Решение № 124 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2008 г.

Решение № 124 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. К. против решение № 587/7.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр. д. № 522/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба "А" Е. Казанлък не взема становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение № 124 от 30.01.2003 г. по гр. д. № 217/2002 г. по описа на С. окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от К. Н. К. против "А" Е. Казанлък за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ексцес на професионално заболяване-вибрационна болест - I-ст. за периода 1.12.2001 г. до 1.12.2004 г. в размер на 15000 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ексцес на професионално заболяване леярска пневмоконио за ретикулонодозна форма-ХОБ смесен тип ХДН за периода от 1.12.2001 г. до 1.12.2004 г., като неоснователни и недоказани. Съдът е констатирал, че ищецът е основал твърдението си за влошено здравословно състояние на констатациите по Е. решение на ТЕЛК С. З. под № 1925/21.12.2001 г., от което е видно, че намалената работоспособност на ищеца в резултат на двете професионални заболявания е определена в размер на 65%, а крайният процент намалена трудоспособност е общо 68,41% поради констатирано и общо заболяване на ищеца, което е било причинено в резултат на битова злополука и не е свързано с професионалните заболявания, нито представлява тяхно усложнение. Съдът е анализирал доказателствата по делото, данните по съдебно-медицинските експертизи-единична и тройна, като е стигнал до извода, че до момента на изготвянето им не са констатирани усложнения, които да доказват твърдението на ищеца за настъпил ексцес на професионалните заболявания, поради което и заявените претенции от последния се явяват неоснователни и недоказани. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си, касаторът твърди, че съдът неправилно се е позовал на данните по изслушаните съдебно-медицински експертизи, а не е взел предвид безспорно установените факти според горепосоченото решение на ТЕЛК С. З., които безспорно установяват настъпилия ексцес на тези заболявания. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, като е взел предвид първоначалното диагностициране на професионалните заболявания на ищеца, констатирани през 1994 г. и впоследствие с втората диагноза през 1999 г., по предвидения от закона ред и определената в тази връзка загуба на трудоспособност. Тези данни, както и данните по експертното решение от 2001 г. са били взети предвид и са били предмет на анализ от съдебно-медицинската експертиза, единична и тройна, относно преценката за развитието на професионалните заболявания на ищеца и състоянието му в тази връзка в разглеждания период от време, които са довели до крайния извод, че до този момент не се установяват клинични и параклинични данни за усложненията, развиващи се при тези професионални заболявания. Наред с това, касаторът твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като в състава на тройната съдебно-медицинска експертиза е участвала д-р Н., която е изготвила единичната експертиза пред първата инстанция, с което е могла до повлияе на изводите на тройната съдебно-медицинска експертиза и срещу участието на която ищецът, настоящ касатор, е възразил при приемане на експертизата. Обстоятелство, че вещото лице д-р Н. е включена в състава на изслушаната от съда тройна съдебно-медицинска експертиза не обосновава наличие на съществено процесуално нарушение, като освен това няма данни и твърдения в производството по делото относно некомпетентнтост и необективност на това вещо лице, изготвило единичната експертиза пред първата съдебна инстанция, което е било прието и от ищеца без възражения (виж протокол от съдебно заседание от 9.12.2002 - л.35 от делото), както и от съда като обективно, изчерпателно и компетентно. Няма данни по делото за влияние върху останалите експерти, изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза, нито твърдения по тяхната компетентност, поради което тези оплаквания, изложени от касатора също са неоснователни. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд