Решение № 13941 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2019 г.

Решение № 13941 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, представлявано от ст. юрисконсулт Колева, срещу Решение № 6921 от 09.05.2019 г. по адм. д. № 9451/2015 г. по описа на Върховен административен съд, с което по жалба на С. Секулов е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали части от парцели със следните идентификатори: 43030 – 10-1-1 находящ се в землището на с. Ладарево; 44639-101-1-1, 44639-102-1-1, 44639-105-1-1, 44639-105-2-6, 44639-126-1-1, 44639-189-1-1, 44639-43-1-1 и 44639-95-1-1, последните осем находящи се в землището на с. Любовка. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства. Съдът неправилно взел предвид допълнително заключение на назначеното в хода на съдебното дирене вещо лице. Иска се отмяна на Решението на тричленния състав на Върховен административен съд. Претендира присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна, се представлява от адв. Бузгьова, която намира същата за неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на направените по делото пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съдебен състав е образувано по жалба на С. Секулов от [населено място], срещу Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта, в която извън него са останали части от заявените от лицето за подпомагане имоти, а именно: парцел № 43030 – 10-1-1 с декларирана площ от 6. 58 ха – недопустима площ – 2. 97 ха; парцел № 44639-101-1-1 с декларирана площ от 1. 43 ха – недопустима площ – 0. 44 ха; парцел № 44639-102-1-1 с декларирана площ от 9. 06 ха – недопустима площ – 0. 72 ха; парцел № 44639-105-1-1 с декларирана площ от 3. 46 ха – недопустима площ – 0. 25 ха; парцел № 44639-105-2-6 с декларирана площ от 11 ха – недопустима площ – 2. 71 ха; парцел № 44639-126-1-1 с декларирана площ от 1. 58 ха – недопустима площ – 0. 17 ха; парцел № 44639-189-1-1 с декларирана площ от 3. 1 ха – недопустима площ – 1. 31 ха; парцел № 44639-43-1-1 с декларирана площ от 0. 69 ха – недопустима площ – 0. 2 ха и парцел № 44639-95-1-1 с декларирана площ от 8. 66 ха – недопустима площ – 1. 45 ха. С оспореното решение, съдът е отменил заповедта в оспорената й част и е върнал преписката на Министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението и указанията по тълкуване и прилагане на закона. Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на Секулов направените по делото разноски в размер на 1110 лева. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел за установено, че със Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофото карта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината от страна на областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните. С оглед дадената в заповедта възможност, Секулов е подал в срок възражение срещу заповедта, с искане да бъде преразгледана в частта, касаеща заявени от него 9 парцела, подробно описани по – горе, за които е установено несъответствие между декларираната и площта в добро земеделско състояние. С писмо от 11.06.2015 г. с изх. № 94-4035, като е уважил частично възражението и е намалил размера на недопустимите за подпомагане площи от 13. 42 ха на 10. 22 ха на база обновяването на СИЗП за площите чрез сателитно изображение. С процесната Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. В хода на съдебното дирене, пред тричленния състав на ВАС е допусната и изслушана съдебно - геодезическа експертиза, според заключението на която, общата площ, заявена от лицето, попадаща извън "площи допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е 10. 22 ха, тъй като в процеса на дешифрация са установени терени, които съдържат повече от допустимото храсти, дървета, угари, необработвани или пустеещи земи. С оглед установената в заключението непълнота, свързана с обосноваване на изводите на база заложените в Наредба № 5 на МЗХ от 10.03.2010 г. критерии за всеки един отделен имот, съдът е допуснал допълнителна експертиза, която да отговори на поставите първоначално въпроси, но след съобразяване с представени мащабно скици на всеки от имотите, предмет на делото. В изпълнени на поставените задачи, по делото е депозирана допълнителна техническа експертиза, съобразена с представените от административния орган допълнителни материали. С оглед наличната в допълнителните доказателства подробна информация, вещото лице е установило, че заявените за подпомагане от Секулов площи, представляват култура – постоянно затревени площи са допустими за подпомагане по критериите на чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г., тъй като не са открити храсти, дървета и скали и др., разположени компактно в площи, които да заемат повече от 100 кв. м. или групи дървета повече от 50 броя. Експертизата е установила, че липсват слабопродуктивни пасища по смисъла на чл. 14, ал. 5, няма дървета повече от 75 броя компактно разположени, както и оголени площи с по – голям процент от допустимото. Допълнителното заключение е изцяло кредитирано от съда, като съобразено с предоставените в последствие с писмо от 30.10.2017 г. доказателства. Описаното е мотивирало съдебния състав да приеме, че обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието и храните е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са установени данни за наличието на недопустими за подпомагане площи от заявените с единно заявление за подпомагане на площ от Секулов имоти. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения, които да налагат отмяната му. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. По искане на страните и с оглед съобразяване със заложения в АПК принцип на служебното начало, съдебния състав е положил необходимите усилия за изясняване необходимите за правилното решаване на спора факти и обстоятелства. В тази връзка е назначил и изслушал съответна експертиза, тъй като е преценил, че не разполага с необходимите специални знания. В хода на съдебното дирене е установено, че за изготвяне на обосновано заключение, на вещото лице е нужна допълнителна информация, която да му даде възможност за формулиране на експертно становище, съобразено със заложените в нарочната наредба изисквания, свързани с критериите за допустимост на заявени от Секулов за подпомагане за кампания 2014 г. площи. Доводите в касационната жалба за неправилно и необосновано позоваване на съдебния състав на заключението на допълнителната експертиза не могат да бъдат споделени. В мотивите към решението подробно и обосновано е мотивирана необходимостта от вземане предвид именно на даденото в хода на допълнителната експертиза заключение, тъй като то е съобразено с постъпилите допълнително доказателства, представени от Министъра на земеделието и храните. При изслушване на вещото лице в проведеното на 16.10.2017 съдебно заседание, то е заявило категорично, че може да отговори на поставените от страните въпроси по – подробно и обосновано ако му бъдат предоставени скици на имотите в различен мащаб. Именно тези данни, представени след разпореждане на съда са дали възможност за изготвяне на допълнителната експертиза. Обстоятелството, че тя се различава диаметрално от първоначалната се дължи именно на повечето като количество и качество информация, предоставена на вещото лице, която му е дала възможност за формулиране на обосновано и съобразено с действителното фактическо състояние на имотите към процесния момент заключение. Съдебния състав не е приел безкритично представеното му заключение, както се твърди в жалбата, а се е позовал на него с оглед неговата обоснованост и пълното съобразяване с безспорно установените при прегледа на допълнително представените доказателства факти и обстоятелства. Първоначално представеното пред съда заключение е било непълно и немотивирано поради липса на достатъчно подробни и ясни изображения, включващи процесните имоти, които да дадат възможност за преценка, свързана с изпълнение на заложените в приложимата към момента на издаване на оспорения акт Наредба № 5 от 10.03.2010 г. на МЗХ. Предвид описаното, оспореното пред настоящата инстанция решение е правилно и обосновано и не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на производството претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. В полза на ответната по касационната жалба страна следва да се присъди сума в размер на 500 лева, представляваща направени в хода на производството пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия