява в значителна степен законните права и интереси на заявителя и осуетява възможността му да се защити своевременно и да получи финансиране за обработваните от него площи. Жалбоподателят не е бил уведомен своевременно за извършените процедури и проверки на заявените от него площи. Първоинстанцинния съд е счел, че е недопустимо едва в хода на съдебната проверка на процесния административен акт, административният орган да излага съображенията си за издаване на акта, и да санира и допълва основанията и мотивите си за постановяването му чрез представяне на доказателства и Съдебно - техническа експертиза /СТЕ/. На последващо място административния съд е констатирал, че протоколите от извършените теренни проверки и резултатите от тях не са били отразени в процесното уведомително писмо, нито жалбоподателят е бил информиран за извършването им. Тези проверки са извършени след издаване на уведомителното писмо, приел, е че установяванията в тях не са относими към издадения вече административен акт и не могат да бъдат взети предвид при преценката за неговата законосъобразност към момента на издаването му. Позовавайки се на отговора на СТЕ по трети въпрос, окончателния допустим слой е приет въз основа на отразяване на теренни проверки, извършени от съответната Областна дирекция "Земеделие", респ. Общинска служба по земеделие К., К. и Долна баня, така, както са посочени в протоколите в отговора на втори въпрос. Д. площи за подпомагане на жалбоподателя са определени от МЗХ и са одобрени със заповед № РД-09-807/05.12.2014 г., заповед № РД-09-408/18.11.2014 г., заповед № РД-46-288/06.03.2015 г., заповед № РД-46-287/06.03.2015 г., на министъра на земеделието и храните, описани по-горе. Окончателните данни одобрени с посочените заповеди са предствени на Д. фонд "Земеделие" с писмо изх. № 13-1439/12.03.2015 г. на МЗХ за предаване на окончателни за Кампания 2014 цифрови географски данни за специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" и окончателни цифрови географски данни за специализиран слой "Постоянно затревени площи" до ДФЗ-РА и писмо изх. № 13-1233/04.03.2015 г. на МЗХ за предаване на окончателни за Кампания 2014 цифрови географски данни за специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и окончателни цифрови географски данни за специализиран слой "Постоянно затревени площи" до ДФЗ-РА. Взимайки предвид заключението на вещото лице по въпрос 4, административния съд е приел, че с уведомително писмо изх. № 02-230-6500/6906 от 23.08.2014 г. жалбоподателят е уведомен за площите заявени и от други земеделски стопани. Застъпените площи са отразени в писмото и в таблица 3 от СТЕ по БЗС и кадастрални номера със съответно посочване на другите земеделски стопани и представените документи. Документите изискващи се във връзка с двойно заявените площи са представени в срок от жалбоподателя и от земеделските производители. Административния съд е приел заключението на СТЕ по въпрос 5, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е 10,39 ха за всяка. Общият размер на установените като допустими (чиста площ) за подпомагане площи по СЕПП е 19,58 ха а СЕПП и НР1. Процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпомагане площи по СЕПП е 53,06% по СЕПП, по СПП ипо НР1 (10.39: 19.58 = 0.5306). Вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че в отговора на 2-ри въпрос от заключението - на стр. 5, т. 8 в Министерство на земеделието са й отговорили, че посочените там недопустими площи са били такива и към момента на заявяването, което е недопустимо, тъй като заявяването за следващата година става съгласно допустимия слой по предходната година. Ако тези недопустими площи не е следвало да бъдат заявявани и бъдат взети предвид, то тогава недопустимата площ няма да е 10.39 ха, а ще бъде 10.30 ха. Във връзка с теренните проверки, вещото лице е пояснило, че снимките, които са представени са с всички атрибути, които се изискват по методически указания, но не става ясно от кое точно място във физическия блок са извършвани снимките, защото не са показани в графиката с допустимия слой, а вещото лице няма достъп до СИЗП, от МЗХ са й отказали достъп до него, така, че няма как да ги нанесе. Поради това вещото лице няма как да уточни на кое място са правени снимките, няма координати на физическите блокове. В уведомителното писмо и в административната преписка по делото липсват мотиви, поради които не са признати представените от заявителя документи относно основанието за ползване на заявените площи. Те не са взети предвид и обсъдени в процесното уведомително писмо, нито жалбоподателят е бил уведомен своевременно, че представените от него документи удостоверяващи правото му на ползване на тези имоти няма да бъдат взети предвид при изчисляване на допустимите за подпомагане площи по заявлението му, нито от административния орган са посочени фактическите и правни основания за незачитането им. Административния съд намира, че е следвало при установяване на разлики и застъпвания в заявените площи на жалбоподателя с тези на други лица / организации, да бъдат проведени анализ и проверки на място в присъствието на жалбоподателя, в качеството му на заявител и страна в административното производство, с оглед точното установяване на действително обработваните от жалбоподателя площи през 2014 г. В противен случай се накърняват правата на жалбоподателя и се прегражда възможността му да получи финансиране за извършената от него дейност. Въз основа на неправилни установявания и изчисления на площите, на жалбоподателя се налагат санкции, като се осуетява възможността му да получи финансиране за бъдещи периоди. Предвид строгите правила и процедури за определяне на площите за подпомагане и финансиране на земеделския стопанин, уведомителното писмо не следва да е формално и бланкетно, а да съдържа ясно, точно и конкретно изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Неизлагането на тези основания представлявало липса на мотиви, както и липса на основание за издаване на оспореното писмо. Разликите и несъответствията в посочените като недопустими за подпомагане площи между СТЕ и уведомителното писмо, липсата на конкретни мотиви за удържането на оторизираните суми, лишават жалбоподателя от възможността за защита. Съдът е приел, че налагането на санкции и удържане на плащанията към жалбоподателя дори за бъдещи периоди практически прегражда възможността му за финансиране поради причини, които същият не е могъл да предвиди и отстрани от самото начало на административното производство и кампания 2014 г., тъй като окончателният вариант на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. е одобрен със Заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. и Заповед № 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. Към момента на подаване на заявлението си за подпомагане за 2014 г. /23.05.2014 г./ и извършването на земеделските работи за 2014 г., жалбоподателят не е разполагал с точни цифрови и графични данни относно размерите и местонахождението на имотите, които е обработвал. Наложените санкции са за несъответствия в площите, идентифицирането и отстраняването на които е извън реалните възможности на жалбоподателя. Първоинстанционния съд в решението си се е позовал на чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г., където при констатирането на нередности, които произтичат от кръстосани проверки следва да води и до други подходящи административни процедури и ако е необходимо проверки на място. Всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, като се предвижда на земеделския производител да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи възражение. В случаите, когато са открити нередности земеделския производител трябва да получи копие от доклада и да вземе становище пред компетентните органи, преди те да направят своите окончателни заключения. Независимо от новопредставената информация и констатирани различия при последващи кръстосани проверки, административният орган е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в т. ч. и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с установените несъответствия. Административния съд е приел, че административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила - не е изпълнил задълженията си да уведоми жалбоподателя своевременно относно установените несъответствия в заявените от него площи и причините, поради които няма да признае представените от заявителя документи за правото му на ползване върху имотите, не му е дал възможност да участва в административното производство, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, не е събрал необходимите доказателства, относими към издаването на акта, което е довело до неизясненост на релевантните факти и обстоятелства. Поради което съдът е достигнал до извода, че допуснатите нарушения са съществени, тъй като, ако не бяха допуснати би могло да се стигне до установяване на друга фактическа обстановка и като краен резултат, издаване на административен акт с различно съдържание. Административния съд е намерил, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и поради немотивираност, поради и което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за извършване на необходимите проверки въз основа на актуален картен материал, вкл. и теренни проверки, събиране на относимите факти и доказателства и за издаване на нов акт, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона дадени в това решение. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Настоящия съдебен състав, приема че наведения от страна на касационния жалбоподател довод относно немотивираност на процесното уведомително писмо е основателен. В уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02-230-6500/7467/29.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, във връзка с което е отказано финансово подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо /УП/. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неразделна част от уведомителното писмо са таблиците, в които са отразени площта на декларираните парцели, площта на парцела след извършването на проверките по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/, установената площ на парцела и недопустимата площ, таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми, за извършените плащания. Правната норма въз основа на която се издава процесния административен акт е залегнала в чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, като същата е и цитира в процесното уведомително писмо. Във връзка, с което неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че процесният акт не е мотивиран, и че съдържа бланкетни фрази, стандартни пояснения към таблиците и колоните и препраща към нормативни актове на българското и Европейско законодателство, нямало текст, който да съдържа ясно, точно и конкретно описание на начина, по който са изчислени и формирани недопустимите площи за заявените имоти. На следващо място съгласно чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, т. е., проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо (УП) и събраните доказателства се установява, че на заявените от кандидата Б. Д. Л. площи са извършени само административни проверки. Проверка на място (ПнМ) не е извършвана, защото очевидно заявлението му не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления - видно от колона 4 в УП, същата е празна, тоест не е попълнена с цифри за площ в хектари /ха/. На това място е необходимо да се отбележи за яснота, че следва да се прави разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ, сега МЗХГ). За извършване на теренните проверки не се уведомява земеделският стопанин, изготвят се протоколи от измерванията, а не контролен лист и доклад, за които трябва да се уведоми задължително кандидата, за да направи възражение при необходимост. При административната проверка, която е направена на база изготвения окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, са били установени площи извън границите на този слой. Одобреният от Министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), е релевантен за определяне на допустимите за подпомагане площи. В конкретния случай няма данни, дали жалбоподателят Б. Д. Л., е подала възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, както и че няма данни да е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Тази заповед следва да се приеме, че представлява влязъл в сила административен акт, тъй като не се сочат доказателства в обратния смисъл, следователно се явяват неотносими в това производство всякакви възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой. За яснота следва да се отбележи, че процедурата по одобряване на изготвения специализиран слой е съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, и всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД 46-287 от 06.03.2015 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. Производството по оспорване на този административен акт, с който е одобрен окончателния специализиран слой е родово подсъден на Върховен административен съд съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, съответно същия не е предмет на разглеждане в настоящото производство. На последващо място неправилно административния съд е приел, че протоколите от извършените теренни проверки и резултатите от тях не са били отразени в процесното писмо, както и че жалбоподателя не е бил информиран за извършването им, тъй като в конкретния случай фактът, че протокола от извършената теренна проверка е неотносим към спора. Протоколите от извършените теренни проверки не са задължителна част от преписката по оспорване на уведомителното писмо. Същите са задължителна част от преписката по изготвяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" или "Площи, допустими за подпомагане", който слой е с различно наименование през годините, и евентуални пропуски в тях могат да бъдат разгледани при оспорване на заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", поради липса на доказателства по отношение на оспорване на заповедта следва да се приеме, че тази заповед е влязла в сила. На последно място настоящия състав установи, че е налице допуснати явни фактически грешки между формираната истинска воля на административния съда и нейното външно изразяване в мотивите и в диспозитива на решението, относно изписването на изходящия номер на оспорваното уведомително писмо, както и в частта в която е осъден Д. фонд "Земеделие" да заплати сторените разноски по делото. Настоящия състав счита, че констатираното е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, която гласи, че по свой почин или по искане на страните съдът ( в случая първоинстанционният съд, която е допуснал грешката) може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. По изложените съображения съдебното решение, с което е отменена оспорваното уведомително писмо ще трябва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на А. Н. Л. от гр. Д. баня, Д. Б. Л. от гр. С. и Н. Б. Л. от гр. С. като конституирани в хода на производството наследници на Б. Д. Л., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-230-6500/7467 от 29.09.2015 г. заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е поискал присъждането на разноски общо в размер на 680 лв. и за двете съдебни инстанции. Искането е основателно с оглед на изхода на спора, но не в този размер. С изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. относно размерът на юрисконсултското възнаграждение законодателят е направил препращане към чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид осъщественото реално процесуално представителство при първоинстанционнното разглеждане на спора на ДФ" Земеделие" следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и направените разноски за заплатен депозит за вещо лице в размер на 280 лв. и 100 лв. за касационната инстанция или общо разноски в размер на 480 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1