Решение № 4285 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 455/2014 г.

Решение № 4285 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 455/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Петров Попов от гр. Полски Тръмбеш, чрез адв. Станчев като процесуален представител, срещу решение № 619 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 836/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ПТ-492 от 31.07.2013 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Свищов за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил допустимите изключения и критериите за тях в случая по чл. 10, ал. 11, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), тъй като стойността на разпореждането с недвижими имоти и стойността на дарената идеална част е по - малка от 3 900 лв., представляваща 60 - кратния размер на гарантирания минимален доход от 65 лв. Излага съображения, че е извършена приживе делба на наследство, а не едностранен акт за безвъзмездно разпореждане със свой имот. Поддържа, че съдът неправилно е оценил доказателствата по делото и неправилно е приложил материалния закон. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и ДСП - Свищов да бъде задължен да отпусне исканата социална помощ. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Свищов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ПТ-492 от 31.07.2013 г. на директора на ДСП - Свищов, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. След оспорването й по административен ред тази заповед е потвърдена с решение № РДСП 14-64/30.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, тъй като е установено, че на 8.12.2011 г. Владимир Попов е извършил дарение на притежаваната от него 1/6 идеална част от апартамент в гр. Велико Търново, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП. Обосновал е извод, че изискването на цитираната разпоредба да не е осъществено дарение на жилищен или вилен имот или идеални части от тях през последните 5 години е императивно и наличието на безспорно установен факт за подобно разпореждане с вещни права е пречка за получаване на заявеното социално подпомагане. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по молба-декларация на жалбоподателя до ДСП - Свищов с вх. № ПТ-492/5.07.2013 г., в която е посочено, че е извършил продажба на нива от 7,939 дка през 2012 г., както и дарение на 1/6 идеална част от жилище на 8.12.2011 г. В резултат на извършената проверка е изготвен социален доклад, в който е посочено, че от жалбоподателя са извършени разпоредителни действия с недвижими имоти: продажба на селскостопански имот - нива от 7,939 дка през 2012 г. за сумата от 850 лева и дарение на 1/6 идеална част от апартамент в гр. Велико Търново, ул. Рада Войвода на 8.12.2011 г. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 741/8.12.2011 г. жалбоподателят и неговият баща - Петър Владимиров Попов са дарили на Христо Петров Попов - брат на жалбоподателя, притежаваните от тях съответно 4/6 и 1/6 идеални части в горепосочения апартамент, придобит по време на брака между Петър Попов и починалата на 7.06.2011 г. негова съпруга Димитра Попова. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 742 от същата дата се установява, че Петър Владимиров Попов (баща на жалбоподателя) и Христо Петров Попов (негов брат) са дарили на жалбоподателя притежаваните от тях съответно 7/9 и 1/9 идеални части от поземлен имот в гр. Полски Тръмбеш, ведно с построените в него жилищна и стопанска постройка. С договор за доброволна делба от 19.10.2011 г. на земеделски земи жалбоподателят, неговият баща и брат са получили в три самостоятелни дяла ниви, като с едната от нивите - предмет на своя дял Владимир Попов се е разпоредил на 13.01.2012 г. чрез продажба за сума в размер на 850 лева. Установено е, че на 8.01.2012 г. е починал бащата на жалбоподателя, като негови наследници са двамата му синове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП (ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г.), като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Това изискване е императивно и при безспорно установен факт за извършено дарение на идеална част от жилищен имот е налице пречка за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия през отоплителен сезон 2013/2014 г., поради което постановеният с оспорената заповед отказ е в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на изводите на съда във връзка с направеното в първоначалната жалба срещу оспорения административен акт възражение, че извършеното разпореждане на 8.12.2011 г. с 1/6 идеална част от апартамент в гр. Велико Търново не представлява дарение, а е част от делба приживе по реда на чл. 77 от Закона за наследството (ЗН). Правилно първоинстанционният съд е определил направеното възражение за неоснователно. Наследодателят може да подели имотите преди смъртта си, като делбата следва да се извърши с акт за дарение или завещание (чл. 77, ал. 2 от ЗН). Приживната делба може да бъде извършена с един или с няколко последователни акта, така че имотите да бъдат разделени между всички наследници. Обосновано е заключението на съда, че в случая нотариалните актове сочат като дарители бащата и единия от синовете му, а като дарен - другият син, което изключва хипотезата на приживна делба по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗН на имуществото на бащата между бъдещите му наследници - негови синове. С тези сделки на практика се ликвидира съсобственост върху два имота между бащата и неговите синове, възникнала след смъртта на майката Димитра Попова. В случая Владимир Попов е извършил дарение на 1/6 идеална част от жилищен имот в полза на брат си, а последният на свой ред е дарил своята идеална част от друг имот. Налице са самостоятелни договори за дарения между бащата и неговите синове, които нямат за цел да уредят наследствените правоотношения между тях под формата на делба на имуществото на Петър Владимиров Попов (баща на жалбоподателя) чрез акт на дарение по реда на чл. 77 от ЗН. Доводът в касационната жалба относно общата стойност на разпореждането с недвижим имот - нива и тази на дарената идеална част от апартамент спрямо 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период с оглед предвиденото в чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП изключение, не може да бъде споделен. Съгласно чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. В случая основание за постановения с оспорената заповед отказ не е нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, т. 6а от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП намира приложение в хипотезата на извършени възмездни сделки и е относима към разпоредбата на ал. 1, т. 6. Предвиденото изключение не може да се тълкува разширително, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение