Решение № 14670 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2014 г.

Решение № 14670 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област Шумен срещу решение № 6 от 21.02.2014 г., постановено по адм дело № 268/2013 г. от Административен съд - Шумен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Общински съвет - Шумен, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Шуменският административен съд е отхвърлил оспорването на Областния управител на област Шумен против решение № 536 по протокол № 29 от 24.10.2013 г. на заседание на Общински съвет - Шумен, с което е потвърдено решение № 522 по протокол № 28 от 26.09.2013 г. на Общински съвет - Шумен, т. 1 за даване на съгласие да се промени собствеността от общинска публична на общинска частна на УПИ, отреден за озеленяване, разположен югоизточно от УПИ III-486 в кв. 31 по плана на с. Салманово. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет в условията на оперативна самостоятелност и в кръга на неговите правомощия, при наличие на предпоставките на чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Макар и наличието на предпоставките на чл. 6, ал. 1 от ЗОС да не били отбелязани подробно и изрично в самото решение, по същество в докладната записка и становището на кмета на общината, които били неразделна част от протокол № 29 от 24.10.2013 г. от заседанието на общинския съвет, подробно били посочени тези предпоставки. Изложените в тях обстоятелства представлявали мотивите, въз основа на които общинският съвет е взел своето решение за промяна вида на собствеността. От представените по делото доказателства се установявало, че са спазени всички изисквания при взимане на оспореното решение - внесено предложение от кмета на общината, което е било съгласувано с постоянните комисии, прието на сесия на общинския съвет при съответния кворум и след поименно гласуване. От представения по делото протокол № 29 от 24.10.2013 г., било видно, че оспореното решение е взето с поименно гласуване на присъствалите на заседанието общински съветници, както било гласувано и първоначалното решение № 522 по Протокол № 28 от 26.09.2013 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. Безспорно било, че процесният имот, доколкото е с предназначение "за озеленяване" по смисъла на чл. 61, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗУТ, бил публична общинска собственост и попадал в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС. По делото нямало спор и за това, че по действащия регулационен план на с. Салманово имотът е с предназначение "за озеленяване" и съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 61, ал. 4 и ал. 2 от ЗУТ е публична общинска собственост, както и че отреденото мероприятие "за озеленяване" не било осъществено към настоящия момент, което налагало извода, че процесният имот не е имал отреденото му предназначение, не се е ползвал и не се ползва като такъв. След като имотът не притежавал предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, то напълно законосъобразно, общинският съвет според съда бил дал съгласието си собствеността на същия да бъде променена от публична общинска на частна общинска собственост. Неоснователно било твърдението, че следва първо да бъде променен ПУП по реда на ЗУТ, а после да бъде взето решение от ОбС по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Според съда първо този имот бил определен от закона за публична общинска собственост, поради което безспорно било първо да се произнесе за неговия статут компетентният орган, който в настоящата хипотеза бил ОбС - Шумен. Второ ЗУТ правел разлика между реализирано и нереализирано мероприятие "Озеленяване". Цялата разпоредба на чл. 62а от ЗУТ боравела с термина "реализирани" или "нереализирани" озеленени площи. Доколкото в настоящата хипотеза били налице нереализирани озеленени площи по смисъла на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ, то съгласно разпоредбата на чл. 62а ал. 4 от ЗУТ не била налице забрана за промяна предназначението на имота. Изменението на предназначението на имота по реда на ЗУТ било в компетенциите на кмета на Общината по реда на чл. 134 и сл. от ЗУТ, доколкото се касаело за един имот. Следователно ако било правилно твърдението на оспорващия, че следва да бъде променен първо ПУП по реда на ЗУТ, като по този начин щяло да отпадне предназначението на имота по закон, то се обезсмисляло даденото правомощие по закон на ОбС като орган, управляващ собствеността в общината и разпореждащ се с нея. При това тълкуване на закона се стигало до хипотезата до смесване на процедурата по чл. 6 от ЗОС и по ЗУТ - чл. 62а, които били различни, тъй като предметът им бил различен. Ако бъдел изменен първо ПУП, то се обезсмисляло даването на съгласие от ОбС за промяна характера на собствеността. Освен това ответната страна ангажирала и доказателства, че е спазена и разпоредбата и на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС определя кои имоти са публична общинска собственост. В случая процесният имот е такъв по т. 1 на посочения законов текст - имот, определен за публична собственост със закон по смисъла на чл. 61, ал. 4 във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗУТ. Видно от доказателствата по делото, по действащия план за регулация на с. Салманово имотът е предназначен за озеленяване. Като озеленена площ по см. на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, имотът на осн. чл. 61, ал. 4 от ЗУТ по силата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС е със статут публична общинска собственост. Съгласно чл. 6 от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична общинска в частна общинска, ако имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че процедурите по чл. 6 от ЗОС и по ЗУТ не трябва да се смесват, тъй като имат самостоятелен предмет. Всъщност двете процедури са в съотношение на процедурна зависимост, като разпоредбите на ЗУТ се явяват специални по отношение на промяната на собствеността на имота от публична в частна и изискват първо да се промени предназначението на имота, след което може да бъде изпълнена и процедурата по ЗОС, възложена на общинския съвет. Съгласно чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. По силата на ал. 4 на същата законова разпоредба ал. 2 не се прилага при промяна на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители (какъвто е настоящия случай), като в този случай промяната на предназначението се извършва по реда на глава седма, раздел IV от ЗУТ. Този раздел урежда условията и реда за изменение на устройствените планове. Т. е. при всички положения се изисква първоначално изменение в действащия ПУП - процедура, която, макар и самостоятелна, предпоставя промяната в статута на имота. Ето защо законосъобразността на решението на общинския съвет по чл. 6 от ЗОС е предпоставена от извършена преди това промяна в предназначението на имота. Като не е установил извършване на такава, общинският съвет е приел незаконосъобразно решение. По изложените съображения решението на Административен съд - Шумен, като неправилно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,