Решение № 2039 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2019 г.

Решение № 2039 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Стойнев от [населено място], чрез пълномощник адв. Терзиева, срещу решение № 2024/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 7060/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2571/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите/НАП/ за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице втората от кумулативните предпоставки за съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а именно - трудовата функция която е осъществявал служителя да е премахната. Според касатора в решението си съдът не е анализирал в пълнота доказателствата по делото; не е съобразил принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Не е съобразена нормата на чл. 87а ЗДСл. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите в писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 128, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването наС. Стойнев срещу Заповед № 2571/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "инспектор по приходите", считано от 03.06.2018 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, съдът е приел, че същата не е издадена в нарушение на материалния закон. При сравнение на представените по делото длъжностни разписания на ТД на НАП - София, съдът е установил, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Налице е съкращаване на отдел "Оперативни проверки", в който е работил служителят, и е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки - трудовата функция, която е осъществявал да е премахната. Направен е извод, че е налице съществени разлики във функциите на закритата длъжност на жалбоподателя - инспектор по приходите и тези в ново разкритите длъжности, съгласно длъжностната характеристика, за длъжността инспектор по приходите към ГД "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи". Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че оспореното решение е валидно и допустимо и неправилно. От данните по делото се установява, че С. Стойнев, преди издаване на заповедта е заемал длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки"в ТД на НАП гр. София. Със заповед №ЗЦУ -560/23.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - София, считано от 01.05.2018 г. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че с новото длъжностно разписание са съкратени 114 щатни бройки от длъжността "началник отдел", "началник сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП София. Видно е от приетото длъжностно разписание, в сила от 10.04.2018 г., действащо до 01.05.2018 г., че общата численост на териториалната дирекция на НАП София е 2043 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" е 622 бройки. Същата е структурирана в пет отдела: отдел "Разследване на особени случаи", отдел "Селекция", отдел "Ревизии", отдел "Проверки" и отдел "Оперативни проверки". Отдел "Оперативни проверки" в който е бил назначен Даулов е с обща численост от 119 бройки, като от тях 71 щатни бройки са за длъжността "инспектор по приходите", каквато той е заемал. От тях реално са били заети 68 бройки, тъй като от поименното длъжностно разписание се установяват 3 незаети щатни бройки. Считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, съгласно което числеността на ТД на НАП - София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е намалена на 503 щатни бройки, разпределени в четири отдела: 1. отдел "Разследване на особени случаи"; 2. отдел "Селекция"; отдел "Ревизии" и 4. отдел "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП София по двете длъжностни разписания е видно, че намаляването на числеността е от 1797 на 1731 щатни бройки, т. е налице е реално намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и др. Видно от представените по делото длъжностни разписания, 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от тези на отдел "Оперативни проверки". Предвид изложеното от една страна е налице реално намаляване на щатната численост с 66 бройки и от друга преразпределяне на 53 щатни бройки от закрития отдел в други структурни звена. В случая последното е довело до съществуването на свободни щатни бройки за длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Събиране" и отдел "Проверки". Това обстоятелство в случая е ирелевантно за правния спор. Не е отчетено съда, че тези бройки, които са свободни към момента на съкращаването на служителя са част от трансформираните 53 бройки, а освен това липсва и идентичност във функциите за длъжността сравнени с тези, изпълнявани от Стойнев. От представените доказателства по делото безспорно се установява, че длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице частично запазване на функциите на закритата длъжност на жалбоподателя и дейността която е осъществявал се е запазила, като е прехвърлена в други отдели. При сравнение между длъжностните характеристики на заеманата от жалбоподателя длъжност "инспектор по приходите" и длъжностната характеристика, за длъжността "инспектор по приходите" към ГД "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" вкл. София и сектор "Мобилни групи" - София, видимо са налице сходства между задълженията и функциите по длъжностните характеристики, но и съществени различия по отношение целите, области на дейност, преки задължения и др. При съпоставка на функционалните характеристики на дирекция "Контрол", отдел " Оперативни проверки" с тези на дирекция "Фискален контрол", отдел "Оперативни дейности" и на дирекция "Контрол", отдел "Проверки" и на задълженията в длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" е видно, че не е налице пренасяне на функции, задължения, изисквания като система /в цялост/ от длъжностната характеристика за посочените длъжности от длъжностната характеристика в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" в длъжностната характеристика за посочената длъжност в същата или друга дирекция /отдел/. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност на жалбоподателя, не може да обуслови извода за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че съкращаването е реално и е осъществен фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП. Не е налице и твърдяното от ответника по касация нарушение и на чл. 87а от ЗДСл. Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при преобразуване на администрацията, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, има отношение към чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящия случай. Има за цел запазване нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл. 36 от ЗА при промяна на организационната й форма. Под "администрация" следва да се разбира администрацията на цялата НАП, а не на нейно структурно звено. Когато обаче е налице промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки, разпоредбата на чл. 87а от ЗДС е неприложима. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,