Решение № 11978 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2015 г.

Решение № 11978 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Монекс"АД, с предишно име "АПС инвест"АД, моли да бъде отменено решение № 34/06.02.2015 г. по адм. д. № 636/2014 г. на АС-В. Т., с което е отхвърлена жалбата против РА № 121400693/10.06.2014 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. по съображения в писмен отговор и становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Монекс"АД, с предишно име "АПС инвест"АД, против РА № 121400693/10.06.2014 г. на ТД на НАП-В. Т., с който за периода м. 11 - 12.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 96 100 лв и са начислени лихви по две фактури на "Анджи селект" ЕООД с предмет - термопанели на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на термопанели не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Предвид обясненията на управителя на доставчика на л. 246 от преписката обосновано съдът е приел, че фактурираните термопанели са мантирани на сградата и не представляват стока, която да бъде годен предмет на отделна продажба. Неоснователен е доводът направен за пръв път в писмената защита на касатора, че панелите не са част от конструкцията на сградата и могат да бъдат премествани. Съдът е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. След като в производството пред административния съд не е доказано термопанелите да са преместваеми, този довод не може да се прави за пръв път в касационната инстанция. Независимо от това предвид обясненията на управителя на доставчика Г. П. на л. 246 от преписката, че панелите са трайно прикрепени към сградата, твърдението е неоснователно. Съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на представените оспорени протоколи за приемо-предаване на спорните термопанели и стокови разписки, и законосъобразно е изключил същите от доказателствата по делото, след като не са представени доказателства след оспорването им, които да потвърдят отразеното в тях. Съдът е обсъдил представените протоколи за прихващане между 3 и 4 лица и заключението на вещото лице, и обосновано е приел, че не е доказано плащане по спорните фактури, в които е посочен начин на плащане по банков път. От обясненията на управителя на жалбоподателя на л. 194 от преписката е видно, че с представените протоколи за прихващане е направен опит за прихващане на задължения със задължения, което по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД не може да настъпи. По чл. 104, ал. 1 от ЗЗД прихващане може да се извърши между две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, като се прихваща вземане срещу задължение. Правилно органите по приходите и съда са приели, че не е установено съществуването на задължения и вземания между страните по представените протоколи за прихващане, за да се приеме, че направените в протоколите изявления за прихващане са довели до погасяване на насрещните вземания и задължения. Обоснован е изводът на съда за липса на добросъвестност на жалбоподателя като е включил в дневника си за покупки фактури за покупка на термопанели, трайно монтирани в сградата, които не са годен обект на самостоятелна продажба. Съдът правилно се е позовал на трайната практика на СЕО и СЕС, която за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква да е налице осъществена доставка, за която данъкът да е изискуем, какъвто настоящият случай не е. Представените в касационната инстанция писмени доказателства не следва да се обсъждат на основание чл. 219, ал. 2 от АПК, тъй като не са свързани с касационните основания. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на РА и правилно е приел, че не са основателни, а РА е издаден от редовно овластен орган след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 3413 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,