Решение № 10555 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2014 г.

Решение № 10555 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство по е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Али Алиев Киселов от с. Рибново срещу решение № 1405 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 359/2014 г. на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба макар и конкретно да не са посочени касационните основания от изложеното в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се поддържа, неправилност решението по съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че неправилно е постановен отказ от административния орган и от съда да му се определи обезщетение като репресиран по смисъла на ЗПГРРЛ. Налице е решение на ЦК по чл. 4 от ЗПГРРЛ, с което му е призната репресия за периода от 11.05.1964 г. до 29.12.1964 г., когато е бил въдворен в Централния Софийски затвор. Административния орган, както и съда не са обсъдили всички представени доказателства и направените изводи на съответстват на събраните доказателства. Моли да се отмени решението на съда и да се постанови друго такова с което да се уважи жалбата му. Ответникът - Областния управител на област Благоевград в писмено становище и устно изложение в съдебно заседание по жалбата чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Поддържа доводи за изтичане на крайния срок за подаване на молби по този закон, регламентиран в § 11 от ДР на ЗПГРРЛ, и който е изтекъл на 31.12.2011 г. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд в производство по чл. 145, ал. 1, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед на областният управител, с която на основание чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във вр. чл. 2, т. 5 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, е отказал да уважи искането на касатора за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от осъществената репресия. Първоинстанционния съд е приел, че правилно административният орган е отказал да определи обезщетение поради това, че искането на Али Алиев Киселов е подадено след изтичане на сроковете определени от закона и от тук е направил извода, че заповедта на областния управител е законосъобразна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всички съдържащи се в административната преписка доказателства и след проверка на законосъобразността на обжалвания акт, правилно е приел, че отказът за изплащане на претендираното от жалбоподателя обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, е мотивиран, съобразен с материалния закон, административно производствените правила и това е обосновало изводът на съда за неоснователност на жалбата. От доказателствата по административната преписка се установява, че Али Алиев Киселов жител на с. Рибново, общ. Гърмен с ЕГН **********, (видно от декларация и и жалба приложени на л. 38 и 39) е правил искане през 1993 г. за изплащане на обезщетение за претърпяна незаконна репресия по смисъла на чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, изразяваща се в осъждането му на 1 г. и 1 м. на лишаване от свобода по чл. 108, 144 и 162 от НК. С решение от 9.12.1993 г. Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация е отхвърлила искането на жалбоподателя за признаване на политическа репресия. Това решение е било потвърдено от Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация с решение от 27.06.1995 г. приложено по делото. Едва през 2014 г. с протокол от 14.01.2014 г. по повод постъпило искане на Али Алиев Киселов до РУСО гр. Благоевград с вх. № 96-00-68 Централната комисия се е произнесла и е приела за установено, че по отношение на касационния жалбоподател е налице незаконна репресия по политически причини, изразяваща се в "осъден на лишаване от свобода" в периода от 11.05.1964 г. до 29.12.1964 г. Спор по тези факти по делото между страните не е налице, а и те се доказват от приложените по делото писмени документи. Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение е срочността на направеното пред административния орган искане за изплащане на обезщетение по чл. 2 от ЗПГРРЛ. С Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ се определя размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на лица, репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода то 12.09.1944 г. до 10 ноември 1989 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба крайния срок за подаване на искания за изплащане на обезщетение е 11.03.2011 г. и този срок е изтекъл към датата на подаване на молбата от Али Киселов, а именно - 4.04.2014 г. Първоинстанциония съд в мотивите си е направил подробен анализ на приложимата нормативна уредба включително и на § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ, съгласно който лицата пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. могат да го предявят до 31 декември 2011 г. В конкретния случай дори и да се приеме, че жалбоподателя подада в кръга на тези лица с оглед постановения отказ на Регионалната комисия и Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация да му признаят политическа репресия то следва да се приеме, че и този срок е изтекъл на 31.12. 2011 г. Пропускането на предвидения пределен срок за подаване на искането не позволява определянето на обезщетение за претърпяната репресия, независимо от причината за неспазването му. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона се явява изводът на Административния съд - Благоевград, че отказът на Областния управител за изплащане на претендираното от Киселов обезщетение е постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. По отношение на приложеното като доказателство писмо с рег. № 96-00-68/12 от 23.01.2014 г на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, същото касае образувано и висящо производство по чл. 9 от ЗПГРРЛ (решението е постановено по искане на РУСО - Благоевград), което предвижда възможност за отпускане на добавка към пенсията, в предвидените от закона хипотези, като компететния орган е Националния осигурителен институт. То обаче не може да послужи, като основание за отпускане на претендираното обезщетение след изтичане на законните срокове за подаване на искания. По изложените доводи, решението се явява правлино и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,