Решение № 8173 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2017 г.

Решение № 8173 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. и Х. С. Ч., от гр. Ц. К., чрез техния пълномощник, срещу решение № 65/18.10.2017 г. по адм. д. № 58/2017 г. на Административен съд Р. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - С. Ц. район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците - главният архитект на О. Ц. К. и А. А. К. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № ДК-10-СЦР-05/04.04.2017 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която е отхвърлена тяхната жалба за обявяване нищожността на акт за узаконяване № 2/14.05.1997 г., издаден от главния архитект на О. Ц. К. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност на акта за узаконяване и законосъобразност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект в касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел и разгледал претенция само за нищожност, но не и за законосъобразност на оспорения пред началника на РДНСК акт за узаконяване. По делото са налични данни, че жалбоподателите са и такива по гр. д. № 41/2002 г. на Окръжен съд Р., оставено в сила с решение по адм. д. № 2793/2003 г. на Върховния административен съд. Процесният акт за узаконяване е приложен и ценен като доказателство по делото, поради което съдът приема, че той е бил известен на жалбоподателите към този момент. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК изисква съобщаване на акта, запознаване със съдържанието му, но не и задължително връчване на акта, както се твърди в касационната жалба. В този смисъл претенцията на жалбоподателите за проверка законосъобразността на оспорения от тях акт за узаконяване е преклудирана. Решението е материално и процесуално законосъобразно: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон при следните съображения: Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Н. акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. В случая срокът за оспорване поради незаконосъобразност е пропуснат, а наведените нарушения сочат на евентуална незаконосъобразност /унищожаемост/, но не и на нищожност. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението, като е приел, че не е налице нищожност в конкретната хипотеза. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая актът за узаконяване е издадено на посоченото в същия правно основание и има своята законова опора. Не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при които би се стигнало до друго решение на административния орган. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел. Предвид изложеното обжалваната заповед на началника на РДНСК, с която е направена преценка само на валидността на акта за узаконяване, правилно е преценена от съда като законосъобразна. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,