Решение № 3418 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2014 г.

Решение № 3418 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Тодоров Стоянов против решение по адм. д. № 3696/2014 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че е доказал, че е работил и работи като патентен специалист към "Тонисто" ООД и е вещо лице в списъка на Варненския окръжен съд в областта на индустриалната собственост, което доказва с нови писмени доказателства в касационното производство. Предметът на "Тонисто" ООД е във връзка със закрила на индустриалната собственост. Допуснато е стеснително тълкуване на понятието "стаж в индустрията". Ответната страна председателят на Патентното ведомство оспорва касационната жалба, тъй като не са налице основания за отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 3985/16.06.2014 г. по адм. д. № 3696/2014 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Тодоров Стоянов от гр. Варна срещу отказ на председателя на ПВ да го впише по право в регистъра за представителите по индустриална собственост. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Не следва да се обсъждат представените с касационната жалба писмени доказателства, защото непълнотата на доказателства не е касационно основание, а представените нямат отношение към наведените касационни оплаквания. Решението е обосновано, защото е постановено съобразно установената с доказателствата фактическа обстановка. Правният спор е дали жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 5а, т. 5 от НАРЕДБА за представителите по индустриална собственост (Наредбата ) за придобиване по право на статут на представител по индустриалната собственост. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 5а, т. 5 от Наредбата. Жалбоподателят не е в трудови или служебни правоотношения с промишлено (индустриално) предприятие, а е управител на "Тонисто" ООД с предмет на дейност консултантска, издателска, рекламна и маркетингова дейност, туризъм, фирмени проучвания, посредническа и търговска дейност, договори за запазване на тайна, за ноу-хау, закрила от нелоялна конкуренция, закрила на интелектуалната собственост и т. н. Представена е длъжностна характеристика на патентен специалист при "Тонисто" ООД, която е подчинена на управителя на фирмата (виж р. II "организационни връзки и взаимоотношения), жалбоподателят е управител на търговското дружество, а не специалист по трудов договор, а самото дружество не е "промишлено, индустриално " предприятие. Дори да е налице практика на жалбоподателя в областта на закрилата на индустриалната собственост, това обстоятелство е основание за придобиване на права, но по чл. 4 от Наредбата. Предвид изхода на спора е основателно искането на юрисконсулта за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. На основание § 1 от ДР вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения касационният жалбоподател дължи 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение