Решение № 13982 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2015 г.

Решение № 13982 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък против решение № 149 от 27.07.2015 г., постановено по адм. дело № 140/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по подаденото от СД "В. виталис - Самарски и сие", гр. К. заявление вх. № ЗДОИ-00-6/20.03.2015 г. за достъп до обществена информация и преписката е върната на органа за произнасяне при съобразяване с дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като мълчалив отказ не е формиран поради факта, че заявлението на дружеството не отговоря на нормативните изисквания. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Доводът за недопустимост на съдебното решение, поради липса на подлежащ на оспорване административен акт, е неоснователен. При преценка, че заявлението за достъп до обществена информация не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, органът е следвало да се произнесе, като остави заявлението без разглеждане съгласно чл. 25, ал. 2 от закона (този акт също подлежи на оспорване пред съда съгласно общото правило на чл. 56, ал. 4 от АПК). В случая такъв акт не е постановен и административното производство не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявленето без разглеждане, сезираният орган дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Ето защо жалбата против мълчаливия отказ е допустима и по нея съдът дължи произнасяне. Това налага извода, че производството пред Административен съд - С. З. е образувано против акт, който подлежи на съдебно оспорване, поради което постановеното решение е допустимо. Решението на Административен съд - С. З. е постановено в съответствие с материалния закон. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че кметът на община Казанлък е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ (указания по реда на чл. 30, ал. 1 от АПК за отстраняване на евентуални нередоности, свързани с представителната власт, на заявителя не са дадени), е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая кметът на общината не се произнася по подаденото от СД "В. виталис Самарски и сие" заявление вх. № ЗДОИ-00- 6/20.03.2015 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от закона и на това основание подлежи на отмяна. Правилно е прието, че характерът на исканата информация и редът, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай, че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, следва да изложи мотиви в тази насока. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ и връща преписката на органа за произнасяне, съобразно дадените указания, съставът на Административен съд - С. З. постановява решение, който кореспондира с нормативната уредба. С оглед изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - С. З. е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,