Решение № 11354 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василев, подадена чрез адвокат Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 279 от 08.03.2022г. по адм. дело 1570/ 2021 г. на Административен съд - Варна. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с изводите на съда, относно действията на полицията по връчване на заповедта за незабавна защита. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно елементите на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според него е налице пряка причинно- следствена връзка между действията и претърпяната вреда: унижение от публичното третиране като престъпник. Моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се уважи претенцията за присъждане на обезщетение. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът- Областна дирекция на МВР- Варна (ОД на МВР) в писмено становище оспорва подадената касационна жалба и твърди, че съдебното решение е правилно, законосъобразно и постановено при стриктно спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Адм. съд е бил сезиран с предявения иск от И. Василев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. заради незаконните действия на полицейски служители при ОД на МВР- Варна по връчване на съдебна заповед за незабавна защита и по нейното изпълнение чрез отнемане на детето от ищеца / л.163 и т. 3.3 от уточняваща молба 157/ . Твърди се, че правото на ищеца на личен и семеен живот е било засегнато от полицейска акция на 18.06.2016 г., в хода на която служители на ОД на МВР Варна, включително и на служба Специализирани полицейски сили без законно основание са предприели действия спрямо него по връчването на Заповед за незабавна защита 69/ 17.06.2016г. на Варненския районен съд /РС Варна /и по отнемане на неговата дъщеря чрез демонстрация на военна сила, упражняване н натиск и страх. Настъпилите неимуществени вреди се посочват, като изживени страх, стрес, обида , унижение, страдание, безсилие / лист 7 от делото/. С обжалвания съдебен акт съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на И. Василев срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна за обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв., претърпени заради незаконните действия на полицейски служители при ОД на МВР- Варна по връчване на съдебна заповед за незабавна защита и по нейното изпълнение чрез отнемане на дъщерята на ищеца. За да приеме този резултат адм. съд е посочил, че проведено съдебно производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение по издаване заповед за защита срещу И. Василев с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗЗДН. Със Заповед 69/ 17.06.2016г. РС Варна е задължил И. Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забранил е на бащата да приближава детето на по- малко разстояние от 50 м., както и нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при майката. Било е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР- Варна, която да следи за нейното изпълнение (лист 204- 207 административно дело 1570/ 2021 г.). По изпълнение на издадената заповед за незабавна защита 69/ 17.06.2016г. служители на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. Предприели са действия по съобщаване на Василев на издадената предния ден съдебна заповед, за която той не е знаел. Василев е отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се е съгласил да предаде детето единствено на майката. В преценка на допустимост на производството първостепенният съд е преценил, че страна по материалното правоотношение в случая е ОД на МВР- Варна, респективно тя има правното качество на носител на задължението по удовлетворяване на претендираното вземане, понеже заявеното основание на исковата претенция е незаконни действия на полицейски служители, част от структурата на посочената териториална дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на юридическо лице. На база това е преценил иска за процесуално допустим. Решаващият съд в обобщение на данните по делото е извел извод, че ищецът не е провел успешно главно доказване на своите фактически твърдения, респективно не се доказвали до степен на пълно доказване действия на служители на ОД на МВР- Варна на 18.06.2016 г. по отнемане на детето на ищеца, което изключвало необходимост от изследване на законност на подобно поведение. Неуспешният опит на служители на ответника да предоставят на ищеца срещу негов подпис съдебната заповед на РС- Варна не засягало упражняването на правото на зачитане на личен и семеен живот на ищеца, защото не го е лишило от възможността да бъде с детето си. Изложените данни по делото сочели за отсъствие на действия на полицейски органи по отнемане от И. Василев на неговата дъщеря и поради тази причина нямало нарушаване на цитираното субективно право. Според обжалваното решение се налагало извод, че настъпилата промяна в поведението на ищеца нямала за своя пряка и непосредствена причина твърдените незаконни действия на полицейски служители по връчване на съдебната заповед за незабавна защита и нейното изпълнение, а неудобството на същия да се появява на обществени места, след като в интернет пространството е имало публикации, че е сексуален насилник. В обобщение съдът приел, че не се доказало съществуването на елементите от фактическия състав на материалното право на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ, поради което отхвърлил исковата претенция на И. Василев. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Варна е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението на АС Варна е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е съобразил с изискването на чл. 154 от ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 от АПК за разпределянето на доказателствената тежест. Недопускането на някои от доказателствените искания, включително относно исканата съдебна експертиза е извършено на база преценка за тяхната съотносимост и необходимост. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на всеобхватно и пълно доказване - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Василев срещу ОД на МВР Варна. Обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. В случая твърденията на касатора за вреди, които са в пряка връзка с действия на ОД на МВР Варна са останали недоказани. Процесната заповед е издадена в хипотезата на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, предвид чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) (лист 204- 207 от делото на АС Варна). Съгласно чл. 20 от ЗЗДН, съдебната заповед за защита подлежи на незабавно изпълнение. На полицейските органи е вменено от съда да проследят нейното незабавно изпълнение. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителят и уведомява незабавно органите на прокуратурата- чл.21, ал.3 ЗЗДН. С оглед тези правомощия не се установява наличие на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно от съда е преценено, че в случая от събраните по делото доказателства, не се установява незаконосъобразно връчване на съдебната заповед от страна на полицейските служители. Служителите на ОД на МВР имат законово задължение да проследят нейното незабавно изпълнение- чл.21, ал.3 ЗЗДН. Няма установени техни неправомерни действия. Служителите само са запознали лицето със съдържанието на заповедта. Същата е връчена на процесуалния представител на лицето. Правилно и обосновано съдът е приел, че действията по довеждане до знанието на адресата на съдържанието съдебната заповед, за да може да се пристъпи към незабавното изпълнение на определените от съда мерки за защита от домашно насилие са съответстващи на предписанието на чл. 21 от ЗЗДН. На следващо място правилен и обоснован е изводът на съда, че случая не се доказва, че полицейските служители са осъществили действия по отнемане на детето от касатора. Изложените данни по делото сочат, че липсват действия на полицейски органи по отнемане от И. Василев на неговата дъщеря. Детето е било предадено доброволно от лицето на неговата майка. Това е станало със съгласието и знанието на лицето. Видно от доказателствата, последвалото, влизане в къщата на полицаи от специализираните полицейски сили е с оглед на това, да бъде оказано съдействие на други лица, които са били заключени от ищеца. За да се уважи предявеният иск, следва да се установи, че претендираните вреди произтичат от незаконосъобразно действие. В случая не е доказано по безспорен начин наличие на претърпяна вреда от страна на ищеца, която да произтича пряко от незаконосъобразни действия на ОД на МВР. Правилни са изводите на съда за липса на причинна връзка между твърдените действия и претендираните вреди на лицето. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия. От така събраните гласни доказателствени средства, не се доказва, че твърдените негативни емоции и преживявания са в пряка причинна връзка с процесните действия по връчване на заповедта. Не се доказва засягане на личния и семеен живот по чл.8 ЕКЗПЧ, което да е било извършено от действията на служителите на ОД на МВР. Установените емоционални преживявания- безпокойство и притеснения, имат характеристиката на неимуществени вреди, но не са в пряка и непосредствена причинна връзка с влизането в дома от страна на полицейските служители, а от раздялата със собственото му дете. Упражняването на родителски права и режима на виждане се определя от производствата по Семейния кодекс и разпоредителните привременни мерки по чл.59, ал.2 СК. Последиците се определят от гражданскоправни актове със задължителен характер за страните. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с действията на ОД на МВР. Съответно не следва да се реализира в обхвата на исковата молба обезщетителната функционалност по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е постановено в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд трето отделение,