Решение № 3072 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2016 г.

Решение № 3072 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "А Алфа 13"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "С."..№..., представлявано от управителя Г. А. А., чрез адв. Р. Н., против Решение № 867 от 15.02.2016 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 5780 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-01-1405369-091-01/08.01.15 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта му, потвърдена с Решение № 438/25.03.15 г. на Директора на Дирекция"ОДОП" при ЦУ на НАП, а именно: установени задължения по ЗДДС в общ размер на 49 766,80 лв. и съответните лихви за забава в размер на 289,66 лв, за данъчни периоди м. 04.2014 г., м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г., поради непризнато право на данъчен кредит по 6 бр. фактури за получени стоки /свински и овчи кожи/ с доставчик "Кристал-Т"ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по фактурите като първа предпоставка за признаването на право на данъчен кредит на ревизираното лице-получател. Съдът, от една страна, е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, установяваща наред с други доказателства последващи вътреобщностни доставки с процесния предмет, както и редовност на единствения пряк доставчик. Не е било спорно плащането на фактурите по банков път. Несъстоятелни са мотивите на съда относно липсата на конкретизация по кой точно договор за издадени фактурите и че не е доказано транспортирането и предаването на родово-определената стока на територията на България между прекия доставчик и ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С., чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първата инстанция, че ревизираното дружество е извършвало дейност по шиене на обувки и саи за обувки на ишлеме. Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на свински и овчи кожи по фактурите на посочения пряк доставчик, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното дружество-получател по фактурите. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който носи тежестта за това, защото към процесните фактури за покупко-продажба на родово-определени стоки не са представени никакви придружаващи документи от страна на жалбоподателя, поради което предаването на стоката, моментът на което е този на прехвърлянето на правото на собственост върху нея, не е доказано. Не отговарят на истината касационните оплаквания, че първоинстанционният съд е потвърдил отказа на претендираното право само поради липсата на доказателства за транспорт на стоката между прекия доставчик и ревизираното дружество. В тази връзка, съдът подробно е обсъдил дадените писмени обяснения в ревизионното производство от представляващия прекия доставчик. Съгласно тези обяснения, дружеството пряк доставчик няма собствени или наети търговски помещения, няма назначени лица по трудов договор, дейността се осъществява от собственика, фирмата се финансира със собствени средства, дейността е търговия със сурови кожи на вътрешния и външния пазар, като кожите се събират по следния начин: използват се складове на доставчиците на дружеството в С. З., П. и с. П., обл. В. Т., доставчиците събират кожите и когато се съберат количества за един транспорт, дружеството извършва ВОД, износ или продава на вътрешен пазар, като издава фактура. Стоката, натоварена на камион и готова за експорт, се предава и фактурира на купувача, който от своя страна осъществява транспортирането на кожите от склада за своя сметка. Дружеството не прави разходи, като само посредничи. Съгласно тези обяснения, ревизираното лице-купувач е следвало да натовари стоката в склад на предходен доставчик и да я транспортира за своя сметка. Доказването на това транспортиране е изцяло във властта на ревизираното лице, така че всякакви оплаквания, че то е поставено в неблагоприятно положение поради действия на трети лица не са обективни. Жалбоподателят не е посочил дори и начина на това транспортиране /със свои или с наети транспортни средства/, нито е уточнил от къде до къде е извършвано то. Единственото, което е поддържал, е че с предмета на процесните фактури е осъществил последващи вътреобщностни доставки /ВОД/ на кожи на дружества в Р. Г., като липсват твърдения процесният пряк доставчик да бил единственият му доставчик. Отделно от това, в ревизионното производство са извършени насрещни проверки на всички, посочени от прекия доставчик предходни доставчици на кожи, които са отрекли да са имали каквито и да било търговски отношения с фирмата пряк доставчик. Предвид тези обяснения, представените в ревизионното производство фактури за предходни доставки с получател прекия доставчик "Кристал-Т"ЕООД и посочени издатели въпросните фирми-предходни доставчици са неавтентични относно подписите на издателите си. От друга страна, остава неясно от къде, евентуално, ревизираното лице е натоварило стоките, щом представляващите посочените фирми са отрекли такова натоварване да е извършено от техните складове. При така установените факти, обосновани са изводите на административния съд, че дори да е доказано извършването на ВОД от страна на ревизираното дружество със стоки като тези, предмет на процесните фактури, това още не означава, че става дума за същата стока, като фактурираната и този факт, заедно с плащането на фактурите по банков път не са достатъчни, за да се приеме обосновано, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. Неоснователни са касационните оплаквания за игнориране от страна на решаващия съд на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Най-напред, вещото лице не е проверявало цялото счетоводство на прекия доставчик, което ясно се вижда от частта на заключението на стр. 11, последен абзац, относно доставчика "Кристал-Т"ЕООД, където е посочено, че са проверявани само отделни извлечения на счетоводни сметки по отношение на процесните фактури. Това означава, че извода на експертизата за редовност на счетоводството на доставчика е изцяло необоснован. От друга страна, самото вещо лице, на стр. 6 в мотивите към отговора на въпрос № 3 е признало, че на експертизата не са представени никакви съпътстващи документи към процесните фактури. Първоинстанционният съд обосновано, при това, е приел, че при така установените факти, формалната редовност на счетоводните записвания при страните по сделките, не може да компенсира обсъжданото недоказване на предаването на фактурираната стока. Съдебното решение е постановено и при зачитане на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. С. насоките за тълкуване на разпоредби на тази Директива, дадени в мотивите на Решение от 18.07.2013 г. на СЕС от по дело С-78/11 Евита К, т. 37 и т. 38, СЕС е напомнил "от една страна, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), и от друга страна, че запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали "Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, все още непубликувано в Сборника, точка 57). ", както и че " За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. " Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да де присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 031,69 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение