Решение № 851 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2009 г.

Решение № 851 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тодорка Миланова Асова от с. Горни Лозен и Петрунка Миланова Георгиева от с. Бусманци за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 396 от 17.05.2008 г., постановено по адм. дело № 4577/2007 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлено частично оспорването на заповед № 566 от 5.06.2007 г. на кмета на Столична община, район "Искър" относно площ от 2614 кв. м част от имот № 10032, кадастрален лист № 532, 508, местността "Герена", оставено в сила с решение № 13012 от 1.12.2008 г., постановено по адм. дело № 9179/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Молителките поддържат, че е налице ново писмено доказателство - цветно копие от застроителния план по Заповед № РД-09-50-212 от 26.04.2004 г., което прилагат към молбата за отмяна и твърдят, че са го получили на 18.06.2009 г. Искат отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на посоченото съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по молбата за отмяна - кметът на Столична община, район "Искър" в представено писмено възражение оспорва молбата. Ответниците - физически лица, не вземат становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като взе предвид изложеното в искането за отмяна и данните по делото, счита същото за неоснователно по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от първоинстанционния съд - АССГ и е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Молителките претендират отмяна на така постановеното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, като обосновава молбата си с приложено към нея писмено доказателство - цветно копие от застроителния план по Заповед № РД-09-50-212 от 26.04.2004 г., което твърдят, че е ново, тъй като са се снабдили с него на 18.06.2009 г. и ако същото е било взето предвид от съда, би довело да различни изводи на съда, благоприятни за тях като краен резултат. Така представеното писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като копие от същото е налично по делото - на л. 72 от адм. д. № 4577/2007 г. на АССГ. То е част от административната преписка и е отразено в представената по делото скица № 411/5.06.2007 г. Нещо повече, одобреното застрояване е предмета на спора и същото, като отразено в представените по делото скици, е обсъдено в първоначалното и допълнително заключение на вещото лице инж. Таня Кошева-Кръстева по приетата по делото техническа експертиза. Съгласно заключението - основно и допълнително, на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изменението на плана за регулация на НПЗ "Искър - север" е одобрено със Заповед № РД-09-50-212 от 26.03.2004 г. Обсъдено е подробно и изменението съгласно тази заповед, ведно с приложени скици и към заключението на експерта. Заключението на експерта е кредитирано отчасти от съда и съобразно същото е изменена оспорената заповед на кмета на район "Искър", Столична община заповед е одобрено решението на техническа служба за начина на застрояване на реституирания имот, което е било предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и копие от застроителния план относно процесния имот е било необходимото доказателство, без което производството не е могло да приключи и както е видно, същото е налично по делото, предмет е на обсъждане и от експертизата, по вариант на която е изменено частично одобреното застрояване на имота, т. е. жалбата на молителките срещу одобреното застрояване на реституирания им имот, е частично уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Първото изискване е писменото доказателство да е новооткрито, т. е. към периода на решаване на делото да не е било известно и да не е могло да бъде известно на страна, която иска да се ползва от тази разпоредба. В настоящия казус соченото за ново доказателство не е такова, тъй като е представено и прието по делото и е обсъждано както от експерта по назначената експертиза, така и от съда в първата и втората съдебна инстанция. По изложените съображения не е налице твърдяното отменително основание и искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,