Решение № 2417 от 7.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аеркок" ООД, гр. Шумен, срещу решение 61/18.05.2022 г. по адм. дело 230/2021 г. на Административен съд - Шумен, с коeто е отхвърлено оспорването по жалбата му против акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 21.06.2021 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, изменение на оспорения акт в частта за спорното обезщетение или отмяната му и връщане на преписката на административния орган и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, в писмен отговор, съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорения пред него акт е определено обезщетение за убити животни в общ размер 179 586, 42 лева, както следва: за кокошки - носачки на 49 седмици, порода Ломан браун, 29 872 броя е определена оценка 85 865, 88 лева и за кокошки - носачки на 29 седмици, порода Ломан браун, 32 606 бр. е определена оценка 93 720, 54 лева. Иза двете - групи кокошки - носачки цената е 1,39128 лв./кг. при общо тегло 129 080 кг, като в акта е вписано и срещу двете групи животни, че оценката е по данни на НСИ за първо тримесечие на 2021 г. От доказателствата по делото е установено, че е получен лабораторен резултат за от "Инфлуенца А" и Нюкасълска болест по птиците, както и че за животовъдния обект на дружеството - жалбоподател е обявено първично огнище на "Инфрлуенца А", поради което е пристъпено към умъртвяване на кокошките носачки, за които е определено оспореното по размер обезщетение. АС е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съобразно чл.148, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Размерът на обезщетението е определен съобразно приложимото материално право по чл.144, ал.1, т.1 ЗВМД - цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория, животни , представени от НСИ. Предвид наличието на цитираните данни не е било налице задължение за административния орган за назначаване на независим оценител, което е видно от разпоредбата на чл.144, ал.3 ЗВМД. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за неспазване на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, приложим в случаите, когато административният орган действа при оперативна самостоятелност, тъй като в настоящият случай актът е издаден в условията на обвързана компетентност. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие между национално правната норма на чл.144, ал.1, т.1 ЗВМД и разпоредбите на Регламент (ЕО) 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година и Решение 90/424 ЕИО. Предметният обхват на Решение 90/424 ЕИО е определен в неговия член 1, където е посочено, че решението се прилага в случай на поява на територията на държава - членка на следните болести: чума по говедата, чума по дребния преживен добитък, везикулозна болест по свинете, син език по овцете, болест на Тешен, чума по птиците, шарка по овцете или шарка по козите, треска от долината на Рифт, Лаймска болест, чума по конете, везикулозен стоматит, венецуелски вирусен енцефаломиелит по конете, а съгласно чл.11 - и при шап. Изброяването е изчерпателно и не съдържа Инфлуенца А (грип) по птиците, поради което е неприложимо към настоящия казус. Регламент (ЕО) 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година съгласно чл.1 се прилага към финансово участие на общността за мерки за ликвидиране на болести в ситуациите посочени в чл.3, пар.1 от Регламент (ЕО) 349/2005 на комисията от 28 февруари 200 5 година с изключение на болестите по еднокопитните животни, както и в с изключение на други хипотези, посочени в същия текст. Тоест цитираният от касатора Регламент е приложим само спрямо болестите по Решение 90/424 ЕИО, които не обхващат Инфлуенца А (грип) по птиците. Отделно от това Регламент (ЕО) 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година съдържа правила за участие на Общността в разходите на държавите - членки по изплащане на обезщетенията и това е видно и от заглавието му - Регламент (ЕО) 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година за определяне на правила относно финансирането от Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните съгласно Решение 90/424/ЕИО, а не както твърди касаторът - норми, фиксиращи размера на обезщетението, дължимо от държавите - членки. Липсва противоречие и с разпоредбите на Регламент (ЕС) 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (Регламент 652/2014). С посочения Регламент се установява списък на допустимите мерки на национално ниво в областта на храните и фуражите, здравето на животните и растенията, за които мерки може да бъде предоставяно финансово участие от Съюза. Установени в Регламента са и допустимите разходи на държавите-членки, т.е. обема, размера, в който направените от държавите-членки плащания ще могат да бъдат обхванати от отпусканите от бюджета на Еврпейския съюз безвъзмездни финансови средства, в изпълнение на целите и задачите на Регламента. Конкретно по отношение на разходите за обезщетяване на собствениците на заклани или умъртвени животни поради наличието на болест, е предвидено, че същите се считат за допустими с оглед финансирането им от Съюза, ако са направени до размера на пазарната стойност на засегнатите животни параграф 8, алинея 1, б. а) от Регламент 652/2014. Следователно, в случаите, когато национално законодателство предвижда обезщетение за умъртвени или заклани животни при епизоотичен риск в размер, надвишаващ пазарната им стойност, така извършените от държавата-членка разходи за обезщетения няма да могат да бъдат финансирани със средства на Съюза съобразно Регламент 652/2014. Извън така предвидените условия за финансиране с целеви средства от Съюза на националните мерки в областта на компенсациите за щети, причинени от болести по животните, Регламентът не урежда пряко, нито поставя каквито и да е изисквания към държавите-членки за регламентиране на точно определен размер на обезщетението, на пределни стойности или конкретен механизъм за неговото изчисляване. Не се установява наличието на съюзна правна норма, с оглед на която режимът, установен в чл. 144, ал. 1, т. 1 от действащия ЗВМД да се явява неприложим поради противоречие с разпоредба на първичното или на вторичното право на Европейския съюз. Обоснован и в съответствие с нормата на члл.144, ал.3 ЗВМД е изводът на АС, че не са били налице условия за назначаване от административния орган на независим оценител, към което органът пристъпва при условията на обвързана компетентност само при липса на цени, определени по реда на чл.144, ал.1,т.1 ЗВМД. Данни за цените на производител за живо тегло от процесните животни кокошки носачки за производство на яйца за консумация, отчетени за последното тримесечие преди възникване на болестта, са предоставени на административния орган от НСИ. Съдържащите се в посочения документ данни за цени отговарят на изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД условия. В последните законодателят не е включил порода и възраст на животните към момента на тяхното погиване. Специфичните характеристики, отнасящи се до породна принадлежност и развъдна стойност, имат значение за определяне на размера на обезщетението единствено в случаите, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът правилно е съобразил, че наличните по делото данни за цена на производител за живо тегло по показателите вид и категория на процесните животни са приложимият, нормативноустановен критерий за определяне размера на дължимото обезщетение. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя за некоректност на данните от НСИ поради това, че не съдържали информация за стойността на животните съобразно тяхната специфична порода и възраст. Съображенията на съда в тази насока почиват на правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, която действително не поставя изискване данните от НСИ да бъдат диференцирани по друг показател освен вид и категория на животните. Органът по чл. 148 от ЗВМД следва да се съобрази с волята на законодателя, чиято цел е да се установи единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл. 141-чл.148 от ЗВМД посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. При събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за износ или за добив на продукти), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Дружеството - касатор следва да бъде осъдено да заплати на ОДБХ- Пловдив сума от 200,00 лева, разноски за касационното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение