Решение № 6749 от 7.7.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Бул Инжинеринг ЕООД срещу решение 880/29.11.2021 г., постановено по адм.д. 416/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Бул Инжинеринг ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 80/17.02.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на Бул Инжинеринг ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 6453, 29 лв. с начислени лихви в размер на 2575, 81 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001319002846-020-001/03.05.2019 г., издадена от С. Георгиева, началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Бул Инжинеринг ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. Заповедта е изменена със заповед Р-16001319002846-020-002/15.08.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001319002846-092-001/04.11.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001319002846-091-001/26.11.2019 г. С него за ревизираните периоди на "Бул Инжинеринг" ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 6551, 59 лева и 2575, 81 лева лихви, както и корпоративен данък в общ размер на 2171, 63 лв. и 376, 21 лв. лихви. Допълнителните задължения са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 6 453. 29 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви 2346, 50 лв. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на "Бул Инжинеринг" ЕООД по фактура 95/03.04.2015 г., издадена от "Терастрой-77" ЕООД, с посочен ДДС в размер на 3 ЗЗЗ, ЗЗ лв. с предмет на доставка комбиниран багер "Крамер", който е регистриран като моторно превозно средство с рег. РА 03782. Не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 2724, 55 лв. по множество фактури за покупка на горива от различни бензиностанции, описани на страници 11-24 от ревизионния доклад, тъй като е прието, че горивата са използвани за зареждане на лични автомобили, т. е. че са били използвани за дейности, различни от икономическата дейност на търговеца. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 1, т. 2, предложение 2 от ЗДДС. Посочено е, че изразходваното гориво за целия ревизиран период е осчетоводено през 2019 г. в нарушение на Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти, както и че липсват съпътстващи фактурите документи, като пътни листове и други, от които да се установят количествата изразходвано гориво и дейностите, за които то е използвано. Отказан е данъчен кредит по 9 броя фактури, описани на стр. 25 от ревизионния доклад, тъй като придобитите стоки (таблет, спалня и матрак, мобилни телефони, чанти, дрехи, сак, кроасани и домакински уреди) са за лични потребности и не са свързани с дейността на дружеството. През ревизирания период дружеството осъществява строеж на жилищна сграда с кафе аперитив в поземлен имот пл. 320 в кв. 4 на [населено място] с РЗП 466, 8 кв. м. съгласно разрешение за строеж 208 от 25.09.2018 г. При ревизията не са признати разходи за придобиване на актив по стопански начин на посочения строеж, като е установено неправилното им осчетоводяване като текущи в размер на 15 879, 84 лв. за 2015 г., 22 062, 30 лв. за 2016 г. и 20 865, 22 лв. за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО. Тези начислени разходи през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. според органите по приходите са неправилно осчетоводени директно в намаление на финансовия резултат, тъй като същите е следвало да се отразят като приходи в ОПР-ред 3 "Разходи за придобиване на активи по стоп. начин". Не са признати разходите за лични нужди (3 бр. таблети, спалня, гардероб, матрак, бюро, стол, чанти, телефон, дрехи, сак, кроасани), за които е прието, че не са свързани с дейността, съответно в размер на 172, 50 лв., 791, 67 лв. и 973, 06 лв. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което ревизията коригира осчетоводяването им като разход от "Бул Инжинеринг" ЕООД. С решение 80/17.02.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. Ревизионният акт е оспорен по съдебен ред, образувано е адм.д. 380/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С решение 734/30.09.2020 г., постановено по адм.д. 380/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Това решение е отменено с решение 4494/08.04.2021 г., постановено по адм.д. 12939/2020 г. на Върховния административен съд (в касационната си жалба дружеството изрично е заявило, че не оспорва решението в частта, с която е потвърден ревизионния акт за допълнително установен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 16.09 лв., 78.75 лв. и 2076. 97 лв. с прилежащи лихви 5.97 лв., 21.17 лв. и 349.07 лв.), като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При връщането на делото е било образувано адм.д. 416/2021 г. на Административен съд Пазарджик, по което е постановено решение 880/29.11.2021 г. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е спорно и това се установява от събраните в хода на ревизията доказателства, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневника за продажби и справката-декларация и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Ревизираното лице е представило фактура 95/03.04.2015 г. с предмет на доставка комбиниран багер "Крамер", регистриран като МПС с рег. РА 03782. Плащането е извършено в брой, съгласно приложен фискален бон за сумата от 20 000 лв. Към фактурата е представен договор от 03.04.2015 г. между "Терастрой-77" ЕООД и жалбоподателя, според който "Терастрой-77" ЕООД, с [ЕИК] се задължава да продаде на купувача "Бул Инжинеринг"ЕООД описаната вещ комбиниран багер К. Алрад С 416 за сумата от 20000 лева, изплатена в брой или с платежно нареждане в срок до 03.04.2015 г. За изясняване на обстоятелствата от областна дирекция "Земеделие" Пазарджик са изискани документи, свързани с регистрацията на процесния багер. Към договора са представени фактура и свидетелство за регистрация на земеделска техника от 28.07.2011 г. на "Терастрой-77" ЕООД, регистрационна карта, съгласно която са собственик е вписано "Бул Инжинеринг" ЕООД с вписване в регистъра на 03.04.20215 г. В свидетелството липсват данни за мощност на двигателя. Представено е копие на заявлението за регистрация и промени в регистрацията, подадено от "Бул Инжинеринг" ЕООД. Дружеството е представило и доказателства - фактура за заплатена такса в размер на 43 лева за извършване на промяна в регистрацията. Съдът е приел че тези писмени доказателства, представляват частни документи, които не притежават материална доказателствена сила и съдът следва да ги цени с оглед на всички събрани в административното и съдебно производство доказателства. В случая, договорът за продажба между доставчика и получателя от 03.04.2015 г. има за предмет прехвърлянето на багер товарач, чийто техническите характеристики определят приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Съгласно чл. 3 от ЗРКЗГТ, той се прилага за земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, наричани "техниката". Легалната дефиниция на понятието "машини за земни работи" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ и обхваща самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. В т. 12 от същата норма е предвидено, че "самоходна техника" са: колесните трактори; верижни трактори; специализираните самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство. Към този вид машини за земни работи следва да се причисли и багер товарач Крамер С416, който по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ подлежи на задължителна регистрация при мощност на двигателя над 10 кW. При условие, че мощността му е по - малка, то този положителен правно релевантен факт подлежи на доказване, като тежестта за това носи ревизираното лице, в качеството му на страна, която би черпила от него изгодни за себе си правни последици. Съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което неустановеният от жалбоподателя факт следва да се счете за неосъществен. Този извод от своя страна обуславя заключението, че спорният багер Т. Крамер С416 е с мощност над 10 кW. В случая собственикът жалбоподател е подал заявление за регистрация. При нормативно установеното задължение за регистрация и извършена такава, не се изключва и приложимостта на разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ, която изисква договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В процесния договор от 03.04.2015 г. подписите на страните не са нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да транслира правото на собственост върху багера. Съдът е приел, че с фактическото му предаване не е осъществена доставка на стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което не е осъществен сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Спорната доставка по фактура 95/03.04.2015 г. не е реално извършена, с оглед на което законосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит по нея. Съдът е приел, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС органите по приходите отказват правото на приспадане на данъчен кредит на "Бул Инжинеринг" ЕООД по описани в ревизионния доклад и ревизионния акт фактури с предмет "гориво" с обща данъчна основа за 13622, 20 лв. и ДДС за 2724, 55 лв. В ревизията се е установило, че закупеното гориво се е отчитало по дебита на сметка 302 "Материали" по неговата покупна стойност, като за целия ревизиран период не е осчетоводяван разход на гориво. В своите писмени обяснения от 27.09.2019 г. ревизираното лице посочва, че изразходваното гориво ще бъде осчетоводено като разход изцяло през 2019 г. и че горивото е използвано за захранване на бензинов генератор за производство на електричество, необходимо за използване на електрически инструменти (перфоратори, къртач и др.). Органите по приходите са приели, че икономически неизгодно за захранване на бензинов генератор е покупката на малки количества гориво, ежедневно, като приема, че очевидно се касае за зареждане на лични моторни превозни средства. За тях липсва конкретна обосновка, приемно-предавателни протоколи и отчет за извършената работа с приложени калкулации, количествено-стойностни сметки или други доказателства - справки, оферти, тарифи и т. н. относно действително извършени услуги от лицето и тяхната реална стойност, ако същото следва да бъде приложено към разходи за извършени услуги. Още повече, че горивото за ревизирания период е осчетоводено през 2019 г. В ревизионното производство са представени множество фактури за закупуване на гориво дизел и бензин, които са осчетоводени през 2019 г., като за тях жалбоподателят твърди, че същите са свързани с дейността му, не са за лични нужди и следва да бъдат признати от органите по приходите за данъчен кредит. Представени са множество пътни листове, в които е вписано, че са свързани с моторни превозни средства, собственост на дружеството, на някой от тях са посочени данните от километраж. Липсват данни за водач, командировъчно, трудов договор за шофьор, разход на гориво. Едновременно с това в обясненията пред органите по приходите собственикът на дружеството посочва, че горивото е използвано за захранване на бензинов генератор за производство на електрическа енергия, необходима за използване на електрически инструменти. Към жалбата пред административния орган е приложен протокол от 18.08.2015 г. на комисия главен счетоводител и управител на дружеството, оператор пътно строителни машини, които след изчисления определят засечен разход на гориво в размер на 8 литра на 1 моточас, съответно завишение през зимен сезон. Представени са доказателства за собственост на товарен автомобил с рег. [рег. номер], процесния багер, моторен трион. Съдът е приел, че "Бул инжинеринг" ЕООД не ангажира други доказателства, от които съдът да съпостави дали закупеното гориво по фактурите е съответно на необходимото за зареждане на транспортни средства за пътуване, кои лица са ползвали служебен транспорт, по посочените маршрути, нито с датите на пътуване. Същите не са приключени с изчислени общи километри и изразходвано количество гориво за тези километри. Не се установява кои фактури с кои обекти са били свързани, съответно кои фактури са за закупуване на гориво, изразходвано за багер, машини и т. н. Представените фактури за покупка на дизелово гориво и бензин сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие. В административното производството, както и пред съда изцяло липсва документална обоснованост на отчетените в тази връзка разходи за изразходване на гориво. За да бъде документално обоснован разходът за горива, дружеството следва да разполага с документ за доставка на гориво фактура, и първичен документ - пътен лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива. В представените пътни листове е видно, че в тях се съдържа описание на маршрута и изминатите километри. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. Документалната обоснованост не е постигната с представените пътни листове, от които се установява единствено, че са изминати километри. Липсват доказателства за осъществени от дружеството облагаеми доставки, че процесните фактури за гориво са свързани с осъществяваната от него независима икономическа дейност. Предвид на изложеното, съдът е приел, че в случая жалбоподателят не доказва по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните периоди и че закупените горива по процесните фактури са използвани и предназначени за осъществяваната от него икономическа дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, съответно ревизионния акт в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 2 724, 55 лв. и прилежащи лихви на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е не е признат данъчен кредит по фактури за покупка на чанти, дрехи, сако, кроасани, домакински уреди, спалня, гардероб, матрак, 3 броя таблети, 3 броя мобилни телефони, четка за коса, щипки за пране и т. н. по фактури, описани на стр. 25 от ревизионния доклад, възлизащ на обща стойност 395, 41 лв. Аргументите на органите по приходите, са, че се използват за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, или са свързани с негови лични потребности. В съдебното производство жалбоподателят не доказва, че закупените с процесните фактури стоки се ползват от него за извършваната от дружеството икономическа дейност. В ревизирания период дружеството има наети и/или осигурени от 1 до 3 лица, сред които и управителят. Жалбоподателят не представя документи кое лице е получило процесните таблети, телефони и дрехи. Съответно не се доказват твърденията, че се ползват за дейността на дружеството. В тежест на жалбоподателя е да докаже всички положителни предпоставки за възникване упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това не беше изпълнено по отношение на посочените фактури за таблети, телефони, дрехи, кроасани, торби и др. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, органите по приходите са начислили лихви в общ размер на 229, 31 лв. за внесен със закъснение деклариран данъчен резултат "ДДС за внасяне" за м. 06. 2017 г., м. 08. 2017 г. и м. 09. 2017 г. и за деклариран и невнесен данък по справка декларация за м. 10. 2017 г. в размер на 98, 30 лв. По делото липсват доказателства за изпълнение на задълженията в срок, съответно липсва твърдения, че не е определен правилно техният размер, поради което съдът е приел ревизионния акт за правилен в тази му част. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по фактура 95/03.04.2015 г. с предмет на доставка комбиниран багер "Крамер", регистриран като МПС с рег. РА 03782. В частта на установените с ревизионния акт задължения за допълнително установен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 16.09 лв., 78.75 лв. и 2076.97 лв. с прилежащи лихви 5.97 лв., 21.17 лв. и 349.07 лв., решението е недопустимо, в останалата част решението е законосъобразно. Както и се посочи по-горе в частта по фактите на това съдебно решение, в касационната си жалба до Върховния административен съд, при първото разглеждане на делото, дружеството изрично е заявило, че не оспорва решението в частта, с която е потвърден ревизионния акт за допълнително установен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 16.09 лв., 78.75 лв. и 2076.97 лв. с прилежащи лихви 5.97 лв., 21.17 лв. и 349.07 лв. При съобразяване на това обстоятелство, в тази част ревизионния акт е влязъл в сила. Независимо от това обстоятелство, с решение 880/29.11.2021 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и в тази му част, поради което в тази му част решението е постановено при липса на жалба, срещу влязъл в сила ревизионен акт, и следва да бъде обезсилено, като недопустимо. Решението е незаконосъобразно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит фактура 95/03.04.2015 г. с предмет на доставка комбиниран багер "Крамер", регистриран като МПС с рег. РА 03782. От събраните по делото доказателства се установява, че плащането е извършено в брой, съгласно приложен фискален бон за сумата от 20 000 лв. Към фактурата е представен договор от 03.04.2015 г. между "Терастрой-77" ЕООД и жалбоподателя, според който "Терастрой-77" ЕООД, с [ЕИК] се задължава да продаде на купувача "Бул Инжинеринг" ЕООД описаната вещ комбиниран багер К. Алрад С 416 за сумата от 20 000 лева, изплатена в брой или с платежно нареждане в срок до 03.04.2015 г. За изясняване на обстоятелствата от областна дирекция "Земеделие" Пазарджик са изискани документи, свързани с регистрацията на процесния багер. Към договора са представени фактура и свидетелство за регистрация на земеделска техника от 28.07.2011 г. на "Терастрой-77" ЕООД, регистрационна карта, съгласно която като собственик е вписано "Бул Инжинеринг" ЕООД с вписване в регистъра на 03.04.2015 г. В свидетелството липсват данни за мощност на двигателя. Представено е копие на заявлението за регистрация и промени в регистрацията, подадено от "Бул Инжинеринг" ЕООД. Жалбоподателят представя и доказателства - фактура за заплатена такса в размер на 43 лева за извършване на промяна в регистрацията. Съдът е приел че тези писмени доказателства представляват частни документи, които не притежават материална доказателствена сила. Приел е, че процесния договор от 03.04.2015 г. подписите на страните не са нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да транслира правото на собственост върху багера. С фактическото му предаване не е осъществена доставка на стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което не е осъществен сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Спорната доставка по фактура 95/03.04.2015 г. не е реално извършена, с оглед на което законосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит по нея. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, понятието доставка на стоки по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, точка 35 и решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, точка 24). Дадена сделка може да бъде окачествена като доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-329/2018 г. по което производство са били поставени два въпроса 1) като се има предвид целта на Регламент 178/2002 да гарантира безопасността на храните, трябва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент 178/2002?). Налага ли изискването по член 6 от Регламент 852/2004 и член 31 от Регламент 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112, задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?. Отговорите на двата въпроса са, че на първия въпрос следва да се отговори, че член 168, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС да се отказва на участващо в хранителната верига данъчнозадължено лице с единственото съображение ако се допусне, че наличието на такова съображение е надлежно установено, което запитващата юрисдикция следва да провери - че не е изпълнило задълженията във връзка с идентифицирането на доставчиците си, каквито задължения за целите на проследимостта на храните има по силата на член 18, параграф 2 от Регламент 178/2002, на втория въпрос следва да се отговори, че член 168, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че за преценката дали участващо в хранителната верига данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, която е част от измама с ДДС, няма значение обстоятелството, че то не е проверило регистрирани ли са доставчиците му пред компетентните органи в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент 852/2004 и с член 31, параграф 1 от Регламент 882/2004. В случая първоинстанционният съд, като преценява, че по процесния договор от 03.04.2015 г. подписите на страните не са нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да транслира правото на собственост върху багера. Приема, че с фактическото му предаване не е осъществена доставка на стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което не е осъществен сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Следва да бъде съобразено обстоятелството, обаче, че отказът да се признае право на приспадане на ДДС поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от посочената разпоредба от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника не намира никакво правно основание в Директива 2006/112. Задълженията по този закон всъщност нямат общо с предвидените в тази директива материални и процесуални изисквания и предпоставки за правото на приспадане. Посоченото основание за отказ произтича от приложимото национално законодателство в областта на ДДС. Посочената законова разпоредба, изискваща спазването на определена форма за прехвърляне на правото на собственост преследва цел, различна от целта да се разкриват измамите с ДДС. От това следва, че само по себе си такова задължение не може да се счита за мярка, която може да се очаква, че ще бъде взета от данъчнозадълженото лице, за да се увери то, че сделките му не са част от измама с общата система на ДДС. Следователно, евентуалното неизпълнение на въпросното задължение само по себе си не може автоматично да оправдае отказа да се признае на това лице правото да приспадне ДДС. Би било различно само ако надлежно се докаже, че поради особени обстоятелства купувачът на моторното превозно средство е трябвало да има сериозни съмнения относно действителното съществуване на моторното превозно средство. Ако се приеме, че случаят е такъв, това обстоятелство би могло да представлява един от белезите, които, ако се вземат заедно и са непротиворечиви, биха сочели, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, която е част от измама с ДДС. Тази съдебна инстанция не може да приеме за обосновано наличието на съществуване на изявление за данъчна измама и в решението на решаващия административен орган. B посоченото решение се съдържа единствено цитиране на решение на Съда на Европейския съюз, по отношение на използването на фактура с невярно съдържание. Посочването само на обстоятелството, че упражняването на данъчен кредит по фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит, не може да обоснове наличието на валидно изявление от страна на органите по приходите за наличието на доказана данъчна измама. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В процесния случай това обстоятелство е било осъществено. В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Според постоянната съдебна практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). В това отношение следва да се припомни, че материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). С оглед на това следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г.). Ако това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 56, от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 46 и от 6 октомври 2019 г.). Когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., G.). В този смисъл по отношение на степента на дължима грижа, изисквана от данъчнозадължено лице, което желае да упражни правото си на приспадане, Съдът вече многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, се определят главно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 54 и 59 и от С-101/2016). Без съмнение, когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, Данъчната администрация обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). По-специално Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (решение от 21 юни 2012 г.). Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., G. A. H., C-189/18, т. 36). В процесния случай тази съдебна инстанция няма как да извърши подобна проверка, тъй като органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., W., C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., G. A.). В процесния случай органите не са установили въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. В останалата му част решението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът правилно е приел, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС органите по приходите отказват правото на приспадане на данъчен кредит на "Бул Инжинеринг" ЕООД по описани в ревизионния доклад и ревизионния акт фактури с предмет "гориво" с обща данъчна основа за 13622, 20 лв. и ДДС за 2724, 55 лв., страници 14 24 от ревизионния доклад. В ревизията се е установило, че закупеното гориво се е отчитало по дебита на сметка 302 "Материали" по неговата покупна стойност, като за целия ревизиран период не е осчетоводяван разход на гориво. В своите писмени обяснения от 27.09.2019 г. ревизираното лице посочва, че изразходваното гориво ще бъде осчетоводено като разход изцяло през 2019 г. и че горивото е използвано за захранване на бензинов генератор за производство на електричество, необходимо за използване на електрически инструменти (перфоратори, къртач и др.). Органите по приходите са приели, че икономически неизгодно за захранване на бензинов генератор е покупката на малки количества гориво, ежедневно, като приема, че очевидно се касае за зареждане на лични моторни превозни средства. За тях липсва конкретна обосновка, приемно-предавателни протоколи и отчет за извършената работа с приложени калкулации, количествено-стойностни сметки или други доказателства - справки, оферти, тарифи и т. н. относно действително извършени услуги от лицето и тяхната реална стойност, ако същото следва да бъде приложено към разходи за извършени услуги. Още повече, че горивото за ревизирания период е осчетоводено през 2019 г. В ревизионното производство са представени множество фактури за закупуване на гориво дизел и бензин, които са осчетоводени през 2019 г., като за тях жалбоподателят твърди, че същите са свързани с дейността му, не са за лични нужди и следва да бъдат признати от органите по приходите за данъчен кредит. Представени са множество пътни листове, в които е вписано, че са свързани с моторни превозни средства, собственост на дружеството, на някой от тях са посочени данните от километраж. Липсват данни за водач, командировъчно, трудов договор за шофьор, разход на гориво. Едновременно с това в обясненията пред органите по приходите собственикът на дружеството посочва, че горивото е използвано за захранване на бензинов генератор за производство на електрическа енергия, необходима за използване на електрически инструменти. Към жалбата пред административния орган е приложен протокол от 18.08.2015 г. на комисия главен счетоводител и управител на дружеството, оператор пътно строителни машини, които след изчисления определят засечен разход на гориво в размер на 8 литра на 1 моточас, съответно завишение през зимен сезон. Представени са доказателства за собственост на товарен автомобил с рег. [рег. номер], гореобсъждания багер, моторен трион. "Бул инжинеринг" ЕООД не ангажира други доказателства, от които съдът да съпостави дали закупеното гориво по фактурите е съответно на необходимото за зареждане на транспортни средства за пътуване, кои лица са ползвали служебен транспорт, по посочените маршрути, нито с датите на пътуване. Същите не са приключени с изчислени общи километри и изразходвано количество гориво за тези километри. Не се установява кои фактури с кои обекти са били свързани, съответно кои фактури са за закупуване на гориво, изразходвано за багер, машини. Представените фактури за покупка на дизелово гориво и бензин сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие. В административното производството, както и пред съда изцяло липсва документална обоснованост на отчетените в тази връзка разходи за изразходване на гориво. За да бъде документално обоснован разходът за горива, дружеството следва да разполага с документ за доставка на гориво фактура, и първичен документ - пътен лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива. В представените пътни листове е видно, че в тях се съдържа описание на маршрута и изминатите километри. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. За да бъде признат данъчен кредит по фактурите за гориво следва също да са доказани предпоставките Документалната обоснованост не е постигната с представените пътни листове, от които се установява единствено, че са изминати километри. Липсват доказателства за осъществени от дружеството облагаеми доставки, че процесните фактури за гориво са свързани с осъществяваната от него независима икономическа дейност. Предвид на изложеното, съдът намира, че в случая жалбоподателят не доказа по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните периоди и че закупените горива по процесните фактури са използвани и предназначени за осъществяваната от него икономическа дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, съответно решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 2 724, 55 лв. и прилежащи лихви на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразно и обосновано. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е не е признат данъчен кредит по фактури за покупка на чанти, дрехи, сако, кроасани, домакински уреди, спалня, гардероб, матрак, 3 броя таблети, 3 броя мобилни телефони, четка за коса, щипки за пране и т. н. по фактури, описани на стр. 25 от ревизионния доклад, възлизащ на обща стойност 395, 41 лв. Аргументите на органите по приходите, са, че се използват за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, или са свързани с негови лични потребности. В съдебното производство жалбоподателят не е доказал, че закупените с процесните фактури стоки се ползват от него за извършваната от дружеството икономическа дейност. В ревизирания период дружеството има наети и/или осигурени от 1 до 3 лица, сред които и управителят. Дружеството не е представило документи кое лице е получило процесните таблети, телефони и дрехи. Съответно не се доказаха твърденията, че се ползват за дейността на дружеството. В тежест на търговското дружество е да докаже всички положителни предпоставки за възникване упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това не беше изпълнено по отношение на посочените фактури за таблети, телефони, дрехи, кроасани, торби и др. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, органите по приходите са начислили лихви в общ размер на 229, 31 лв. за внесен със закъснение деклариран данъчен резултат "ДДС за внасяне" за м. 06. 2017 г., м. 08. 2017 г. и м. 09. 2017 г. и за деклариран и невнесен данък по справка декларация за м. 10. 2017 г. в размер на 98, 30 лв. По делото липсват доказателства за изпълнение на задълженията в срок, съответно липсва твърдения, че не е определен правилно техният размер, поради което и правилно съдът е приел ревизионния акт за законосъобразен в тази му част. С оглед на изхода на спора, на Бул Инженеринг ЕООД следва да се присъдят разноски за всички съдебни производства за двете инстанции в размер на 406, 62 лв. С оглед на изхода на спора, на Националната агенция за приходите, следва да се присъдят разноски за всички съдебни производства за двете инстанции в размер на 1992, 49 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение