Решение № 10049 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2016 г.

Решение № 10049 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по два броя касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" срещу Решение № 459 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1817/2015 г. по описа на Административен съд - П., II отделение, XVII състав.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 459 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1817/2015 г. по описа на Административен съд - П., II отделение, XVII състав, в частта с която е изменен по жалба на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" Ревизионен акт (РА) № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП-П., потвърден с Решение № 511 от 23.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, като са намалени задълженията, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 8 309,92 лева на 5 230,14 лева, ведно със законните лихви от 5 078,95 лева на 3 109,34 лева и начислените лихви за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 118,24 лева на 114,28 лева, както и в частта, с която е отменен РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., в частта, с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), както следва: вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 590,40 лева, ведно със законната лихва в размер на 3 529,92 лева; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1 267,20 лева, ведно със законната лихва в размер на 774,50 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 1 056 лева, ведно със законната лихва в размер на 1 038,21 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в посочената част и да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на В. в тази й част против РА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се претендира такова над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван", не изразява становище по касационната жалба.

Касаторът - Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван", обжалва Решение № 459 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1817/2015 г. по описа на Административен съд - П., II отделение, XVII състав, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 511 от 23.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 230,14 лева, ведно със законните лихви в размер на 3 109,34 лева и начислените лихви за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 114,28 лева, в частта относно установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 237,38 лева и досежно сумата от 444,67 лева, представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението в посочената част със законните последици. Претендира присъждането на адвокатски хонорар за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., чрез юрк. Калева, в писмена защита оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 884 лева за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност в случай, че Е. А. В. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер над минимума по Наредба № 1/2004 г.

Представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбата на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" е основателна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е частично основателна.

Предмет на обжалване пред АС - П. е бил РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 511 от 23.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" задължения както следва:

• данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер на 8 309,92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 078,95 лева;

• данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. в размер на 237,38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 118,24 лева;

• вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 590,40 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 3 529,92 лева;

• вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1 267,20 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 774,50 лева;

• вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 1 056 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 038,21 лева.

С обжалваното решение съдът е изменил РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 511 от 23.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., в размер на 8309,92 лв., ведно със законната лихва в размер на 5 078,95 лв. и са начислени лихви в размер на 118,24 лв. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., като е намалил посочените задължения, както следва: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. от 8 309,92 лв. на 5 230,14 лв., ведно със законните лихви от 5 078,95 лв. на 3 109,34 лв. и начислените лихви за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. от 118,24 лв. на 114,28 лв., отменил е РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., в частта, с която на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" са определени задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 590,40 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 529,92 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1 267,20 лв., ведно със законната лихва в размер на 774,50 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 1 056,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 038,21 лв; отхвърлил е жалбата на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" против Ревизионен акт № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., в частта относно установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 237,38 лв; осъдил е Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, да заплати на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван", сумата от 1402,59 лв. - съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение и е осъдил Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, сумата от 444,67 лв., представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, като законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Изложил е, че основният спорен въпрос, по отношение на който се концентрират противоположните становища на страните, се свежда до размера на началното салдо към 01.01.2008 г. (началото на ревизирания период). Първоинстанционният съд е приел за недоказано по делото твърдението на ревизираното лице, че е разполагало с 48500 евро в началото на ревизирания период. Посочил е, че не следва да кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), тъй като по делото се съдържат данни - справка служба по вписванията гр. П. за периода 01.01.1992 г. до 09.01.2015 г., от която съдът е установил, че В. е извършил две покупки на недвижими имоти през 2005 г., които не са съобразени от вещото лице. Административният съд е посочил, че изложеното подлага на основателно съмнение обстоятелството, че вещото лице е изследвало всички разходи на лицето през периода 01.01.2003 г. до 31.12.2009 г., включително и тези за закупуване на движими вещи. Като допълнителен аргумент е посочил, че данъчната основа за облагане за 2008 г. е изчислена по месечно, а не в годишен аспект.

Административен съд - П. е приел, че процесната митническа декларация за внесени в страната от жалбоподателя 180 000 евро, обосновава възможността му да направи в дружеството си вноски в размер на 251 673,28 лв., за които не е спорно, че са направени преди 2007 г. При това положение е посочил, че не съществува пречка сумата в размер на 20 500 лв., декларирана от В. (15 000 лв. дарение от родителите му и 5500 лв. лични спестявания) като налична към 01.01.2007 г., да бъде зачетена. Приел е, че в тази връзка още в хода на извършената на ревизираното лице ПУФО е представена декларация от 15.07.2006 г. от родителите на В., удостоверяваща извършеното дарение.

Съдът е посочил, че разходите за издръжка и живот и техният размер, включен в паричния поток на ревизираното лице, включително и за 2007 г., е определен съобразно информацията, публикувана от Националния статистически институт (НСИ) в "Паричен разход на домакинствата" за съответната година. Макара, че в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. е посочено, че "От разходите за издръжка и живот, съгласно данните на НСИ, са извадени разходите за данъци и прибавени платените данъци от лицето, съгласно получения отговор от Община "П." и "Б." направление МДТ", съдът е констатирал, че това не е сторено от органите по приходите, тъй като включените в тази връзка суми в паричния поток както за 2008 г. (в размер на 7875 лв.) и 2009 г. (в размер на 8019 лв.), така и за 2007 г. (в размер на 6843 лв.), са в пълен размер, така както са обявени в сайта на НСИ. Съдът е изложил, че макар да е установено, че ревизираното лице не е семейно и живее само, като разход за издръжка и живот е взета сумата посочена като паричен разход "средно за домакинство", а не "средно на лице". С оглед на това административният съд е посочил, че в паричния поток на ревизираното лице за 2007 г. - 2009 г. следва да бъдат включени разходите за живот по данни на НСИ в "Паричен разход на домакинствата" средно за едно лице (а не тези средно на домакинство, както са сторили органите по приходите), които за 2007 г. са в размер на 2717 лв., за 2008 г. - 3175 лв. и за 2009 г. - 3247 лв.

Административният съд е приел, че при формиране на паричния поток за 2007 г. следва да бъдат изключени сумите в размер на 295,32 лв. "разходи за екскурзии", за които са представени доказателства, че не са направени от ревизираното лице, признати от приходна администрация и 1378,20 лв. "Допълнително установени разходи /декларирани в дневници за продажби/ за Е. В.", за които е посочил, че от страна на приходна администрация не са ангажирани никакви доказателства.

Административен съд - П. е констатирал, че за разходите в размер на 24600 лв. "Аванс стр. У. А. бийч ф-ра 252/22.04.2008 г. " и за 1400 лв. "Стр. услуга Афродита бийч ф-ра 274/26.05.2008 г. ", приети за извършени от В., приходните органи не са ангажирали доказателства. Съдът е изложил, че не следва да се вземе предвид и прихода в размер на 27 600 лева с основание "Продаден апартамент НА № 158 от 01.12.2008 г. декларация от М. К.", тъй като съдът е приел, че сумата е предназначена за извършени "довършителни работи и обзавеждане" на закупените от Кузнецова апартаменти по НА № 158.

Първоинстанционният съд е констатирал, че съпоставката между приходите и разходите на ревизираното лице за отчетната 2008 г. е извършена не в годишен аспект, а по дни, което само по себе си е основание за ново преизчисляване на данъчната основа за облагане през ревизирания период.

С оглед на това административният съд е посочил, че незаконосъобразно са определени задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на ревизираното лице за 2008 г. и 2009 г., поради което е извършил преизчисляване, чрез формиране на нови парични потоци за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

По отношение на определените ЗОВ Административен съд - П. е посочил, че с оспорения ревизионен акт е определен окончателният размер на осигурителния доход за 2008 г., съответно размерът на окончателните осигурителни вноски, което по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО (в приложимата редакция към датата на издаване на процесния РА) не може да бъде сторено в разглежданото от съда ревизионно производство, тъй като цитираната разпоредба изисква в случаи от категорията на процесния да е налице влязъл в сила РА, с който да е определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност. Във връзка с констатациите в оспорения РА, съдът е отбелязъл, че от съдържанието на разпоредбата на чл. 122 не може да бъде изведен извод, че е невъзможно да се определи данъчната основа за облагане с подоходен данък, без същата да бъде намалена с осигурителните вноски, които самоосигуряващото лице е било длъжно да внесе. Съдът е изложил, че разпоредбите, които регламентират начина на формиране на годишната данъчната основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и по чл. 21 ЗОДФЛ (отм.), и по чл. 28 ЗДДФЛ, винаги са предвиждали, същата да се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване. Административният съд е приел, че когато се извършва ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, данъчната основа за облагане се определя единствено по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК, в която не е предвидено изрично формираната по този ред данъчна основа да бъде намалявана със ЗОВ, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, така както предвижда материалния закон. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че само това е достатъчно оспореният РА да бъде отменен, в частта относно установените ЗОВ за 2008 г. на В., без да се обсъжда дали разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна или не.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Обжалваното решение се явява правилно в частта, с която е отменен РА № Р-13-1403141-091-001/09.03.2015 г., в частта, с която на Е. А. В. в качеството му на ЕТ "Е. В. - Бериван" са определени задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 590,40 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 529,92 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1 267,20 лв., ведно със законната лихва в размер на 774,50 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 1 056,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 038,21 лв, но при други мотиви.

Неоснователен се явява доводът на касатора - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, че решението е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. Касационната инстанция намира, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, първоинстанционното решение е правилно в тази част, макар и при други мотиви и следва да бъде оставено в сила.

В останалата си част по отношение на определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. решението се явява неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място следва да се посочи, че в обжалваното решение са обсъждани доказателства, които не се намират в кориците на делото. Така на стр. 8 от обжалваното решение, т. 14.6, съдът обсъжда "декларация от М. К.", каквито не се съдържа по делото. Самият съд е констатирал този факт в решението си, но въпреки това не е дал указания на страните да представят същата. В т. 14.5 от решението, стр. 7, съдът обсъжда информацията от НСИ за "Паричен разход на домакинствата" за 2007 г., 2008 г., 2009 г. като по административната преписка не е приложена такава информация за съответните години, която е взета предвид в ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. Административният съд на стр. 8 от решението, т. 14.6, е обсъждал и фактури № 252/22.04.2008 г. и № 274/26.05.2008 г., издадени от "Афродита бийч" ООД, които самият съд е посочил, че не са приложени по делото, но въпреки това не е дал указания на страните да представят същите.

С оглед изложеното по - горе и фактът, че на стр. 2 от ревизионния доклад е посочено, че към доказателствата по ревизията се приобщава протокол обр. Кд. -73 № 1339169/17.02.2014 г. ведно със събраните към него доказателства, включително отговори от търговските банки за открити банкови сметки на Е. А. В., а такива отговори не са налични по делото, касационната инстанция стига до извода, че първоинстанционното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като пред съда не е представена цялата административна преписка по извършената ревизия.

Настоящата инстанция констатира наличието на доказателства по делото, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Така на стр. 6 от решението, т. 14.4, съдът е обсъдил декларация от 15.07.2006 г. от родителите на В., удостоверяваща извършеното дарение в размер на 15 000 лева (л. 222 от делото), но не е обсъдил декларацията от същите от 13.11.2013 г. (л. 199, гръб), която потвърждава дарение от 15 000 лева, извършено от същите на сина им В. като не е обосновал дали декларациите се отнасят за едно и също дарение или за две отделни, не е обсъдил относимостта на втората към правния спор. Административният съд не е обсъдил представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на строеж № 34, том V, рег. № 3377, дело № 802 от 22.04.2008 г. по описа на нотариус М. Б. за район Несебър, вписана под № 110 по регистъра на Нотариаланата камара (НК) /л. 225 и сл. от делото/ и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 158, том ХV, рег. № 12369, дело № 2865 от 01.12.2008 г. по описа на нотариус М. Б. за район Несебър, вписана под № 110 по регистъра на НК /л. 227 и сл. от делото/ и относимостта им към правния спор.

По отношение на въпроса от колко лица се състои домакинството на В. административният съд е приел, че ревизираното лице не е семейно и живее само без да посочи от кои доказателства достига до този извод. Видно от стр. 7 от ревизионния доклад към ревизираните периоди В. е имал две непълнолетни деца Атанас, роден 1994 г. и Елеонора, родена 2003 г. На стр. 2 от Решение № 511 от 23.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е посочено, че Е. В. е женен и има две деца. С оглед на изложеното в ревизионния доклад и решението на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП и представените справки от ЕСГРАОН, още в хода на първоинстанционното производство, касационната инстанция намира, че административният съд не е обсъдил доказателствата във връзка с факта от колко лица се е състояло домакинстовто на Велев през ревизирания период 2008 г. и 2009 г., а ако е счел, че същите са недостатъчни не е указал на страните да представят допълнителни такива в тази връзка. Когато ревизията е за определяне на задълженията на физическо лице или едноличен търговец от значение за определяне на данъчната основа са и приходите и разходите за издържане на домакинството. Последното е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК и според нея "домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство и техните деца и роднини, ако живеят при тях". С оглед на това касационната инстанция намира, че решението в тази му част е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът след като е преценил, че представената и приета по делото ССчЕ не дава достоверни отговори по поставените й задачи, поради установени пропуски, допуснати от вещото лице и поради факта на грешно приложения метод за изчисляване на паричните потоци на лицето за периода 2003 г. - 2009 г., не е възложил нова експертиза или допълнителна такава, въпреки че е приел, че са необходими специални знания в тази насока. Съдът сам е преизчислил паричните потоци за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., като не е изложил мотиви защо не са разгледани паричните потоци в периода 2003 г. -2006 г., въпреки че е обсъждал в решението си приходи и разходи, извършени в този период (митническа декларация за внесена сума от 2003 г., покупки на недвижими имоти през 2005 г. и др.). Касационната инстанция констатира, че при така извършените преизчисления от страна на административния съд са допуснати пропуски, които са нарушили основни принципи на данъчния процес, така например чл. 160, ал. 5 от ДОПК, съгласно който със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Такъв пропуск е приетото от съда начално салдо за 2009 г. в размер на 0 лева. Видно от посоченото в ревизионния доклад, стр. 16, приходните органи са взели начално салдо за 2009 г. на ревизираното лице в размер на 21 033, 59 лева. С оглед принципа, прогласен в чл. 160, ал. 5 от ДОПК, дори и съда при преизчисляване на паричния поток за 2008 г. на годишна база, да констатира, че има недостиг от средства в края на данъчен период 2008 г., то началното салдо за 2009 г. не може да бъде прието в размер по- малък от приетия от приходните органи (21 033, 59 лева), тъй като би се влошило положението на жалбоподателя.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че от мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства административния съд приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

При липса на обсъждане на всички събрани доказателства или позоваване на такива, които не се съдържат по делото, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетото без оспорване, но не кредитирано от съда заключение на счетоводната експертиза.

Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в посочената му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, ведно с относимите доводи на жалбоподателя, включително всички събрани доказателства в хода на данъчната ревизия, да се дадат указания на страните да бъде представена цялата административна преписка с конкретно посочване на доказателствата, които липсват по делото, при необходимост да се изискат допълнителни доказателства по правнозначимите и неизяснени от фактическа страна въпроси по делото и при необходимост от специални знания да се постави допълнителна или нова задача на вещото лице, включваща изчисляване на всички приходи и разходи за периода 2003 г. - 2009 г., за да бъде определено точно началното салдо за 2008 г. с оглед доводите на страните по делото, като изрично бъде указан метода за изчисляване на паричните потоци - на годишна база, по въпроси поставени от съда или страните.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационните жалби са основателни, а решението в частта на определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Oсмо отделение,