Решение № 9682 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2017 г.

Решение № 9682 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. и от ЕТ "Р. 222 - Н. В.", представляван от Н. Д. В.. Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. обжалва решение № 334 от 08.03.2017 г. по адм. Д. № 250 от 2016 г. на Административен съд П. в частта отменяща РА № 161204286/12.12.2012 г. в частта изменен с Решение № 941/11.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, с която са установени дължими вноски за: ДОО за 2007 г. от 66,56 лв. и прилежащите лихви от 90,61 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ от 18,74 лв. и прилежащите лихви от 25,54 лв., и вноски за здравно осигуряване от 22,50 лв. и прилежащите лихви от 16,80 лв. и в частта в която са определени вноски за ДОО за 2006 г. главница 680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за ДОО за 2008 г. главница 49,20 лв. и лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009 г. главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за 2006 г. главница 215,04 лв. и лихви 148,40 лв., Вноски за ЗО за 2008 г. главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за 2009 г. главница 249,60 лв. и лихва 84,93 лв., Вноски за ДЗПО за 2006 г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за 2008 г. главница 12,00 лв. и лихви 15,22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009 г. главница 156,00 лв. и лихви 104,24 лв. Развива оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. ЕТ "Р. 222 - Н. В." оспорва решението на АС - П. в отхвърлителната му част, относно установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. главница - 480,23 лв. и лихви 324,08 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 938,40 лв. и прилежащите лихви от 501,55 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3635,28 лв. и лихви - 1394,67 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. главница - 8960,27 лв. и лихви 2388,99 лв. Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че през м. 09.2009 г. при сключване на брака от съпругата му е предоставена за общо ползване сумата от 40 000 лв., която е част от продаден недвижим имот - описан в нейния ревизионен акт. Според касатора в хода на ревизията, извършена по чл. 122 ДОПК паричните средства, придобити по време на брака следва да се изчислят като обща сума, постъпила в семейния бюджет, която следва да бъде включена в паричния поток за 2009 г., променяйки установения дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за съответната година. В жалбата са изложени оплаквания и във връзка с неоснователно непризнатите суми от заем на "Р. - 222" ЕООД за 15000 лв., като се оспорват изводите на съда, че за подобен заем се твърди за първи път в съдебното производство. Според РЛ тази сума е заявена като получен заем още в хода на административното производство, а съдът не е обсъдил изготвения от вещото лице нов паричен поток за процесния период, който се различава съществено от този изготвен в хода на ревизията. Така например според вещото лице погрешно в приходната част на таблицата към РД е посочена изтеглената сума от Уникредит в размер на 71 523,60 лв., а в. л. е установило, че всъщност сумата е 59 561,90 лв., а в сумата от 71523,60 лв. погрешно е включена изтеглената на 12.05.2008 г. сума от 11871,70 лв. /стр. 2 от ССЕ/. По отношение на паричния поток за 2008 г. експерта не е открил документи относно изписан разход за превод банки Пиреос в размер на 4870,01 лв. /стр. 3 от ССЕ/. Неправилно за 2009 г. е формиран и паричния поток за 2009 г., като погрешно са отбелязали в приходната част изтеглена сума от Уникредит в размер на 53 981,43 лв., която сума в действителност е 65 853,13 лв. според експерта. Претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" е неоснователна, а на ЕТ "Р. 222 - Н. В." основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 161204286/12.12.2012 г. в частта изменен с Решение № 941/11.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Р. 222 - Н. В.", представляван от Н. Д. В., са установени следните задължения Данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. главница 480,23 лв. и лихви 324,08 лв., Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. главница 8 960,27 лв. и лихви 2 388,99 лв., Вноски за ДОО за 2006 г. главница 680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за ДОО за 2008 г. главница 49,20 лв. и лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009 г. главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за 2006 г. главница 215,04 лв. и лихви 148,40 лв., Вноски за ЗО за 2008 г. главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за 2009 г. главница 249,60 лв. и лихва 84,93 лв., Вноски за ДЗПО за 2006 г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за 2008 г. главница 12,00 лв. и лихви 15,22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009 г. главница 156,00 лв. и лихви 104,24 лв. С решението си АС - П. е отменил РА в частта относно установените задължения за ДОО за 2007 г. от 66,56 лв. и прилежащите лихви от 90,61 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ от 18,74 лв. и прилежащите лихви от 25,54 лв., и вноски за здравно осигуряване от 22,50 лв. и прилежащите лихви от 16,80 лв. и в частта в която са определени вноски за ДОО за 2006 г. главница 680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за ДОО за 2008 г. главница 49,20 лв. и лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009 г. главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за 2006 г. главница 215,04 лв. и лихви 148,40 лв., Вноски за ЗО за 2008 г. главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за 2009 г. главница 249,60 лв. и лихва 84,93 лв., Вноски за ДЗПО за 2006 г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за 2008 г. главница 12,00 лв. и лихви 15,22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009 г. главница 156,00 лв. и лихви 104,24 лв., като е отхвърлил жалбата на търговеца в частта относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., както и тези по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно със съотвените лихви за забава. За да постанови този резултат съдът е установил следното: Ревизията обхваща периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 7 от същия. За установените с ревизията доходи с недоказан произход, след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена и данъчната основа на лицето: за 2006 г. в размер на 4 419,21 лв.; за 2007 г. / след решението на горестоящи адм. орган е установено превишение на приходите над разходите; за 2008 г. недостигът на парични средства е 3041, 99 лв., като като след приспадане на ЗОВ в общ размер на 907,20 лв., остава доход за облагане 2107, 79 лв., така дължимият данък за 2008 г. по чл. 48 ЗЗДФЛ е 3635,28 лв., от който - 3424,50 лв. данък върху доходи от наеми и 210, 78 лв. данък върху дохода с неустановен произход и лихви - 1394,67 лв. и за 2009 г. ДО - в размер на 49 777,77 лв., върху която органите по приходите са изчислили дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 8960,27 лв. и лихви - 2388,99 лв.. За 2007 г., 2008 г. и 2009 г. органите по приходите са установили, че от задълженото лице не е внесен декларирания от него данък върху доходите от наеми. За да отмени РА относно установените задължения за вноски за ЗОВ - ДОО, ЗО и ДЗПО за периода 2006 г. - 2009 г. съдът се е позовал на ТР № 1 от 18.05.2016 г., според което разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна, поради което е приел, че същите са недължими. В частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ - съдът е приел изготвеното основно заключение на ССЕ / л. 1952/, от което се установява че не е налице недостиг на парични средства за периода от 2005 до 2008 г. и че не се дължат данъци и вноски за ДОО и ЗО. За 2009 г. експерта е посочил че е налице недостиг на парични средства, поради което е определил дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 7617,06 лева, както и лихва за просрочие в размер на 2057,00 лева. Съдът е приел и доп. ССЕ, от чиято заключителна част / л. 2080/ е установил, че след като е зачетен декларираният от РЛ получен заем от 15000 лева от "Р. -222" ЕООД през 2005 г. не е налице недостиг на парични средства за периода от 2005 до 2009 г., както и че не се дължат данъци и вноски за ДОО и ЗО. Съдът е установил, че в жалбата срещу РА по административен ред, / л. 30/ не се твърди за подобен заем, а за такъв се навеждат съображения за първи път в жалбата до настоящия съд / л. 10/ . Според решаващия състав декларирането на получен заем от 15000 лева цели обслужването на защитната позиция на жалбоподателя и оформянето на "необходимия" паричен поток, поради което същото твърдение е прието за недоказано и не са зачетени и данните по двете ССЕ, които са изготвени съобразно горното "деклариране". С оглед на гореизложеното е отхвърлил жалбата в частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Така постановеното решение е частично правилно. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. П.: По отношение на задълженията за авансови, окончателни осигурителни вноски и лихвите върху тях за периода до 15.02.2011 г. решението е правилно. Настоящата инстанция счита, че нормата на чл. 124а от ДОПК не може да е основание за определяне на ЗОВ за осигурителен период преди влизането й в сила. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а от ДОПК е материално-правна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. Изводите на съда са в съответствие с приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд. При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на ЕТ "Р. 222 - Н. В.": Решението в тази му обжалвана част е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно първоинстанционния съд е приел, че съображения относно декларирания заем в размер на 15 000 лв. се навеждат за първи път в жалбата до този съд. Още в ревизионния доклад /стр. 143 - 144 от първоинстанционното дело/ е коментиран въпроса с получения заем от "Р. 222" ЕООД, неговото деклариране и представените доказателства, като приходните органи са изложили подробни мотиви защо не признават прихода от този заем. Първоинстанционният съд не е обсъдил представените още в ревизията доказателства, а безмотивно е заключил, че не следва да се зачитат данните по двете ССЕ, тъй като е съставен "необходимия" за защитната теза на жалбоподателя паричен поток. На второ място не е обсъдено и допълнителното заключение на вещото лице, в който е преизчислен паричния поток на ревизираното лице, като е взет предвид ревизионния акт на съпругата на жалбоподателя В. С. В. и влязлото в сила съдебно решение на Пловдивския административен съд по неговото обжалване. И тук съдът не е изложил мотиви защо кредитира или не този вариант на паричен поток, а е изложил горецитираните мотиви за заема от 15 000 лв. На трето място основателни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е ограничил в хода на делото единствено до непризнаване на прихода от 15 000 лева, но не е обсъдил изготвения от вещото лице нов паричен поток за процесния период, който се различава съществено от този, изготвен в хода на ревизията. Не са обсъдени констатациите на вещото лице относно погрешно посочена в приходната част на таблицата към РД изтеглена сума от Уникредит в размер на 71523,60 лв вместо 59561,90 лв, погрешно включена изтеглена на 12.05.2008 г. сума в размер на 11871,70 лв. в сумата от 71523,60 лв и други грешки в паричния поток за 2008 и 2009 г., като не са изложени никакви мотиви как те се отразяват на данъчните задължения на ревизираното лице. Нарушението на съдопроизводствените правила относно съдържанието на съдебния акт, препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по спазването на материалния закон при потвърждаването на данъчните задължения. По аргумент от чл. 220 АПК, която норма забранява нови фактически установявания в касационното производство и предвид ограничението за събиране на доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, допуснатото нарушение има за последица лишаване на страните от защита на две съдебни инстанции. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение в тази му част е постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по гореизложените фактически установявания и правни изводи, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, да се изложат конкретни мотиви по гореописаните спорни фактически и правни въпроси и в съответствие с конкретните доказателства за всяка от процесните години, се установят релевантните факти. При необходимост следва да се назначи допълнителна експертиза, която да даде заключение за различните варианти на паричен поток съобразно релевантните фактически установявания. По искането за присъждане на разноски следва на основание чл. 226, ал. 3 от АПК да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,