Решение № 5398 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2009 г.

Решение № 5398 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вихрен" ООД - гр. Ловеч, представлявано от управителя Величка Цалова, против решение № 443/21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 940/2007 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против РА № 1100377/19.09.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар, че се оспорва изцяло РА в жалбата са изложени само съображения касаещи увеличения размер на начисления от жалбоподателя ДДС по издадени от "Вихрен" ООД 48 броя ДКИ към получателите "Прото" ЕООД, "Пецитрейд" ЕООД и ЕТ "Петър Илиев - ПМ", както и непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от "Хинкин" ЕООД, "Арт строй инвест" ЕООД и "Гама" ЕООД. Поддържа се в тази част, че неправилно е приетото, че доставките са нереални, както и че по този начин се стига до двойно облагане с ДДС. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново оспорва касационната жалба с представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди, като само за отказаното право на данъчен кредит по три броя фактури издадени от "Гама" ЕООД за м. 01 2007 г. се има предвид разпоредбите на действащия последен ЗДДС Обн. Д. В., бр. 63/2006 г. С обжалваното решение на Великотърновския административен съд е отхвърлена жалбата на "Вихрен" ООД, против РА № 1100377/19.09.2007 г. издаден от ТД на НАП гр. Ловеч, потвърден с решение № 807/22.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, относно определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на м. 10,11 и 12/2006 г. по фактури издадени от "Хинкин" ЕООД, за м. 09./2006 г. по фактури издадени от "Арт строй инвест" ЕООД и за 01/2007 г. по три броя фактури издадени от "Гама ЕООД", както и увеличен размер на ДДС за данъчен период на м. декември 2006 г. по 48 броя ДКИ към контрагентите "Прото" ЕООД, "Пецитрейд" ЕООД и ЕТ "Петър Илиев-ПМ". Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 4591.85 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Относно основното оплакване в касационната жалба касаещо увеличения размер на ДДС по издадените ДКИ съдът е приел, че процесните ДКИ издадени към получателите "Порто" ЕООД, "Пецитрейд" ЕООД и ЕТ "Петър Илиев-ПМ" не отговарят на изискванията на чл. 95, ал. 3 ЗДДС, тъй като не е посочено основанието за издаването им, същите не са подписани от получателите и съответно не са намерили счетоводно отражение в отчетните регистри по ЗДДС. Съдът е посочил също, че жалбоподателят не е доказал предпоставките на чл. 95, ал. 3 ЗДДС за издаването на тези известия. Обсъдени са също така и възраженията на жалбоподателя които съдът е приел за неоснователни, като е посочено, че твърдяното неплащане на цената по сделката само по себе си, не е обстоятелство водещо до отпадане на данъчното събитие с обратна сила по смисъла на чл. 24, вр. с чл. 25 ЗДДС, тъй като в случая има установено реално изпълнение по сделката. Неплащането на уговорената цена е неизпълнение на поетото задължение на една от страните, което обаче не може да се приравни на обезсилване на настъпило данъчно събитие. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на първоинстанционният съд. Жалбоподателят твърди в касационната си жалба, че решението в тази част е необосновано, тъй като неправилно е приетото, че ДКИ не са подписани от получателите, както и твърди наличие на всички предпоставки на чл. 95 от ЗДДС за издаването им. Действително представените в административното производство ДКИ съдържат подписи на лицата получатели, но жалбоподателят по никакъв начин не е доказал, че това са точно подписите на лицата представляващи неговите съконтрагенти. При извършените насрещни проверки на "Протоко" ЕООД и "Пецитрейд" ЕООД е установено, че към тези две дружества от "Вихрен" ООД са били издадени фактури които документират реално извършени сделки и не са настъпвали обстоятелства които да са дали основание за намаление на данъчната основа. Освен това управителите на тези две дружества писмено са декларирали, че не са получавали екземпляри от процесните ДКИ и не са отразявали такива в дневниците си за покупки. Същото се отнася и до третото лице - ЕТ "Петър Илиев" който не е намерен на посочения адрес и също не е отразил в дневника за покупки /видно от служебната проверка в досието/ спорните ДКИ. Съгласно чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗДДС данъчното кредитно известие представлява документ, с който се отразяват намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка, а според чл. 96, ал. 3 ЗДДС в ДКИ следва да се посочи основанието за изменението, както и номера и датата на данъчната фактура, към която е издадено известието. Както съдът правилно е посочил в случая не е било налице основание за издаване на ДКИ, тъй като неплащането на уговорената цена не може да се приравни на обезсилване на настъпило данъчно събитие. Изрично в разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм) е указано, че в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство, а при настоящия случай не е налице тази хипотеза. Жалбоподателят не е доказал това, поради което при тази фактическа обстановка правилно органът по приходите е увеличил начисленият от касатора ДДС за данъчен период на м. 12/2006 г. с данъка по процесните ДКИ. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, за неправилно отказан данъчен кредит по фактурите издадени от "Хинкин" ЕООД. Установено е по делото, че органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит по фактури издадени от този доставчик с предмет "аванс по договор". От доставчика не са били представени изисканите доказателства доказващи реално извършени плащания по тези фактури. Не са били представени фискални бонове и дневни финансови отчети за извършени продажби. Представени са били единствено ПКО които обаче не могат да бъдат годно доказателство за плащане в брой. Представен е бил също така в административното производство договор за съвместна дейност между страните, който не е бил подписан, а и в него липсват клаузи за авансови плащания. Съдът обсъждайки всички тези доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност касаещи доставките по процесните 37 броя фактури, както и заключението на вещото лице в тази част, правилно е приел, че издадените фактури не документират данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС и за жалбоподателя "Вихрен" ООД не е налице правото на данъчен кредит по тях на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС. Неоснователни са и другите възражения в касационната жалба касаещи непризнатото право на данъчен кредит по доставките извършени от "Арт строй Инвест" ЕООД и "Гама" ЕООД. Единственото възражение на касатора в тази част е, че на тези двама доставчици са издадени ревизионни актове, което обстоятелство според касатора би довело до двойно заплащане на ДДС. Това обстоятелство освен, че не е доказано е и неоснователно, тъй като наличието на издадени РА за някои от доставчиците е ирелевантно за настоящия спор касаещ наличието или не на конкретни субективни права на жалбоподателя свързани с тези доставки. Органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит по отношение на тези доставки поради липса на доказателства за тяхната реалност. При липсата на доказателства за реално получени доставки на стоки като основен правопораждащ факт за възникване на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС правилно е приетото, че за ревизирания субект не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е достигнал до същия извод след като подробно е анализирал доказателства по делото съдът е постановил правилен съдебен акт и в тази част. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение