Решение № 5283 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Шумен, чрез процесуален представител, срещу решение 137/17.11.2022 г. по адм.дело 291/2022 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена по жалба на Н. Господинова заповед ЧР - 80/07.09.2022 г. на директора на РИОСВ - Шумен, поправена и допълнена с решение 293/19.09.2022 г. на директора на РИОСВ - Шумен. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата против заповедта. Ответникът по касационна жалба - Н. Господинова, жив. в гр. Шумен, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.14, ал.5, предложение второ от Закона за държавния служител (ЗДСл) е отменена заповед ЧР -32/25.08.2022 г. за назначаване на Н. Господинова за държавен служител на длъжност началник отдел "Контрол на околната среда", дирекция "Контролна и превантивна дейност" в РИОСВ - Шумен, считано от 07.09.2022 г., поради това, че в срока по чл.14, ал.1 ЗДСл. не е встъпила в длъжност, за което е поканена с писмо, връчено й на 01.09.2022 г., указващо й че следва в срок до 05.09.2022 г. включително да се яви в РИОСВ - Шумен за постъпване на служба. С решение 293/19.09.2022 г. на директора на РИОСВ - Шумен на основание чл.62, ал.1 и 2 АПК е поправена и допълнена оспорената заповед, като е заличен текстът " което й е връчено лично на 01.09.2022 г." като явна фактическа грешка и вместо него е добавен текстът: "което Н. Господинова е имала възможността да получи ведно с писмо изх. АД -483/12.08.2022 г., което й е връчено лично на 01.09.2022 г.". Според същото решение на директора на РИОСВ в текста с мотивите на заповедта се добавя изречение трето, според което видно от справки, направени в "Български пощи" ЕАД по кодове за проследяване, писмо ОА -2614/25.08.2022 г. и АД - 483/12.08.2022 г. към 01.09.2022 г. едновременно са били достъпни за получаване от Пощенска станция 9701 от адресата Господинова, която на същата дата е посетила пощенската станция, но е получила само второто писмо. АС е изложил мотиви, че обжалваната заповед, поправена и допълнена с цитираното решение на административния орган, е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.5, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Актът за назначаване не е съобщен на Господинова в нарушение на чл.61 АПК, което е довело и до противоречие с материалното право - а именно липса на материалноправните предпоставки по чл.14, ал.5 вр. ал.1 ЗДСл. Заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона - а именно не е спазен принципа на съразмерността по чл.6 АПК. Решението е правилно. Видно от решението за допълване и поправка на заповедта на директора на РИОСВ, същият дори не твърди, че заповедта за назначаване е връчена на Господинова преди датата на издаване на оспорената заповед, а само, че същата е имала обективна възможност да я получи в пощенската станция, но не го е направила. Законосъобразни са доводите на АС, че заповедта за назначаване като индивидуален административен акт, пораждащ права и задължения за Господинова, е следвало да й бъде връчена на основание чл.61 АПК, препращащ към чл.18а АПК. Описаната обективна възможност за получаване на писмото със заповедта не е измежду изброените начини на връчване на административния акт по чл.18а АПК, нито пък АПК или ЗДСЛ съдържат подобна фикция, че обективната възможност за получаване на препоръчано писмо следва да се приравни на връчване на съдържащия се в него индивидуален административен акт. В този смисъл е допуснато и съществено административно - процесуално нарушение от административния орган в процедурата по издаване на оспорената заповед. Отделно от това настоящият съдебен състав споделя доводите на АС, че смисълът на нормата на чл.14, ал.5 ЗДСл съдържа и знание на назначения служител, че е назначен, но не е встъпил в законовия срок, каквото в случая не е налице, поради което липсват и материалноправните предпоставки за отмяна на заповедта за назначаване при невстъпване на държавния служител в 10 - дневен от срок от назначаването му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от РИОСВ - Шумен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение